Благовест Кирилов: Добри намерения, но за съжаление, опитът за реализация е по Гьобелс

  • 17.02.2024
  • Фейсбук/БНР

Благовест Кирилов, заместник-министър на електронното управление в служебното правителство на Гълъб Донев, е коментирал в предаването "12+3" по БНР на 14 февруари нашумелия законопроект "за борба с дезинформацията" на ПП-ДБ.

Ето как преразказва своето изразено по БНР мнение самият Благовест Кирилов в публикация на своя профил във Фейсбук пак на 14 февруари (в предването е участвал и доц. Златогор Минчев от БАН) :

Добри намерения, които за съжаление, се опитват да се реализират по Гьобелс. МЕУ се превръща в своеобразно Министерство на истината. Така обобщих ситуацията с предложените от ПП-ДБ промени, лансирани като законопроект за борба с дезинформацията в интервю за БНР днес (14 февруари - б. р.).
 
Борбата с дезинформацията несъмнено е изключително важна. Аз съм с две ръце да спрем хора, които се опитват да печелят от страховете и болките на всеки един от нас. Самият аз като заместник-министър имах изключително ползотворна комуникация с МЕТА, в опит да намерим начин да спрем неща като фалшивите реклами за уж чудодейни лекарства, дийпфейк видеа и т.н. Това обаче не означава, че трябва да пренебрегваме детайлите, защото дяволът е в тях.
 
Много лесно ще може да се злоупотреби с този закон – никъде в него няма дефиниция за дезинформация и как се определя какво е това. Министърът на електронното управление ли ще решава кое е истина?
Ако трябва да направим една алегория с провала на машинния вот на изборите – а ако делегира на някой заместник? Кой ще носи тогава отговорност?
 
И тук изниква и въпросът – защо авторите на обсъжданите от нас текстове дописват европейски регламент, който се прилага единствено пряко? Давам ви пример. Размерите на глобите се определят в регламента.
 
Друг притеснителен аспект е намесването на изборите в законопроекта. Трябва да се има предвид, че в момента на европейско ниво тече дискусия за това как да се бори дезинформацията по време на избори, организирана от Европейската комисия. В самото обсъждане един от основните въпроси е как да не се стига до злоупотреби.
 
В ЕС се налага категорично мнението, че контролът трябва да бъде на платформите. Защо? Защото един министър е политическа фигура. Той е излъчен от партия! Как той ще преценява дали кампанията на основния му политически опонент е дезинформация.
 
Прави впечатление, че пресцентъра на правителството често използва термини като „дезинформация“, „фалшива новина“. Сега идва този законопроект. Това не може да не засили опасенията, че целта му е да се ограничи свободата на словото.
 
Борбата с дезинформацията трябва да започне от превенцията, не от наказанията. Ние трябва първо да работим с хората и бизнесите не като ги санкционираме. Знаете ли колко често фалшиви новини се разпространяват от хора, които не си дават сметка, че реално това е фалшива новина. Как ще помогнем като ги глобим? Не, трябва да работим за грамотност.
 

 

България