Директорът на Историческия музей в Търговище Магдалена Жечева и журналистът Ваньо Стоилов при представянето на книгата му "Сплав човешка" Снимки: Боряна Димитрова/БТА

Стоилов, който и днес е кореспондент на вестник „24 часа“ и за Търговищка област, с нескрито вълнение се върна в 1985 година, когато съдбата го довежда в Търговище, съобщава БТА . Именно тук той започва професионалния си път в журналистиката като кореспондент на вестник „Работническо дело“. Но от споделеното на творческата вечер и описано в книгата, стана ясно, че той е човек, който се опитва да разчита знаците на съдбата. 

Освен тях, в книгите си Ваньо Стоилов разчита и множество архивни документи, съхранявани в различни институции; издирва и се вглежда в снимки, събира с години спомени на хора и личности, среща се с историци, за да изгради своя разказ.

В Търговище книгата и автора представи директорът на Регионалния исторически музей Магдалена Жечева. По думите й в близо 400-те страници са застъпени съдби на хора, стояли на двама полюса, а основната теза, която Стоилов проследява, е за помирението. Тя се върна назад в годините, когато журналистът идва в културната институция в дирене на информация и когато споделя, че възнамерява да събере в книга спомени на хора, издирвани като кореспондент. „С книгата си Ваньо Стоилов прави журналистическо разследване, сравнимо с историческо проучване“, каза Магдалена Жечева. 

В Търговище изданието бе посрещнато с интерес, защото две трети от съдържанието разказва историята на Ястребино и разстрела край антоновското село. Тема, породила дискусии през годините, „родила“ книги в търсене на истината за зимата на 1943 г. и смъртта на 18 души, сред които и шест деца. 

Самият Стоилов допълни, че в „Сплав човешка“ търси отговор на въпроса от каква сплав е направен човекът, така щото да издържи и на това, което му причиняват околните и "по-конкретно българи на българи преди и след 9 септември 1944 г.".

За да разгърне и защити тезите си, той се среща и разговаря с наследници на хората, за които се говори в повествованието. Чете предсмъртни писма на и споделя, че „хората пред смъртта са еднакви, писмата им си приличат…“

Ваньо Стоилов каза, че историята му е за противопоставянето на българи „в необявената гражданска война у нас, която се вихри от 1918 г. насам, все уж в името на добруването българско“, както сам пише в уводните думи. С нескрит оптимизъм той допълни, че вярва – ако не тук и сега, но в бъдеще, че поколенията ще постигнат национално помирение – каквато е и основната идеята на книгата „Сплав човешка“.

На представянето присъстваха кметът на Търговище Дарин Димитров, директорите на Историческия музей в Омуртаг и Търговище, историци,  журналисти, творци, приятели и съмишленици на Ваньо Стоилов, в които животът го е срещал през години.