Честит празник на българската просвета и култура и на славянската писменост! Честитя 24 май обаче НЕ само на дейците на образованието и културата, на творците в различните сфери на изкуството! Честитя на ВСЕКИ, който е посещавал дори само няколко години родното школо, на всеки който се е докоснал до българското четмо и писмо!

Защото този майски ден, този празник е може би единственият, който обединява целия български род! Защото другата ни безспорна обединителна дата – 19 февруари, макар и величава, е трагична. Защото е свързана с гибелта на Апостола, на най-светлия образ в българската история.

Колкото и да се опитваха в близкото и смутно минало разни „светли умове”  да оспорват делото на Светите братя Методий и Кирил! Колкото и да се напъваха да твърдят, че именно защото българите пишели и пишат на кирилица, а не на латиница, Родината ни била изостанала от Европа, историята отвя безвъзвратно техните „упражнения”. Имената на тези „оригинални мислители” твърде скоро бяха покрити с плесента на забравата.

За подобни безродници , оспорващи красотата на родната ни реч, още през 1883 г. Патриархът на българската литература и морален стожер на нашия народ Иван Вазов  пише:  „…и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа.”

Затова и сега в нашето време разделно поне в този светъл ден, на този най-български празник, трябва да бъдем единни и следва всинца да запеем: „Върви, народе възродени …!” Защото в противен случай, неразумната алтернатива би звучала: „Умри, народе разделени…”

ЧЕСТИТ 24 МАЙ, ПРИЯТЕЛИ!!!