Владимир Сафронов-Дринов по време на конференцията в Панагюрище

И тази година Панагюрище, родният град на радетеля за българската наука проф. Марин Дринов, стана домакин на тържествата за славната годишнина. Научна конференция за делото на проф. Дринов, срещи в училището, носещо неговото име, са само една малка част от събитията. Гост от Воронеж, Русия, беше правнукът на Марин Дринов д-р Владимир Сафронов-Дринов, който представи в български превод своята нова книга, посветена на неговия прадядо – „Марин Дринов, семеен летопис“.

Марин Дринов е достойният българин, създадал Българското книжовно дружество, чийто наследник е днешната БАН. Пак на него София дължи това, че днес е столица на България.

Освен в Панагюрище, годишнината от рождението му беше отбелязана и в столицата, където Владимир Сафронов-Дринов разказа за книгата си на неформална среща с учени в Българската академия на науките, която има най-голямо основание да тачи своя създател Марин Дринов.

Владимир Сафронов сподели, че неговата задача при написването на книгата е била да изследва корените и дейността на своя прадядо, на когото той е благодарен, че му е оставил голямо наследство – да обича историята, да следва неговото дело.

Книгата за Марин Дринов е своеобразен исторически дневник на целия род. Когато Сафронов е събирал материала за нея, е установил, че има много известни и неизвестни епизоди и факти за учения. „Личността на Марин Дринов и неговият живот са пълни със загадки и противоречия, въпреки многото книги и статии, посветени на него“ – казва Владимир Сафронов, обяснявайки кое го е подтикнало да напише своята книга.

Д-р Владимир Сафронов-Дринов е роден в гр. Стари Оскол. Баща му Александър Дринов е внук на големия български историк и учен. Той е лекар във Воронеж. Специалист е по репродуктивността и помага на хората да се сдобият с рожби.

Вървейки по пътеките на своята издирвателска родолюбива работа, д-р Сафронов-Дринов с усмивка казва за себе си, че е посланик на добра воля.

- Владимир Александрович, вие посетихте България по повод 185-годишнина от рождението на вашия прадядо проф. Марин Дринов и представихте излязлата на български език ваша книга „Марин Дринов, семеен летопис“. Какви са вашите впечатления от страната ни, тъй като вероятно знаете, че днес българо-руските отношения са в малко по-различна ситуация? И имате ли впечатление дали младите хора знаят кой е Марин Дринов?

- Пристигайки в България, не забелязах от страна на българите негативно отношение. Много от тях имат в Русия приятели и познати, или роднини. Даваха ми телефонните им номера и ме молеха да предам не само поздрави, но и подаръци от България. Българите виждат в Русия съюзник и помнят, че именно Руската империя е освободила през ХІХ в. българския народ от османско иго, а допреди това всячески е помагала народът да оцелее в условията на турската окупация. Българският народ помни, че за неговата независимост са дали живота си десетки хиляди руски воини. Датата на подписването на Санстефанския мирен договор, благодарение на който България се е появила на политическата карта, е  националният празник, който се отбелязва всяка година.

При всяко мое посещение в Панагюрище са ме канили на среща с учениците и преподавателите на ОУ „Проф. Марин Дринов“. Децата не само отлично знаят историята на българската държава, но и биографиите на нейните будители. Гордеят се,че училището им носи името на проф. Марин Дринов. По време на учебните мероприятия те изпълняват химна, посветен на Марин Дринов.

- Кога за първи път разбрахте, че сте правнук на такъв известен и голям учен? Това направи ли ви по-различен като човек? Какво промени във вас това, че сте правнук на един толкова достоен човек и голям учен? С една дума, какво е в днешно време да си наследник на такъв велик учен?

- От ранно детство знаех за своите български корени, та нали родителите ми по време на домашни събирания и празници често разказваха за семейството на проф. Марин Дринов. Разбира се, да си наследник на такъв велик човек, това е не само огромно щастие, но и много голяма отговорност, която ми се наложи да нося от ранна възраст. Името Дринов никога не съм използвал, за да получа някакви облаги и никога не съм търсил лесни начини, за да вървя по утъпкани пътища. Обратното, в живота си съм избирал свой собствен път, предпочитайки една от най-трудните професии – тази на лекаря.

За това, с каква особена почит се отнасят към името на проф. Марин Дринов извън пределите на Русия, за първи път разбрах през 2008 г. по време на посещението ми в Харковския национален университет „В. Каразин“, към който е създаден Център по българистика и балкански изследвания „Проф. Марин Дринов“.

Същата година кметството на община Панагюрище и кметът Георги Гергинеков ме поканиха със съпругата ми на отбелязването на 170-годишния юбилей на проф. Марин Дринов. Това беше грандиозно събитие, което остави у мен много ярки впечатления за дълги години. Присъстващите на тържеството гости се отнесоха към мен с голям интерес, та нали до срещата с мен те нищо не знаеха за семейството на Марин Дринов. Смятаха, че той не е бил женен и целия си живот е бил посветил на науката. Изникна необходимост да се разкаже за семейния му живот, за него самия не само като историк, държавен и обществен деец, но и като човек с изключителна съдба, чийто личен живот никога и от никого не е отразяван.

- Как беше посрещната вашата нова книга в България? Тя продължение ли е на предишната ви книга „Марин Дринов. Семеен летопис. 180-години от рождението му“ или е различна? Има ли нови факти и документи в новата? Разкажете, моля ви, за нея.

- Написаната от мен през 2018 г. книга „Марин Дринов. Семеен летопис“ по повод 180-годишния юбилей на проф. Марин Дринов, същата година беше изпратена кто подарък не само на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски и академичното издания на академията „Проф. Марин Дринов, но и на други издателства. Чаках няколко години решението им да издадат книгата. И тъй като не получих отговор на моето предложение, загубих всяка надежда. Но за всеки случай изпратих книгата на издателство „Колбис“.

Буквално след няколко дни получих отговор от директора на издателството Константин Колев за това, че текстът много му харесал и че е готов да издаде книгата на български език. Във връзка с това, че излизането на книгата се забави с пет години, беше решено да се запази в новото издание предишния текст, като се промени в заглавието на книгата само датата на посвещението. И така, книгата видя бял свят благодарение на неоценимата помощ на моите български приятели – преводачът, професорът от Шуменския университет Ивайло Петров, редакторът на книгата журналистката Велиана Христова и директорът на издателство „Колбис“ Константин Колев. Позволете ми да изразя своята голяма благодарност към тях за преданата им работа.

- Каква беше задачата ви при написването на книгата и каква е нейната същност – своеобразен исторически дневник, в който намират място и роднините на Марин Дринов, или искате и още нещо да ни споделите за неговия толкова интересен и достоен живот?

- В плана за работа над книгата бяха поставени основни задачи, като да се определи хронологично рамката на изследването, да се изясни връзката на поколенията от ХVІІ до ХХІ в., да събера достоверна информация за рода за период, отдалечен от нас с почти 350 години, изпълнен с политически и военни катаклизми не само в България, но и в цяла Европа, и да опиша личния живот на проф. Марин Дринов, който никога никой досега не беше отразявал. В съответствие с работните задачи беше определена и целта на изследването, която се съдържа в шест пункта:

1. Да се свържат в едно цяло всичките представители на рода на Марин Дринов, да се съхранят семейните ценности и традиции, да се възстанови връзката с роднините в Русия, Украйна и родината на предците – България, да се върнем към нашите корени и извори.

2. Да се публикуват семейните фотографии, документи и писма на всички преки потомци на Дринов за живота и техните нечовешки трудности във военното и следвоенно време, които те са преживели и след които останали живи.

3. Да се направи анализ на епохата в България, Турция и Русия.

4. Да се дадат доказателства за ролята на семейството и обществото за формирането на личността на Марин Дринов.

5. Да бъдат отразени неизвестните факти от неговата биография, запазени в архивите на нашето семейство.

6. Да се публикува пълното и достоверно родословие на преките потомци на проф. Марин Дринов, живеещи в Русия и Украйна, съставено на базата на документалните твърдение на всеки един от тях.

- Между другото, колко години работихте върху вашите книги, посветени на проф. Марин Дринов, и успяхте ли вече да издирите всичките негови потомци?

- Трудно беше, докато започна несвойствената за един лекар работа, та нали освен научни трудове по медицина и попълването на историите на заболяването на пациентите ми, нищо друго не ми се е налагало да пиша. Но когато си направих плана и пристъпих към работата над книгата, почувствах необичайна лекота в написването на текста. Все едно друг човек водеше ръката ми по клавишите на компютъра.

Работата ми по написването на книгата се оказа толкова увлекателна, че зае доминираща роля в моя живот за няколко години. Нямах трудности при издирването на преките потомци на проф. Марин Дринов, тъй като нашите родители, в това число и аз, постоянно поддържахме връзки с тях. Естествено, преди всичко ми се налагаше да поддържам връзка с тях след като възникна необходимостта да напиша книга за Дринов и неговите потомци.

- Освен книгите, които сте написали за своя прадядо, вие сте изработили и родословното дърво на рода Дринови. Трудно ли беше да „отгледате“ родословното дърво на вашия славен род?

- Не! Никак не ми беше трудно при създаването на родословното дърво на рода Дринови. Та нали всички ние поддържаме постоянна връзка. На всичките рождени дати и именни дни ние си честитим с писма, картички и телеграми.

- Как вашите близки от рода Дринови посрещнаха това ваше толкова трудоемко дело?

- Роднините от рода Дринови се отнесоха към моята работа с голямо уважение. Всички ми помагаха, изпращайки ми тези материали от семейния архив, които ми липсваха.

- Какво виждаме ние днес от „окопите“ на времето? В тази толкова сложна действителност мислите ли, че държавниците биха се вслушали в думите, изречени от Марин Дринов, които звучат до болка актуално и днес: „Държавите не могат да съществуват, ако не взаимодействат една с друга.“

- Така е. Държавите не могат да съществуват днес, ако не си взаимодействат една с друга. Силно се надявам, че българите сами ще се разберат в каква посока жизнено трябва да обърнат вектора на своята политика.

- В края на разговора ни бихте ли споделили с какви чувства си тръгвате този път от България?  

- Напускайки страната, ще ми позволите ли да изразя моята дълбока благодарност на българския народ за това, че сред известните синове на България името на Марин Дринов не е подложено на забрава и паметта за неговите заслуги в изграждането на българската държава и в обединяването на славянските народи живее в сърцата на милиони хора. Дълбок поклон пред паметта и делото на проф. Марин Дринов.

Снимки на Иван Василев, Велиана Христова и личен архив