Проф. д-р Маргарита Пешева рецензира доктората на Мария Попова, защитен във ФЖМК на Софийския университет „Аудитория и журналистика. Социални и комуникационни промени в поведението на аудиторията и видовете журналистика”.

Свидетели сме на кардинална промяна в поведението на медийната аудитория, поява на нови форми на нейното съучастие в процеса на медийното производство, което създава условия за появата и на  нови видове журналистика-гражданска, мултимедийна, мрежова, конструктивна, журналистика на решенията и др. На тези много важни проблеми за съдбата и бъдещето на журналистиката в новия дигитален свят,  е посветена новата монография на доц. д.н. Мария Попова (1).

                                     Нови форми на съучастие в журналистиката

Те се проявяват най-вече в производството на медийни събития и информация. Авторката изследва някои легални дефиниции, форми и  развитие на журналистиката на участието. И  предимно - нейните конкретни форми в  новинарските емисии на трите национални ТВ програми, които се разглеждат  с помощта на различни изследователски инструменти. Журналистиката на участието  се представя чрез текст, аудиозаписи, видеоклипове, писане на коментари, гласуване в класации и анкети, участия във форуми и дискусии, създаване на мейлинг листове, нюзлетъри, управление на информацията чрез умни устройства, блогове, уикита, тагове, постове в социални мрежи, линкове за споделяне на различни медийни съдържания и др. Или научният анализ е надграден с  многобройни факти от новите дигитални практики, които позволяват формулирането на професионално убедителни научни изводи. Още повече, че научната монография има внушителен обем,  нейната библиография  съдържа над  300  заглавия, тя е онагледена  с 4 таблици, 47 фигури и 19 изображения.

Доц. д.н. Мария Попова предлага  оригинален анализ на мултимедийната и мрежовата журналистика. Тя подробно и задълбочено разглежда мултимедийната журналистика, която създава богато медийно съдържание- аудио, видео, текст, изображения и др. Специален акцент  е поставен върху новинарските пакети, които предлагат на съвременния потребител огромна по обем информация в различни медийни формати, които се  изпращат до него през традиционни и  дигитални медийни канали. Голямото разширяване на медийното поле изцяло променя работата в журналистическата редакция, създава условия за развитие на нови журналистически професии, и налагане на екипна работа, която изисква и много по-високи професионални компетенции в дигиталната  област, по-голяма комуникативност и интеракция.

Авторката подробно разглежда  съвместното производство на онлайн съдържание, журналистите като негови създатели, местните общности и експертите, които споделят факти и събития, и донякъде гарантират достоверността на информацията. Професионалната роля на журналиста днес е коренно различна - в нея водещи са  главно неговите  умения да създава и развива мрежови контакти. Съвременният журналист всекидневно създава онлайн съдържание, той е  относително независим- от медията и традиционните връзки в журналистическата редакция. Специално внимание се обръща на нуждата от  разширяване на професионалната нагласа на съвременния журналист, разгръщане на неговите умения за използване и прилагане на  многобройни  дигитални средства за  непрекъснат контакт с активната аудитория онлайн, която постоянно търси качествена и проверена информация, и (по принцип) отхвърля фалшивите новини и манипулации. В новите дигитални практики, професионалният журналист всекидневно се състезава с гражданина- журналист, и това състезание е много трудно, а победата невинаги е на страната на традиционната журналистика. Едно от ценните предимства на тази научна монография е използването на

                         Комплексна методология в научния анализ

Авторката въвежда методи и индикатори, взети от различни научни области- медиазнанието, социология на медиите, медийната психология, медийният маркетинг, журналистическата теория, онлайн журналистиката и др. Поставянето на научния анализ  в   много широка  методологическа  рамка  създава  сериозна принадена стойност на  това научно изследване. То предлага авторска класификация и интерпретация на много и различни изследователски теории, концепции, социологически изследвания, проведени по метода на контент анализа и медийния анализ. Авторката е провела емпирично изследване на

Централните новинарски емисии на трите национални ТВ програми:  БНТ, bTV и  Нова телевизия

То е осъществено в периода ноември- декември 2018г., и съдържа изследователска база от  3600 новини, от които 133 от тях  могат да се класифицират като журналистика на участието.  С помощта на многобройни емпирични данни, авторката доказва, че двете търговски телевизионни програми с национален обхват са най-активни в разпространението и популяризирането на потребителски генерирано съдържание, те поддържат активна връзка с аудиторията чрез онлайн платформи, и постоянно наблюдават трафика на потребителските материали, като  предлагат  селекция на най-интересните от тях. Извършеният теоретичен анализ се допълва и обогатява с резултатите от няколко социологически изследвания, които емпирично потвърждават  теоретичните изводи и обобщения.

Доц.д.н.Мария Попова подробно разглежда  основните формати с потребителски характер в трите национални телевизионни програми у нас- забавни видеоклипове със социално или друго съдържание, фотографии и постове, които всекидневно се разпространяват в мрежата. Тя обръща внимание  и на силното преобладаване на негативните новини в мрежата, които постоянно разказват истории за агресия, убийства, случаи на корупция и др. Авторката, съвместно с агенция Perceptica, в периода 2019г., по метода на медийния анализ, проследява онлайн активностите на българските медии, и техните профили в социалните мрежи.

                             Facebook е най-предпочитаната  социална мрежа у нас

Водеща форма на онлайн участията на потребителите  са споделянията (на пост, линк, фотография, видеоклип и др.). В новинарските емисии преобладава информацията с потребителски характер, като големите телевизионни програми по-често използват уеб страници, а не лични профили, в които по-трудно се проверява доколко дадена информация е истинска. Емпиричното изследване разглежда основно поведението на активната аудитория с помощта на различни социални индикатори,  чрез които се наблюдава доколко ефективно работят социалните институции, каква е степента на  тяхната чувствителност към проблемите на гражданите, какви са дефицитите в образователната система и др.

Научната монография се отличава с голяма актуалност, концептуалност и висока доказателствена стойност. Тя съдържа редица научни приноси, които  надграждат  някои водещи  концепции в медийната теория , и създават подходящи  условия за въвеждане на нови медийни практики.

                                                   Първият научен принос

е убедителният теоретичен анализ на сегментацията на медийната аудитория, в съответствие с няколко основни фактора-разширяване на социалния контекст в дигитална среда, зависимост на аудиторията от разнообразни дигитални формати, които съществуват в мрежова среда, пазарно позициониране на аудиторията, в  зависимост от търсенето и предлагането на медийните продукти, профилиране  на аудиторията  по отношение на  нейния социален и демографски профил и др.

 Доц.д.н.Мария Попова изследва аудиторията в контекста на множество различни вектори-пасивна и активна аудитория; от гледище на  нейните роли на потребител и просуматор, на нейната интерактивност и локализиране на отделните потребители в дигиталното пространство и др. Цялостният анализ на съдържателния профил на аудиторията в новата дигитална среда, позволява да се разбере от каква журналистика  всъщност тя има нужда? И доколко дигиталният потребител наистина е „съучастник” в създаването на  съвсем нови форми на онлайн журналистика, които съществено се отличават от  нейните традиционни  форми.

                                                      Вторият научен принос 

е разширяването и обогатяването на вече съществуващи теории и научни класификации в областта на журналистиката. Доц.д.н. Мария Попова  представя научни аргументи за новите видове журналистика-  мултимедийна журналистика, мрежова журналистика, журналистика на участието, конструктивна  журналистика, журналистика на решенията. Тя задълбочено анализира появата  и развитието на новите  видове  онлайн журналистика, в зависимост от  активното  участие на медийните потребители в създаването и разпространението на журналистическия продукт. Най-вече поради изключителната демократизация на медийните технологии, които позволяват създаване и разпространение на журналистическо съдържание по всяко време, на всяко място, и на различни онлайн платформи.

В новата  мрежова среда, всеки ден  се появяват  многобройни  хибридни журналистически форми. Медийната аудитория  вече има силна потребителска нагласа сама да създава и разпространява журналистическо съдържание, постоянно  да съучаства в  изграждането на новата гражданска журналистика,  която е независима от властта и журналистическата редакция, тя е продукт  на гражданската енергия и активност в мрежата.  Онлайн средата днес  всекидневно се обогатява и разширява с многобройни хибридни журналистически форми, в които професионалните журналисти и гражданите- журналисти  започват да работят заедно, и с общи усилия да  произвеждат медийно съдържание, което често влиза в неравна битка с фалшивите новини и  пропагандните манипулации онлайн.

                                               Третият научен  принос

е  прецизния анализ на  медиатизацията на  човешките емоции,  едно своеобразно  „емоционално опаковане” на  медийните съобщения, което се  поражда като последица от  усиления хейт в социалните мрежи, лавината от  негативни новини, бързото нарастване на  „електронния боклук”, който  силно замърсява  медийната среда, и  предизвиква  голяма потребителска умора и разочарование . Авторката  основателно акцентира върху широкото изнасяне в социалните мрежи на емоциите на потребителите, при което тяхното  поведение и емоционални реакции се превръщат в нова публична норма. Дигиталните  медии се оказват  необятно пространство за  изграждане на нова емоционална култура, която  изцяло преосмисля  територията и границите между личното и публичното. Правилна е тезата, че  дигиталните медии изграждат  коренно различна  емоционална култура на съвременния потребител, култивират у него нова емоционална интелигентност, но едновременно пораждат и  силен „медиатизиран гняв”, който има сериозни социални причини. Емоционалното дефиниране  на журналистическите съобщения в мрежата променя тяхното съдържание и контекст, усилва тяхната експресивност и въздействие върху наистина необятната онлайн аудитория.

                                                  Четвъртият научен принос

са  получените резултати от емпиричните изследвания, проведени по авторски методики. Тези  изследвания имат научен принос  в областта на журналистиката на участието в  телевизионните новини на големите национални ТВ програми, на интеракцията между журналисти и аудитория в традиционните и онлайн медиите, на добрите новини в българските телевизионни програми. Тези социологически изследвания  значително обогатяват  научния анализ, те  имат  голяма доказателствена стойност за редица  теоретични хипотези и допускания, представени в тази научна монография.

Авторката използва редица социологически инструменти за емпиричен анализ, които  потвърждават валидността на направените  от нея  теоретични изводи. Резултатите от  социологическите изследвания  разширяват и обогатяват българската медийна теория с нови  факти, които позволяват да се формулират и много по-точни и прецизни научни изводи. Научната монография е написана много  компетентно, ето защо тя ще  представлява интерес за широк кръг читатели- изследователи  по медиазнание, експерти по медийна социология и лингвистика,  специалисти по маркетинг и дигитална комуникация, любопитни читатели. По този начин,  получените в нея резултати ще  стигнат до  широк кръг  просветени читатели, което е основна цел на всяко научно изследване.

 ......................................................    

1.Вж. Мария Попова: „Аудитория и журналистика. Социални и комуникационни промени в поведението на аудиторията и видовете журналистика”, С.,Университетско издателство „Св.Климент Охридски”, 2023