Тази седмица комисията по култура и образование на Европейския парламент одобри с 24 гласа "за", 3 "против" и 4 "въздържали се" проекта на европейския законодателен акт за свобода на медиите. Негова цел е да осигури плурализъм на мненията и да защити медийната независимост от правителствени, политически, икономически и частни интереси, както и да подобри прозрачността в процеса на предостяване на медийните услуги.

Заслужава ли европейския закон за свобода на медиите името си?

В последното проучване на законодателството участва екип учени от различни страни в ЕС. Една от тях беше доц. Роберта Мария Карлини от Европейския университетски институт във Флоренция, която говори в интервю пред БНР. 

“Мисля, че най-важното нещо е самият факт, че Европейският съюз поема инициативата и изготвя закон за медиите и медийната свобода, защото медийният плурализъм е в риск в Европа в момента. Рисковете са свързани с условията, при които работят журналистите, с влошаващите се икономически условия за медиите - например, когато една медия вече не е икономически стабилна, тя става по-податлива на политически и търговски натиск, както и на вълната от дезинформация.”

Какво представлява с няколко думи Европейският закон за свобода на медиите, какво трябва да знаят за него потребителите на медийни услуги?

“В европейското заководателство правомощията върху медиите, медийните политики и плурализма са на национално ниво. Това е причината да нямаше общ европейски медиен закон преди Европейския законодателен акт за свободата на медиите. Това е крачка напред за хармонизиране на ситуацията. Имаме общ пазар, част от които са медиите, така че има законови основания Европейският съюз да се намеси, но не да замени националните правомощия, а да хармонизира националните правила и да определи общи стандарти. Това се опитва да направи Европейският законодателен акт за свободата на медиите.”

А с какво ще допринесе новият закон, когато влезе в сила, какво предвижда той?

“Минимални стандарти за защита на редакторската независимост на медиите, прозрачност за собствеността върху медиите и задължение за доставчиците на медиини услуги да оповестяват кой е собственикът им, за да се избегне конфликт на интереси. Има правила за ограничаване на влиянието на правителството върху медиите. Предвидена е и нова процедура, която да оценява пазарната концентрация, която може да бъде заплаха за медийния плурализъм. Новост в законодателството е включването на дгиталните играчи в медийната среда. Това е част от новото европейско законодателство, с което се прави опит да се регулира интернет, особено отношенията между медиите и дигиталните платформи. Регламентира се Европейски медиен борд на регулаторите, който ще трябва да надзирава работата на отделните регулатори в страните членки.”

Има и неодобрение към този законопроект в различни страни членки на Евросъюза - както от политици, така и от журналисти. Някои го определят дори като "Европейският Голям брат", съществува ли такава опасност?

“Не, смятам, че основната опасност е всъщност обратното - регулациите да не бъдат изцяло ефективни, защото това зависи основно от готовността на правителствата на страните членки да ги приложат. Но разбирам опасенията. Относно критиките към законопроекта от страна на политици - това е в известен смисъл очаквано и естествено, защото тези правомощия са дълбоко вкоренени в националните законодателства. Но все пак всяка една държава няма как да регулира индустрия, която вече се е превърнала в глобална, не просто европейска. Някои правителства се противопоставят, защото искат да оказват влияние на медиите, но има правила срещу това. Ако държавата отпуска средства за медиите това трябва да става по прозрачен начин. ”

Оправдан ли е например страхът от преследвания на журналисти, заради тяхното мнение? 

“Не, не смятам, че е оправдан. От журналистическите асоциации са прави да са внимателни относно окончателния вид на регулацията конкретно заради правилата за шпиониране на журналисти - това не трябва да бъде разрешавано освен при заплаха за националната сигурност и отбрана и то със заповед от съдебен орган. Това не трябва да бъде оставяно на лична преценка или на изпълнителната власт.”

Европейското законодателство поставя ли разделителна линия между журналистическо мнение, коментар и анализ и пропагандата - къде е границата?

 “Този законопроект не прави подобно разграничение, защото не въздейства върху медийното съдържание, което би било много опасно. Пропагандата не може да се забрани. Но имаме член 16-и, който съдържа координационен механизъм, в което попада опасностите от разпространяването на външна пропаганда в европейските медии. Нов съвет ще координира мерките на националните регулатори, свързани с разпространението или достъпа до медийни услуги, идващи извън Евросъюза, които представляват риск за обществената сигурност. Важното нещо е, че има правило, има процедура, но няма орган, който да казва “това е хубаво, това е лошо”. Механизмът не е такъв, но трябва да има гаранции срещу информационни кампании, които могат да представляват опасност за обществената сигурност. Това е изключително деликатен баланс, защото Европа е континентът на свободата на изразяване, така че трябва да се балансират защитата на свободата на изразяване и защитата от заплахи, които използват тази свобода, за да разпространяват фалшива информация, която представлява заплаха. Това, което искам да подчертая и е важно е, че защитните мерки са в ръцете на гражданите - правото да се знае откъде идва предоставената информация в това отношение също е много важно.”

Законопроектът трябва да получи одобрението и в Европарламента в началото на октомври, преди депутатите да започнат преговорите със Съвета по окончателния вид на закона.

 

 

М.Л.