Кой е човекът на тази снимка, облегнат на стол, обвит с българска черга? Това е големият учен акад. Дмитрий Лихачов. Един истински Дон Кихот на българската кауза в историята, цял живот борил се с вятърните мелници на могъщите ѝ противници в тогавашната съветска наука, които отричат или омаловажават огромния български принос за създаването на „кирилицата”.

През май 1981 година, на първия международен конгрес по българистика, който се провежда в София преди 42 години, Лихачов емоционално изрича: „Не забравяйте, че вие, българите, сте най-древната от съществуващите сега културни нации в Европа и в целия свят! Много вече е отминало, отишли са си древният Рим и древна Гърция, отишла си е Византия. България е отломка от най-старата култура сред европейските страни. Затова трябва да се пази. Необходимо е днешната култура на България да не бъде само отломка от старото, а да стане и първата частица от бъдещето. Книжната култура на България, създадена през вековете, трябва да остане и да пребъде докрай.”

През 1988 г. имах възможността да видя на живо академик Лихачов, защото беше пожелал да дойде в Класическа гимназия "Св. Константин Кирил Философ". Разбира се, тогава не съм разбирал с пълна мяра нито кого точно виждам, нито какво е неговото значение за нас българите. Да го „видя”, също е много силно казано, защото бяхме 400 ученика излезли да го посрещнат, но все пак имам бегъл спомен за един благ възрастен човек, с удивително интелектуално излъчване. Не съм и подозирал, че през същата 1988 година, в Созопол, Дмитрий Лихачов ще напише своите прочути десет заповеди на човечността, а те гласят следното:

„1.Помогни на слабия и страдащия. На човека и всяко живо същество.

2.Не убивай и не започвай война пръв.

3.Не си помисляй, че твоят народ е враг на други народи.

4.Не кради и не си присвоявай труда и идеите на брата свой.

5.Търси в науката само истината и не се ползвай от нея навсякъде, за зло или за корист.

6.Уважавай мислите и разсъжденията на брата свой.

7.Почитай родителите и прародителите си. Всяко добро, сътворено от тях, изучавай и съхрани.

8.Почитай природата като майка и помощница.

9.Нека твоят труд бъде труд на творец, а не на роб.

10.Нека живее живото, нека се мисли мислимото, нека бъде свободен роденият свободен.

2 октомври 1988 г., Созопол.”

Защо Ви разказвам тази история? Първо, защото Дмитрий Лихачов беше един от най-големите защитници на старобългарската писменост и култура. Второ, защото неговите „заповеди” за човечността звучат повече от актуално и вярно в днешния побъркан свят. Трето, за да помним тези знаменити негови думи: „България е отломка от най-старата култура сред европейските страни. Затова трябва да се пази.”