Трима поети и един актьор ще превърнат на 22 май Клуб „Журналист” в „Бряг за завръщане”

  • 20.05.2023
  • СБЖ/БНР

На 22 май от 18.30 ч. Клуб „Журналист” на СБЖ сигурно ще е тесен, за да побере всички желаещи да се насладят на музикално-поетичния спектакъл „Бряг за завръщане”, който ще ни представят изключителните поетеси Камелия Кондова и Елица Виденова заедно с обичания бард Асен Масларски и любимеца на няколко поколения от българската публика – актьора Любен Чаталов в ролята на разказвача.

Спектакълът е бил представен за първи път през април т. г., по време на Пролетния салон на изкуствата във Варна. Онази версия обаче е без участието на Любо Чаталов, който сега, на 22 май в Клуб „Журналист”, несъмнено ще привнесе още вълнуваща емоция за зрителите. Особено като се имат предвид и искрите, които сигурно ще хвърчат между него и Камелия - с нея вече от години са щастлво влюбена и неразделна двойка.

Едва ли е необходимо тук да се припомнят подробности от творческата траектория на синеокия омайник от екрана и сцената, така добре познат и обичан от всички ни в България.

Двете поетеси и бардът също са много известни и утвърдени имена. Но се изкушаваме все пак да препечатим тук от сайта на БНР репортажа за тях, направен от колегата Иван Барбов за Радио Варна по повод представянето в морската столица на „Бряг за завръщане” през април. Ето:

Камелия Кондова е автор на две деца и 9 стихосбирки. Първата е „Повод за живот” (1987 г.), а последната (засега) – „Спомням си, че и без тебе съм живяла” (2020 г.). Елица Виденова е автор на една дъщеря и 7 стихосбирки. Първата е „Луда вода” (1993 г.), а последната (засега) – „Хляб за утре” (2018 г.). И за двете университетът във Велико Търново е задочна кръстопътна среща и... бряг за завръщане. И двете търсят хляб в журналистиката, но намират сол в поезията, римувайки живота си.

„Мама е добър човек – нищо, че пише.” – казва в нейно оправдание синът на Камелия. „Тя е организирана и свястна – нищо, че е поетеса” – е най-кратката препоръка за работа, получавана от Елица.

През годините живеят в два противоположни края на държавата, но думите им постоянно се търсят, водейки диалози под общото небе в Страната на летящите хора – докато едната римува „поводите за живот” и търси „небе под ада“, другата живее в „небе на кредит” и замесва „хляб за утре“.

Освен студентството им във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, работата им като радиожурналисти, членството в Съюза на българските писатели и дългогодишното приятелство, ги свързват стиховете, донесли им редица национални награди.

За своята „Бродница“ Елица Виденова получава голямата награда за поезия „Владимир Башев“ (1998), преди това е отличена в първия Национален конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе, а „Яж ябълки и си мълчи“ й носи престижната награда „Варна“ за литература (2013).

Камелия Кондова е лауреат на голямата награда от националния конкурс “Петя Дубарова”, на голямата поетична награда “Веселин Ханчев” (двукратно), на националната литературна награда „Дора Габе“ (2018) и др.

Към техния поетически тандем в Пролетния салон на изкуствата във Варна се присъединява и Асен Масларски, който пък цял живот е учил за едно, правил е друго и се е усъвършенствал в нещо трето. И нито българската филология, нито работата му в радиа и телевизии, нито членството му в СБП му е повлияло на посоката и основната му страст – изпятата поезия.

По едно време издава една книжка „Вън вали“, която нарича „песносбирка–стихопойка“, придружена от два компакт диска с неговите 100% авторски песни, а останалите ги поднася на ценителите си в десетина плочи, касети и дискове, в които изпява прекрасната поезия на куп знайни и незнайни автори. Много от тях са по стихове на Валери Станков – като „Огън на брега“ (в албума „Огън на брега“) и „Случайно на гара Варна“ (в албума „Бяло“). И дойде време да се завърне на брега, а Н.В. Публиката да чуе и (засега) нечуваното!...

Идеята за заглавието е на Елица Виденова. Защото първо сме на брега на Варна. Аз бих го нарекла „брегът", защото това е моят бряг и единственият за мен. „Бряг за завръщане" е препратка и към една песен с автор на стиховете Валери Станков, който също живее на този бряг, сподели Елица Виденова. Тя издаде, че спектакълът ще започне с песента на Асен Масларски – „Огън на брега".

След толкова години изпятата поезия е единственото нещо, което ме вълнува и обичам, казва Асен Масларски. Така се случи, всички ми песни са правени по поезия, допълва той. Изключения са само тези, които са изцяло по негова музика и „думички". Категоричен е, че се чувства привилегирован, тъй като в последно време не се набляга толкова на текста. „Моята любов е точно към истинската поезия”. Това е и неговото верую. „Когато аз пея песен, музика се ражда от музиката на стиховете."

 

© СБЖ