Навършиха се 120 години от създаването на вестник „Българан“. Хумористично-сатиричното издание излиза в периода от 1904 до 1909 година. Един от тримата му основатели е роденият в Свиленград Александър Кипров/1881-1931/.

В първия брой на вестника като редактори шеговито са вписани: „Двама млади стихотворци, бивши „славни“ туркоборци, а техни помагачи – кой от дето се закачи“. Чак в третия са изредени имената им – Александър Кипров, Александър Божинов и Христо Силянов.

Александър Кипров –бъдещият писател, драматург, журналист, революционер, общественик, учи в родния си град, но поради финансови затруднения не завършва средно образование. В началото на миналия век е активен деец на Вътрешната-македоно-одринска революционна организация в Беломорска Тракия и родния си край.

Ръководи чета в Свиленградско, в един от броевете на „Българан“ е представен като репортер и поет, и най-вече комита. В брой 37 той пише: „Нима сал ти, народе мил,/роден си за тегло?/Нима не ще да дойде ден/ и ти да се свестиш?/Нима ще бъдеш вечно в плен/и вечно ще да спиш?“ . След протестна акция срещу Фердинанд (1907) Кипров е съден за „обида на царската особа”.

В следващите години участва в редактирането на вестник „Реч” (1908 - 1913) , сътрудничи на вестниците „Дневник”, „Нов дневник” , работи във вестник „България”. През 1917 г издава брошурата „Истината за България” на френски език. Драматичните му поеми „Из мрака” и „Кърджалии” са играни в Народния театър.

„ Хумористическият вестник „Българан“ бе основан от Христо Силянов и Александър Кипров и първите му няколко броя се пишеха изключително в стихове. Тогава нямаше хумористически вестници и появяването на „Българан“ бе едно литературно събитие. Още повече, че се списваше от известни вече писатели, наречени от тогавашната публика „българановци“, пише през 1924 г Елин Пелин, който влиза в редакционната колегия.

След редица конфискации, разправии със съда и цензурата изпъстреният с римувани строфи и карикатури „Българан“, който не прощава нито на монарха, нито на депутатите, временно спира, а на 20.VI.1909 г. прекратява окончателно излизането си. Вестникът остава като едно от най-значителните хумористични издания в историята на българската журналистика и на националната ни култура.

Явлението „Българан“ все още не е оценено по достойнство като ярка проява на гражданско общество, пише проф. д-р Филип Панайотов в своята студия "Съзвездието "Българан".