Днес, на 15 септември се навършват 96 години от рождението на един от най-големите български публицисти – Стефан Продев. Съюзът на българските журналисти също е имал честта да бъде оглавяван от него – от 1990 до 1992 г. Отдаваме дълбока почит към светлата му памет и пред наследството на огромния му публицистичен талант, непоклатимия морал и винаги изострената съвест можем само отново да въздъхнем с болка колко много ни липсва днес...

"Боже мой, в каква страна живеем! Има ли жива съвест в нея или всичко край нас е една безкрайна сергия, на която сърцата се продават като домати! Удивителните в случая са излишни. Те няма нито да ни отговорят, нито да ни утешат. Изглежда, сме останали без сили, без морал, без чувство за отговорност. И без онази вяра в доброто, което крепи. Изглежда, единственото, което имаме, все още е мизерията на безразличието, на собственото ни падение".

Тези думи на незабравимия Стефан Продев от 1 октомври 1992 г. припомни днес във Фейсбук дълго работилата с него във вестник "Дума" Мариана Кулинска, добавяйки като тъжен послепис: "актуално и днес, 2023 г." 

Огромна празнина зее в днешната журналистика без Стефан Продев! Той бе не само едно от най-ярките журналистически, публицистични и писателски пера, но и личност със също толкова ярка светлина, която умееше да обединява хора за идеали и каузи, а не за сметки и интереси. Именно той преобрази някогашния вестник "Работническо дело", прераждайки го в "Дума" - онази вдъхновена и вдъхновяваща "Дума", която днес вече я няма... Отоде си огорчен от доста уж съидейници, но си остана до последно онзи чист "вечен ремсист", както най-обичаше сам да се нарича... Въпреки всичко Продевата "Дума", която той оглавяваше от 1990 г. до лятото на 1999 г., си остана с емблематична следа в българската журналистика...

Стефан Продев се ражда на 15 септември 1927 г. семейс­твото с бор­бени традиции на желез­ничаря и локомотивен машинист Иван Продев и Надежда Продева, чиновник-касиер в софийско кино, сес­тра на революционера Борис Милев. Прадядо му по бащина линия поп Шино е криел Васил Лев­ски в село Енчовци, а после е ятак на четата на капитан Дядо Никола.

Стефан Продев израс­тва в София. Първите ме прояви като жур­налист са през 1942 г. във в. „Желез­ничар­ски подем“. Член е на РМС от 1943 г. Учас­тва във въс­танието от 9 сеп­тем­ври 1944 г.

Той е един от съз­дателите на пър­вия ученически вес­т­ник „Сред­нош­кол­ско един­с­тво“ (1945 –1947). Репор­тер е във в. „Труд“ (1946 – 1948). Завър­шва Вис­шето артилерийско училище. Офицер в БНА (1950 – 1954).

Дъл­гогодишен главен редак­тор на вес­т­ник „Дума“ (1990 – 1999), а преди това редак­тор и на пред­шес­т­веника му „Работ­ническо дело“ (1989), и главен редак­тор на изданията на БТА „Лик“ и „Паралели“ (1965 – 1979). Бил е отговорен сек­ретар и завеж­дащ отдел „Пуб­лицис­тика“ на в. „Литературни новини“ (1957 – 1959), както и в сп. „Бъл­гар­ска музика“ (1965), главен редак­тор на сп. „София“ (1980 – 1984), на вес­т­ник „Народна кул­тура“ („Кул­тура“ в периода 1984 – 1988 и 1989 – 1990). През 1973 г. е специален корес­пон­дент на БТА във Виет­нам по време на военната агресия на САЩ в тази страна.

Пред­седател е на Съюза на бъл­гар­с­ките жур­налисти (СБЖ) от 1990 до 1992 г.

Съп­руг е на опер­ната певица Божана Продева (1930 – 1999). Народен пред­с­тавител от БСП в VII ВНС, XXXVI и XXXVII НС (1990 – 1997).

Напуска ни на 3 септември 2001 г.

Наг­раден е през 2005 г. пос­мър­тно с наг­радата „Чер­норизец Храбър“, както и с наг­радата „Георги Кир­ков“ (2007 г.). Зас­лужил деятел на кул­турата (1979 г.).

Поклон пред светлата му памет и дано някога българската журналистика се върне на пътя на достойнството и честта, на всеотдайното служене на социалната справедливост, който така безрезервно следваше Стефан Продев...