Сондажи, възмущения, декларации, опровержения и обобщения около „Аз съм българче”

  • 17.01.2024
  • Фейсбук/СБП/МОН
С тази илюстрация СБП е публикувал на сайта си своята декларация по дискусията около "Аз съм българче"

След продължила над 10 дни бурна обществена реакция, предизвикана от статия в българското издание на „Свободна Европа” по повод изучаването в училище на символното Вазово стихотворение „Аз съм българче”, на 16 януари Министерският съвет и Министерството на образованието и науката излязоха с опровержения на тиражираните тревоги, че стихотворението може да бъде извадено от учебната програма, и определиха подобни твърдения като фалшиви новини и дезинформация.

Въпреки опроверженията, мнозина продължващи да коментират темата смятат, че тя неслучайно е била „подхвърлена” в общественото пространство с цел сондиране на нагласи и реакции – нещо, което е всеизвестна и нерядко използвна практика по цял свят, откакто човечеството е под влиянието на медиите.

Предлагаме кратък обзор с развитието на случая.

Предизвикалата бурните реакции статия с автор Светла Енчева излиза в „Свободна Европа” на 4 януари т. г. под заглавието „Демографска криза? Мигрантска криза? До какво води страхът от загуба на идентичност”. Статията коментира демографската и икономическа необходимост в България да бъдат привличани хора от други страни, което обаче се отхвърля от много политици, на обществото се насажда възприемането на имигрантите като заплаха, а онези, които все пак попадат у нас, не могат да се интегрират, защото усещат, че тук не ги искат.

Конкретният откъс от статията, предизвикал последвалото възмущение в социалните мрежи, е следният: „Интеграцията не може да се осъществи без нагласа за приемане на другия. А това е трудно в страна, която приема като чужди дори собствените си етнически малцинства. За да е възможна интеграцията, много сфери трябва да се променят, включително образователната система. Защото тя е скроена единствено по мярата на етническите българи. Няма как децата на 100 000 имигранти да се почувстват пълноценна част от българското общество, ако са длъжни да учат „Аз съм българче“, без на образователната система да ѝ хрумва, че и те биха могли да научат българските деца на нещо и да обогатят живота им.”

Негативните реакции в социалните мрежи, натрупали се като лавина в дните след излизането на тази статия на 4 януари, се базират на интерпретирането на тази публикация като повик за изваждане на „Аз съм българче” от училищната програма. В същия контекст са и коментарите, направени от ред политици, което придаде на пламналата дискусия и политическа окраска.

Ескалацията на оценки и емоции, засягащи емблематичната творба на патриарха на българската литература, логично не остави встрани от темата и Съюза на българските писатели (СБП). На 16 януари той излезе със следната своя декларация:

„Преди броени дни  публичното пространство озвучи една скандална новина – българският клон на американската медия „Свободна Европа“ в свой анализ за мерките, които следва да се предприемат, за да се интегрират имигрантите в България, предлага освен законодателни промени и промяна  в образователната ни система. А конкретно – да се извади от училищната програма, по думите им „скроена единствено по мярата на етническите българи“, едно от най-прочутите Иван-Вазови стихотворения. По-точно ще е да се каже, че въпросната медия или дигитална платформа размаха пръст  на институции и хора, които „любят, тачат и милеят“ тази забележителна класическа творба и направо нареди тя да бъде премахната от читанките. Аргументите са смехотворни, ако не бяха толкова стряскащи – че стихотворение като „Аз съм българче“ пречело на интеграцията, оскърбявало чувствата на малките имигранти и било в разрез с „общоевропейските ценности“.

Диалогът с подобни ревностни „демократи“ е обречен. По простата причина, че гражданският им патос се гради върху Оруеловата формула от романа му „1984“: „Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е  сила.” Ако продължим логиката на световноизвестния британски писател и я отнесем към новопокръстените алтруисти-правозащитници от „Свободна Европа“, се налага да добавим: „Демокрацията е тоталитаризъм“. Дори фелдфебелщина. И тъкмо така, по фелдфебелски, звучат техните разсъждения и напътствия. Но те са не просто нелепи, а кощунствени. И за пореден път демонстрират опит за разделение на българското общество. За подмяна на една национална ценностна система със съмнителни „общочовешки“ постулати.

Българското образование отдавна е в агония. Особено тревожно е тенденциозното прочистване или, казано на съвременен политически жаргон – „изчегъртване“  от училищните програми по литература на знакови творби, създадени от най-великите наши майстори на словото, от най-светлите умове на Отечеството ни.

Съюзът на българските писатели решително протестира срещу тази поредна акция, целяща да „смени чипа“ на новите поколения българи, да представи родолюбието за анахронизъм под благовиден или недотам благовиден предтекст.

Нека напомним, че творческата организация, създадена преди 110 години, с почетен председател Иван Вазов, на която сме наследници, в лицето на най-достойните си представители е имала смелостта да защити българските евреи от „Закона за защита на държавата“, да ги спаси от депортиране и физическо унищожаване по време на Втората световна война. Българският писател никога не е бил ксенофоб. Но и никога няма да бъде безродник.

Призоваваме официалните институции на Република България и преди всичко – Министерството на образованието, да се противопоставят на това, както и на всички подобни посегателства върху нашата литература, история и национално достойнство.”

В същия ден, когато СБП публикува на сайта си тази декларация, излязоха и споменатите опровержения от страна на Министерския съвет (МС) и Министерството на образованието и науката (МОН).

Ето какво бе публикувано на страницата на МС във Фейсбук:

„С наближаването на изборите за Европейски парламент политици, които целят да отклонят България от европейския стандарт на живот, упорито насаждат страх и омраза чрез дезинформация. На прицел е чувството за национална гордост на българите, което авторите на фалшивите новини се надяват да засегнат.

Фалшивата новина: Министерският съвет експресно променя закона за бежанците, за да може да приема хиляди бежанци, а за да се интегрират в обществото, ще се забрани „Аз съм българче!“

Фактите:

•Промените в Закона за убежището и бежанците не са свързани с нови ангажименти на правителството. Става въпрос за законопроект, подготвен през 2022 г. от междуведомствена работна група към Министерството на правосъдието.

•Законът за убежището и бежанците няма нищо общо с Регламента Дъблин, който засяга връщането на бежанци. Няма изменения, свързани с обратното приемане на лица, които търсят закрила. Това може да се види и от самия текст на документа, публикуван за обществено обсъждане на strategy.bg.

•Целта на законопроекта е България да постигне съответствие с общите стандарти на Европейския съюз, които засягат международната закрила.

•С промените в законопроекта ще се подобрят обменът и интеграцията между базите данни на различните държавни органи. Ще се създаде и поддържа „Регистър за чужденците, търсещи или получили закрила на територията на Република България“.

•Бежанци се интегрират в обществото, на пазара на труда и в образователната система от години. Интегрирането на децата бежанци в училище няма нищо общо със съдържанието на учебния материал. Твърдението, че ще се забрани изучаването на стихотворението „Аз съм българче!“ в училище, е абсурдно и е показателно за крайностите, до които са готови да стигнат заинтересованите от саботажа на проевропейското правителство, в името на частния си политически интерес. За сведение, „Аз съм българче“ е стихотворение, което децата, получили закрила в България, изучават в училище още в първи клас. И опитът показва, че го рецитират с удоволствие.”

А ето и публикацията също от 16 януари на сайта на МОН:

„В никакъв момент и под никаква форма не е обсъждана промяна в изучаването на стихотворението „Аз съм българче“ от Иван Вазов. Това се посочва в категорична публична позиция на Министерството на образованието и науката. Повод за нея са поредица от неверни внушения на политици, които през последните дни разпространяват фалшиви твърдения, свързани с творбата и изучаването ѝ в българските училища. 

Стихотворението „Аз съм българче“ се изучава още в първи клас. В одобрената учебна програма на МОН, която е задължителна за всички училища в Република България, е записано, че учениците трябва да могат да рецитират творбата. Внушенията, че са възможни изменения заради чужди граждани, са лишени от смисъл, тъй като в България от години има ученици с друго гражданство, които се обучават в българската образователна система. За тях важат същите правила и в този смисъл те трябва и се научават да рецитират „Аз съм българче“ още в първи клас. Опитът показва, че това не представлява трудност за децата.

Само преди няколко месеца приключи прегледът на учебните програми, в това число в тези за първи клас. Нито в крайните текстове, нито в хода на обсъжданията, са били коментирани каквито и да е промени, свързани със стихотворението „Аз съм българче“. Това е още едно доказателство, че подобни обсъждания не са водени по никакъв начин в никакъв момент в Министерството на образованието и науката.

МОН за пореден път призовава политиците да не спекулират с българското образование с политически мотиви – подобни дезинформации са не само вредни, но и опасни.”

Тези опровержения обаче не успокоиха всички участнци в пламналата обществена дискусия. Ето например откъс от реакцията на тях, публикувана във Фейсбук на 17 януари от общинския съветник от ВМРО в СОС Карлос Контрера, един от политиците, които най-активно коментират случая:

„Защо МОН не реагира още на 4-5 януари, когато въпросната статия на Свободна Европа излиза? Защо МОН бърза да опровергае „фалшива информация”, но не опровергава тезите в статията, която всъщност е първоизточник? Много интересно.

Това се случва паралелно с обществения скандал около темата с „Школо” и факта, че личните данни на ученици и родители всъщност попадат в ръцете на британска фирма. Оказва се, че цялата ни държавна структура воглаве с МОН, Министерство на електронното управление, Информационно обслужване не могат да администрират електронните дневници на училищата, но търговско дружество може... Пореден абсурд.

Що се отнася до темата със „Свободна Европа” и „Аз съм българче”, за мен случаят е пределно ясен. Ултралибералните кръгове тестват общественото мнение с подобни подмятания и подготвят почвата за поредна стъпка към националното обезличаване на образователната система. Те си го казват във въпросната статия – образователната система била етно насочена, т.е. към българите, а не е космополитна, да кажем. А към кого да е насочена българската образователна система? Към марсианците?

МОН показа раздразнение. Очевидно има за какво, но не го казват. Подобна реакция като на ужилен за една институция показва гузна съвест. Пак ще кажа - МОН не реагира срещу внушението на Свободна Европа, но реагира срещу реакциите срещу Свободна Европа. Това значи много.”

Предлагаме и публикацията във Фейсбук по същата тема на преподавателката по старогръцки език в Софийския университет "Св. Кл. Охридски", известната поетеса и преводачка Доротея Табакова. Нейният коментар излезе на 15 януари – ден преди последния изблик от декларации и опровержения. Хуманното и мъдро послание на този коментар си заслужава да бъде чуто от всички участници в дискусията:

„Преди време бащата на децата ми, алжирец, бербер по етническа принадлежност, арабин и французин по културна такава, влязъл в някакво софийско магазинче да пазарува. Продавачката му чула акцента и го попитала откъде е.

– От Смолян, – отговорил той.

И не, не е шегичка, ако и да беше шегобиец.

Родопската музика го беше грабнала от първо чуване, Смолян го беше омагьосал от пръв поглед. Знаеше български стихове наизуст, възхищаваше се на интензивността на културния живот у нас. Без да престава да се гордее със своите арабски и берберски корени. Без да се отрича от миналото си на борец за свобода в родината си – Алжир. Вечер редуваше берберската песен „Разкажи ми, дядо” с традиционни арабски речитативи, с Жак Брел и с „Девойко, мари хубава”.

Ако към една идентичност прибавиш друга, ставаш само по-богат. Но с едно условие: ако не се отречеш от онези идентичности, с които си се родил: род, народ, родина.

А ако се откажеш от тях, губиш всичко. Не ставаш нещо ново, а ставаш Никой. Като Одисей, който се самонарича Никой пред Циклопа, за да мине между капките на рисковете. Но и той не пропуска после да каже истинското си име, с което си навлича немалко беди. Защото няма как да остане Никой и да бъде достоен човек.

Гледам, напоследък пак точат нож срещу „Аз съм българче”. Тоя път обаче старият шлагер е с нов аранжимент! Аргументът е неочакван: видите ли, дядо Вазов пречел на интеграцията на мигрантите. Необходимостта България да приема мигранти е обоснована не с това, че другаде не ги искат и ни ги прехвърлят като горещ картоф, а с решаване на демографския ни проблем. А мигрантите не искали при нас, не защото страната е бедна и не дава особени възможности, а защото в училище се учи „Аз съм българче”. Сиреч, ако бързичко се откажем от себе си, те ще дойдат с радост и ще ни оправят набързо демографската катастрофа – това ще е прекрасно. Ние сме Никои, елате и вие да се присъедините към никой-ността ни.

Аз от миграционна политика не разбирам, но от стихове имам някакво понятие. И препрочитам за кой ли път стихотвонеието, което знам наизуст от дете. Имам въпроси:

- Къде в „Аз съм българче” се говори, че да си българин е най-доброто за всекиго, и който не е българин, няма на какво да се радва? Не, „първа радост е за мене” – за този, който се е родил българин и се чувства такъв.

- Къде в стихотворението има дори и намек за превъзходство над други етноси и раси, пренебрежение към другите, представяне на Другия като враг? Четох под лупа: не намерих. Към чистата радост и гордост не е добавена лъжица катран.

- И къде в „силната майка” и „юнашкото племе” има заплаха към когото и да било? Или неуважение към когото и да било?

И най-сетне – кой ще ми даде дефиниция какво значи да си българче? Кръв, раса, почва и прочее – за това ли пише Вазов? Не, разбира се. Всеки, роден на нашата земя, е българин. И онези, които имат и още една етническа и верска принадлежност, но са порядъчни граждани на родината ни – също. И българите, заминали за чужбина и останали там по каквато и да е причина – също. Нищо не пречи да си гражданин на света, това е въпрос на избор. Но има неща, които не са въпрос на избор, колкото и да се опитват да ни убедят, че се раждаме като бяла дъска. И уж можем не само да пишем по нея каквото си щем, но и да трием? Не можем. Можем да избираме поведение, но идентичност – не. Тук битката е за едно стихотворение, а войната – за идентичност.

Представете си сега, че мигрантът сте вие и се намирате в чужда страна. Кога ще уважавате тази страна и ще сте готови да се интегрирате в народа й – когато видите, че този народ е горд с историята си и обичаите си, влюбен е в природата на земите си, предава на децата си това, което е получил от дедите си? Или когато народът е готов да се отрече от себе си и да се натика в миша дупка, само и само да го потупат по рамото господарите на света? Ние себе си не уважаваме, те ли нас да уважават и зачитат? Ако мигрантът среща тук хора, които не се самоопределят като българи, а, примерно, като марсианци – нито ще се преизпълни с уважение, нито ще напира да се присъедини към тях. А ако се държим достойно и отстояваме себе си – може и да поиска да стане един от нас.”