Кой и кога е упълномощил военния министър да свие три четвърти от медийните функции на Информационния център на МО и да го преобразува в съгледваческа структура, принуждаваща работещите там да дебнат и да докладват за „руска пропаганда” из всички медии в страната?

Преди броени дни обществото ни беше сюрпризирано от законопроект „за борба с дезинформацията”, предложен от ПП-ДБ с уверението, че се търси широко обществено обсъждане на замислените ограничителни мерки. Те, впрочем, незабавно предизвикаха негативни реакции сред журналистическата гилдия, а и в политическите среди, тъй като твърде силно приличат на удобни лостове за държавна цензура.

СБЖ също излезе с такава оценка на проекта. Депутатът Божидар Божанов, смятан за негов автор, писа и до нас (писмото му е публикувано на сайта на СБЖ), а също така обиколи и доста медии, за да обяснява, че предлаганите мерки „за борба с дезинформацията” не били разбрани правилно и те в никакъв случай не посягали на свободата на словото. Той настоява, включително и в писмото си до нашия Съюз, темата да се обсъди на наистина широка обществена дискусия  с участието и на юристи.

СБЖ винаги е готов за дискусия и дори е на линия да стане неин домакин и организатор, както отбелязахме и във встъпителната бележка, с която публикувахме на сайта ни писмото на Божанов.

Само че буквално по същото време все по-трескаво забързаната активност на настоящото управление ни изправи пред един вълнуващ въпрос: а дали, докато обществото е заето с дискусии, с търсене на формулировки за все още мистичното поради своята неопределеност чудовище „дезинформация” и с гадаене що за чутовна борба може да го озапти, някой бляскав интелект не е намерил вече отговора на всички въпроси и не се е задействал решително, отвъд мъглата на нашите лутания?

И да, оказва се, в едно важно министерство вече всичко знаят и лютата им битка с чудовището е в разгара си. Няма изненада – за военното министерство става дума и за военния министър Тодор Тагарев, многократно заявявал се като главен душманин на „дезинформацията” у нас, включително в незабравимото си интервю пред Атлантическия съвет на САЩ, за което сайтът на СБЖ своевременно информира.

Стана известно, че съгласно предвидения да влезе в сила на 1 март нов Устройствен правилник на Информационния център на Министерството на отбраната, под чиято „шапка” са военните медии като ВТК и вестник „Българска армия”, тази структура поема и функциите на стратегически център за борба с дезинформацията. На работещите там се вменява да извършват пълен мониторинг, плюс съответно докладване, на всички медии в страната, в търсене на дезинформационното чудовище – като им е пояснено, че под това трябва да разбират руска пропаганда. (Пък ние бълнуваме за формулировки и дискусии – я, колко било просто и еднозначно! Та каква друга пропаганда може да има!).

Поради мащабността на задачата, възложена на утвърдените с години журналисти във военната тематика от медиите на МО, практически на три четвърти се орязва същинската им журналистическа и медийна работа. Който не е съгласен с принудителното им превръщане в съгледвачи на останалата част от колегията, ще се окаже на улицата. А послушният контингент вече се попълва с готови на всичко студенти новобранци.

Колегите от военните медии няма да се оплачат публично от тази гавра с техния професионализъм и с журналистическата им етика, защото очевидно никой не е готов да загуби работата си. Но нашата творческо-синдикална организация се нарича Съюз на българските журналисти и ние сме гласът дори и на принудените да мълчат по една или друга причина колеги от гилдията ни.

Затова СБЖ изисква отговор от правителството и Народното събрание на следните въпроси: Кой и кога е упълномощавал военния министър да преобразува съществуващия в МО център за информационна и медийна дейност в структура със съвсем друг, доноснически профил, принуждавайки работещите там журналисти да извършват несвойствена и противоречаща на журналистическата етика дейност? Това ли да възприемаме като онагледяване на загадката що е то „борба с дезинформацията” и как се прилага тя? Обществената дискусия около законопроекта на ПП-ДБ този стратегически център на Тагарев ли ще организира?

В нашата позиция нарекохме този законопроект „оруеловски”, но романът на Оруел „1984” изглежда все по-невинен в сравнение с отровното тресавище „2024”, в което всекидневно и от всички посоки ни тикат управляващите днес...

 

Снежана Тодорова,

председател на УС на СБЖ