Целта на Европейския акт за свободата на медиите е създаване на условия за независима журналистика, но държави членки на Съвета на ЕС ще търсят възможности при предстоящите преговори за смекчаване на текстовете и запазване на възможности за контрол върху медиите, смята евродепутатката Елена Йончева. Тя се срещна в Брюксел с гостувалата там председателка на УС на СБЖ Снежана Тодорова и даде специално интервю за сайта на СБЖ.

Миналата седмица по покана на евродепутата от Групата на социалистите и демократите Иво Христов в Европарламента в Брюксел гостуваха представители на журналистическата общност и на гражданското общество у нас. В делегацията участваха и председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова, членът на УС на СБЖ Анна Заркова и отговорният редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова.

Наред с другите срещи, състояли се там, Снежана Тодорова проведе и разговор с евродепутатката от Групата на социалистите и демократите Елена Йончева.  Във фокуса на срещата бяха теми, свързани с насроченото за 3 октомври гласуване в Европарлмента на Европейския акт за медийна свобода. Той бе одобрен днес с 448 гласа "за", 102 "против" и 75 въздържали се.

Вече публикувахме интервюто, дадено специално за сайта на СБЖ от Иво Христов.

Сега предлагаме интервю по същите  горещи теми с евродепутатката Елена Йончева, също дадено на Къдринка Къдринова специално за сайта на СБЖ.

– Г-жо Йончева, вие положихте големи усилия, за да привлечете вниманието на зам.-председателката на ЕК Вера Йоурова към проблемите с независимостта на медиите и правата на журналистите в България. Така се стигна до разработването на Европейски акт за медийна свобода, който да я гарантира за целия ЕС. На 3 октомври той вече бе гласуван в Европейския парламент. Но междувременно в журналистическата общност се засилиха тревогите, че този акт всъщност може да породи противоположен на желания ефект – да послужи за засилване на контрола над работата на журналистите и да ограничи тяхната свобода. Как бихте коментирали тези опасения?

– Целта на Европейския акт за свободата на медиите е точно обратната – създаване на условия за независима журналистика. След като дълги години се придържахме към разбирането, че медиите и журналистите трябва да бъдат оставени сами да регулират работата си, да оцеляват в пазарната икономика, да спазват етични стандарти и да гарантират плурализъм, без това да е предвидено в специално законодателство, медийната свобода в Европа вместо да се подобрява, се влошава. Това е особено видимо в държавите от Източния блок като Полша, Унгария, Словения – и най-вече в България.

Нека погледнем ситуацията в страната ни – овладени медии, натиск срещу журналисти, властващи бизнес интереси, сливане между политическа власт и медии. За последните двайсет години страната ни се срина в класацията на „Репортери без граници” от 34 място през 2003 г. съпоставимо с това на Франция, до последното в ЕС през 2020 г. През 2022 г. след нас вече е единствено Гърция, и то след като беше убит разследващ журналист.

Стана ясно, че в държави със занижени стандарти за върховенство на закона, като България, не е възможно да се разчита единствено на саморегулацията и е необходимо законодателство, което да отхлаби хватката на бизнеса и на властта върху медиите.

Това се опитваме да променим. Чрез гаранции за защитата на журналистите от подслушване и следене, чрез осветляването на собствеността на медиите и техните финансови източници, чрез мерки за независимостта на обществените медии,закрила за плурализма и независимостта на редакторите,  както и регулиране на тенденциозното разпределите на евросредства, което бетонира политическото влияние.

Споменахте цензура и искам категорично да заявя, че спирането на произволното сваляне на медийно съдържание в големите онлайн платформи като Фейсбук, Екс (Туитър) и ТикТок беше една от основните ми цели. И въпреки сериозната съпротива успяхме да го постигнем – онлайн гигантите вече няма да могат да налагат цензура по собствена преценка, а съдържанието на медиите ще бъде защитено.

- Най-негативна реакция сред много колеги в България предизвиква предвиденото в Акта създаване на Европейски медиен борд, или, както често го наричат у нас, „европейски СЕМ”. Смята се, че той може да се превърне в цензор за медии и журналисти в целия ЕС. Има ли наистина такъв риск? Какви хора, по какви критерии и от кого ще бъдат избирани в този орган?

– Наясно съм и за тревогите относно новия Европейски борд и опасенията, че едва ли не той ще бъде нещо като европейско министерство на истината. Бордът обаче има само консултативни функции – той не взема окончателни решения, а приема становища и дава мнения най-вече по спазването на изискванията за прозрачността на собствеността и финансирането, както и при съмнения за зависимост на местния регулатор от политическата власт.

Всъщност този борд ще бъде съставен изцяло от представители на националните регулатори, а не от политици или чиновници, които да определят кое съдържание е приемливо и кое не. Представителите на България би следвало да са от Съвета за електронни медии (СЕМ). В такъв случай е изключително важно СЕМ да е съставен от независими експерти с опит в медиите и журналистиката.

Европейският медиен борд ще наблюдава ситуацията на медийните пазари в държавите членки, ще предоставя становища и ще прави анализи за Европейската комисия, от която обаче ще бъде напълно независим. Ще се внимава, например, за концентрация в собствеността на медиите, за зачестяващи сигнали за натиск върху журналисти. Бордът няма да разполага с преки правомощия за намеса и регулация на националната медийна среда.

Струва ми се, че с новите правила подобни оценки е редно да се изготвят от самата гилдия, а не от политици и чиновници, както е в момента. Това би било стъпка в правилната посока и би гарантирало независимостта на медиите от политически и бизнес интереси в много по-голяма степен.

- Европейски журналистически организации на свой ред отправиха апел към вас, евродепутатите, да настоите за включване в Акта на изискване за забрана за използване на шпионски софтуер срещу журналисти. Успяхте ли да го постигнете?

– Защитата на журналистите от проследяване и подслушване е ясно регламентирана в Европейския акт за свобода на медиите. Въпреки съпротивата на десницата, следеното и използването на шпионски софтуер срещу журналисти е изрично забранено, когато засяга дейността на журналистите, техните лични и професионални контакти или техните източници. Знаем колко проблемна тема е това в България.

По настояване на групата на социалистите и демократите, от чието име преговарях по текстовете, отпадна възможността за „вратичка“ – неприкосновеността да не важи, ако става дума за въпроси от национална сигурност. Тази обща формулировка продължава да бъде използвана като извинение, за да бъдат притискани журналисти, както се случва в момента дори в страни като Франция. Предстоят тежки преговори с държавите членки в Съвета обаче, които ще търсят възможности за смекчаване на текстовете и запазване на възможности за контрол върху медиите.

– В какво се състоят най-големите трудности при изработването на такъв Акт? Възможно ли е да се структурират такива правила, които едновременно хем да гарантират правата и свободите на медии и журналисти, хем да предотвратяват риска от „вратички”, въпреки всичко допускащи промъкването на ограничителни и цензорски въздействия?

– Отстояването на свободата на медиите в държавите членки на ЕС през годините е било в зависимост от много и различни политически, икономически, социални трансформации. На места е било относително успешно, на други – не.  Това са някои от причините за съществуващата огромна разлика в условията за журналистика в едни от първите държави в класациите като Ирландия, Финландия и Швеция, и едни от последните – като България. Постигането на баланс и сближаването на условията за укрепването на медийната свобода в ЕС е въпрос на трудни преговори. Държави със самочувствие на отдавна установени демокрации подлагат на внимателна преценка всеки опит за въвеждане на задължителни правила, каквито са тези в регламента Европейски акт за свободата на медиите, защото при тях притеснението е от занижаване на вече установени стандарти.

Особено важна беше битката срещу цензурата на големите онлайн платформи като Фейсбук, Екс (Туитър) и ТикТок. Успяхме да се преборим с апологетите на всевластните платформи, които в преследване на политически цели, маскирани като  борба с дезинформацията, щяха съвсем законно да придобият правомощия за произволно сваляне на медийно съдържание. Това, за щастие, няма да се случи и медийното съдържание ще бъде изцяло защитено.

Европейският акт за свободата на медиите е регламент, което означава, че когато влезе в сила текстовете в него ще се прилагат от държавите членки без възможност за интерпретации. Това се очаква да стане в началото на 2024 г., след като приключат преговорите със Съвета.