Проф. Минка Златева разказва спомените си за легендарния преподавател по история на чуждестранната журналистика във Факултета по журналистика в Софийския университет проф. Дафин Тодоров. На 23 септември т. г. ще се навършат 100 години от рождението му.

Няма студент по журналистика от нашата Алма матер, който да не свързва името н проф. Дафин Тодоров  с неговата крилата фраза: „Хората се делят на две – журналисти и други!” Какво означаваше тази своеобразна формула за самочувствие, която той  настойчиво ни внушаваше през годините?

Всеки негов  студент на базата на натрупания  си опит вече има своя  интерпретация за нея.А  отговора на професора  ще намерим може би в собствения му жизнен и творчески път.

Изненади с поуки 

Когато преподавателят ни  по дисциплината „Чуждестранна журналистика” за пръв  път влезе в аудиторията, той  най-напред ни изненада с тъмносиния си блейзер и сивите панталони с ръб. Те  бяха необичайни за облеклото на преподавателите ни  през шестдесетте години. Външният му вид показваше, че грижливо се е готвил за срещата си с нас. И ни подсказваше, че и ние също трябва да обръщаме сериозно  и постоянно  внимание на визията и дрескода си (както бихме се изразили днес).

На една от следващите лекции Дафин Тодоров  ни изненада отново като покани двама от колегите ни да отидат до близката бръснарница, за да се приведат във вид, подходящ за един студент, особено когато той се готви да става журналист. Повече покани от този род не бяха нужни. Вярвам, че и досега  всички  колеги са запомнили завинаги този негов урок.

 Често  след обичайния поздрав той започваше лекцията с думите :

„ Днес колежката/колегата .... има рожден ден.Честито! Да й/му пожелаем здраве, ученолюбие и късмет!” Вниманието  му към всекиго от нас беше  вълнуващо, караше  ни  да се чувстваме  уважени и значими в деня на  личния си празник.

Усмивката, маниерите, начинът му на общуване бяха  естествени, скъсяващи традиционната дистанция между преподавател и студент   и предразполагащи  не само  към  уважение, но и към  доверие.

Темпераментен и енергичен, д-р Дафин Тодоров ни импонираше не само със своята компетентност и ерудиция, но и със стремежа и умението си задълбочено и атрактивно да анализира пред нас етапите в развитието на световната преса чрез нейнитенай-ярки издания и личности.

Незабравим остана  денят на изпита ни по „Чуждестранна журналистика”, в който той ни поднесе поредната изненада. Преди всеки  от нас  да изтегли билетчето си  с въпросите , той го черпеше „за успокоение” с шоколадов бонбон. И даже ни разреши  да си донесем записките (нещо невиждано по друг предмет!) и да погледнем в тях, за да си припомним най-важните за нашите въпроси имена на издания и на големи журналисти и редактори в европейския и американския печат.

Но... след отговора ни по въпросите в билетчето той  ни „разхождаше”  из целия конспект, та веднага личеше кой какво знае, какво е  разбрал и усвоил  от  преподавания материал.  Така запомнихме, че  журналистът трябва  да е всестранно образован , за да подготвя с познание всяка своя публикация, а също и за  да  улавя и вписва  актуалните проблеми на времето в контекста на предшествалите ги исторически събития.

Идеята за Кабинет на младия журналист

Известният телевизионен журналист Явор Цаков, започнал обучението си в профил „телевизия” във факултета през бурната политическа 1968 г., си спомня:

„Експертът по западна журналистика Дафин Тодоров бързо ни влиза под кожата и внимателно ни насочва към идеята да направим Кабинет на младия журналист. В онези времена, обаче, подобни клубове по интереси в Прага създадоха интелектуалната среда за последвалата „Пражка пролет”. Написахме устав и тъкмо се готвехме да го регистрираме официално, ни поканиха ултимативно на няколко разговора в комсомолския и в партийния комитети, където обяснявахме, че нямаме подмолни политически намерения. Изглежда сме били убедителни в аргументите си, без да вдигаме бяло знаме, защото веднага след това творческите съюзи съвместно с Комсомола създадоха клубове на младите творци по наш модел, á ла Дафин Тодоров. Първи председател на Кабинета на младите журналисти стана 30–годишният тогава Иван Славков, а ние – студентите от първия випуск [след 1968 година], дори не останахме в историята на умереното дисидентство.”  ( 1)

Инициативността и съпричастността  към актуалните обществени  събития, която проф. Дафин Тодоров стимулираше  у нас , бяха не само  типичи за  характера му, но  свързани  и със собствения му опит от неговите

Студентски  години във Виена

Той   се оказа  продължител на богата семейна традиция. Неговият баща Димо Тодоров е доктор по икономика на Бернския университет (1909 г.), също там  завършва и Юридическия факултет и след завръщането си в България работи като икономист  в Софийския университет.

А самият Дафин Тодоров  имаше   не  само  опит в родната  журналистическа практика, но беше придобил  и респектиращата научна степен „ доктор”  в знаменития Виенски университет в сърцето на  Европа!   

Документите от семейния архив показват, че Дафин Тодоров започва висшето си образование в  нашата Алма матер, а  от 1947 до 1951г. е студент  в Института по вестникознание при  Философския факултет на Виенския  университет, известен като Alma mater Rudolfina Vindobonensis в чест на херцог Рудолф IV, основал го през 1365 година.

В световен мащаб  най-известните възпитаници на третия най-стар европейски университет са неврологът и психотерапевт Зигмунд Фройд (1856- 1939), основател на психоанализата, и писателят Стефан Цвайг (1881-1942). А за нас, българите, най-значимите  негови  студенти и преподаватели  са  археологът, географ, етнограф и художник  Феликс Каниц ( 1829-1904) и  чешкият историк Константин Иречек ( 1858-1908)- автор на първата „История на българите” (1860, 1866) и министър на народното  просвещение на България (1881-1882).  Виенският университет са завършили десетки български студенти, изявили се по-късно в родината като  видни  историци, археолози, езиковеди и др. Особено важно място сред тях заема проф. д-р Елисавета Карамихайлова (1897 – 1968) - първият  ядрен физик и първата жена професор по физика в България.

В Alma mater Rudolfina Дафин Тодоров защитава  успешно дисертация на тема “Поява  и развой на работническия печат в България” и  през 1951 г. става доктор по философия на Виенския университет, овладява немски и английски език и се запознава обстойно с развитието на световната журналистика.

Кипящият културен живот в австрийската столица с нейните великолепни дворци, музеи с разкошни колекции  и многобройни сцени, на които гастролират световно известни творци: композитори, диригенти, певци, музиканти, писатели, филмови акьори  и режисьори, оставят траен отпечатък в съзнанието на будния български студент, формират у него изискан вкус и високи естетически  критерии за оценка на духовните ценности. 

В студентските си години Дафин Тодоров разгръща и широка обществена дейност: секретар  е на българското студентско дружество “Проф. Асен Златаров”, издава на немски език възпоменателен лист “Христо Ботев”, през 1950 г. е представител на българските студенти от Виена на Първия конгрес на привържениците на мира в Австрия. Неслучайно по-късно, когато в резултат  на недалновидно решение  приемът на студенти в специалността „Журналистика” на Софийския университет от 1964 г. до 1967 г. е спрян, той работи най-напред в редакцията на вестник „Поглед”,  а от 1967 до 1970 г – в  Националния  комитет за защита на мира.

В аудиториите на Алма матер

След завръщането си в България д- р Дафин Тодоров  натрупва сериозен практически опит в различни български  вестници и списания, сътрудничи на редица издания на ГДР, ГФР, Австрия и др.

От документите в Университетския архив научаваме, че след спечелени конкурси през 1959 г. д-р Дафин Тодоров става хоноруван, а от 1962 г. – редовен преподавател по “Чуждестранна журналистика”  в катедра “Журналистика” на  Филологическия факултет на Софийския университет. През  1977 г. е избран за доцент, а през 1979 г. – за  професор по същата дисциплина във Факултета по журналистика на  университета.

По времето, когато в повечето  социалистически страни историята на журналистиката се свеждаше до едностранчиво изучаване на работническия и социалистическия печат,  Дафин Тодоров увлекателно разкриваше пред  нас - бъдещите журналисти   страници от дълголетната  история  на   печата  в  Англия, Германия, Франция  и Съединените американски щати.

Сред 14-те книги и многобройните му студии и статии в български и чуждестранни научни  издания   на  особена популярност се радват  монографията му “Възход и падение на петата велика сила. Печатът на буржоазията . Поява и развой до наши дни ”( 2 ) и учебникът му “Чуждестранна журналистика. Печатът на Англия, Германия, Франция и САЩ” ( 3 ), които и до днес се използват активно в учебния процес и в ред  научни изследвания по темата.

Намерихме ли ключ към магическата му  формула за самочувствие?

Мисля си, че с незабравимата си  фраза „Хората се делят на две- журналисти и други!”, като истински европеец по дух, проф. д-р Дафин Тодоров ни учеше, че можем да сме сред творците на общественото мнение, само когато  притежаваме широк кръгозор, енциклопедични знания, бързи и адаптивни рефлекси към социалните промени, правим аргументирани аналитични оценки на събитията и личностите в тях,  имаме гражданска позиция към дневния ред на обществото.

Нека  се предава и занапред  неговата  крилата  фраза  като  завет от поколение на поколение възпитаници на факултета.

 

Бележка: Текстът  е част от студиите :  Златева, М. Българо-австрийски връзки в областта на академичното образование по публична комуникация”. Във :  Филева, Петранка, Златева, Минка ( съст.) Австрия-България: традиции с бъдеще”, Велико Търново: изд. ПИК, 2007, с. 177- 210   и   Zlateva, M. Akademische  Journalistenausbildung in Bulgarien und der Beitrag von Wiener Studenten zu ihrer Entwickling. In : Bachmaier, P.,Schwarcz, A. , Tcholakova, A. Oesterreich und Bulgarien 1878- 2008.Geschichte und Gegenwart. MISCELLANEA BULGARICA № 19, Wien: Verein “Freunde des Hauses Wittgenstein”, 2008, S. 217- 234. Понастоящем текстът е  значително разширен и обогатен с нова фактология. Топло благодаря  за оказаното ми ценно съдействие на  семейството на проф. д-р Дафин Тодоров, което с готовност ми предостави документи и снимки от семейния  архив, както и на сътрудниците в Университетския  архив на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”.

 

Литература:

1. Цаков, Явор. 45 години не стигат. В : https://www.newmedia21.eu/sabitiq/45-godini-ne-stigat/

2.Тодоров, Дафин. Възход и падение на петата велика сила. Печатът на буржоазията (Поява и развой до наши дни ). София : изд.на  БКП,1970, 430 с.

3.Тодоров, Дафин. Чуждестранна журналистика. Печатът на Англия, Германия, Франция и САЩ,  София : изд. Наука и изкуство, 1977, 418 с.

 

Предлаганият текст на проф. Минка Златева бе изпратен от нея до сайта на СБЖ на 14 септември т. г. Междувременно бе публикуван и в сайта nabore.bg