Проф. Лилия Райчева прикани към широк дебат за делиберативната/дискусионна комуникация

  • 29.02.2024
  • СБЖ
  • Къдринка Къдринова
Проф. Лилия Райчева представи проекта MediaDelCom в Клуб "Журналист" на СБЖ. Снимка: Къдринка Къдринова

Проф. Лилия Райчева представи на 28 февруари в Клуб „Журналист” на СБЖ резултатите от българската част в международния изследователски проект MediaDelCom, финансиран по европейската програма „Хозиронт 2020” и координиран от университета в Тарту, Естония. На 15 февруари т. г. в Брюксел се е състояла заключителната конференция по продължилия три години (2021-2024) проект

Неговото пълно наименование е „Критично проучване на свързаните с медиите рискове и възможности за делиберативна комуникация”.

Изследването анализира различни аспекти на медиите в 14 европейски страни, сред които и България, за да се очертаят рисковете и възможностите за делиберативна (съвещателна или дискусионна) комуникация. Констатациите очертават области, важни за всички участници в медийния процес: политици, регулатори, медии, журналисти, изследователи, потребители

В проекта са участвали 17 екипа от 14 страни, както от Западна, така и от Централна и Източна Европа (Австрия, България, Германия, Гърция, Естония, Италия, Латвия, Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Хърватия, Чехия и Швеция). От българска страна участник е екипът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ начело с проф.д-р Лилия Райчева, в който влизат още д-р Бисера Занкова, д-р Надежда Митева, д-р Нели Велинова, д-р Мариян Томов, д-р Лора Николова. На презентацията в Клуб „Журналист” наред с пр. Райчева бе и д-р Митева.

Събитието бе открито от председателя на СБЖ Снежана Тодорова, която поздрави проф. Райчева и целия български екип за сериозната и задълбочена работа по проекта. Тя изрази пожелание медийните ни, академични, обществени и политически среди да се запознаят с българската част на мащабното изследване и да направят своите необходими изводи от него.

Проф. Лилия Райчева благодари на СБЖ за възможността да представи резултатите от работата на българския екип в презентация под заглавието „Делиберативната комуникация в България: рискове и възможности”.

След като посочи поименно членовете на екипа и отбеляза всеотдайната работа на всекиго от тях, тя разказа, че са проведени 16 експертни интервюта и 50 медийни дневника. Българският екип е реализирал 25 научни публикации по Проекта (5 индексирани в SCOPUS). В Консултативния съвет на Проекта са включени Даниел Халин, Каарле Норденстренг, Богуслава Добек-Островска, Юрис Мендзинс.

Обръщайки се към събралата се аудитория, която не бе многобройна, но включваше уважавани медийни експерти, преподаватели и журналисти, проф. Райчева подчерта, че много се надява презентацията ѝ да предизвика и ползотворна дискусия. Същото желание изразиха и присъстващите проф. Маргарита Пешева, проф. Петко Тодоров, преподавателката във ФЖМК и социоложка в БАН Вяра Ганчева, както и Снежана Тодорова. Председателката на СБЖ специално подчерта, че Съюзът е насреща, за да организира и по-широка дискусия по тази важна тематика.

В началото на презентацията проф. Райчева обясни, че проектът има за цел да проучи ролята на медиите за насърчаване на многообразието и противоречията в рамките на демократичните общества. Той изследва как медийното съдържание и комуникационните практики влияят върху публичния дискурс, политическото участие и социалното сближаване.

Сред задачите е да се разработи диагностичен инструмент за политици, преподаватели, медийни органи и институции, както и за медийни експерти и журналисти, който дава възможност за предоставяне на цялостна оценка на рисковете и възможностите по отношение на делиберативната (съвещателната) комуникация и следователно - на социалното сближаване в Европа.

На базата на систематичен преглед на разнообразни източници за 20-годишен период (2000-2020) се извеждат концептуални фактори в няколко направления: правна рамка и регулаторни механизми; журналистически професионални стандарти; медийно потребление; информационна, цифрова и медийна компетентност.

Проф. Райчева обърна специално внимание на термина делиберация, който не е особено популярен у нас. Тя поясни, че се има предвид „взаимна комуникация, която включва претегляне и отразяване на предпочитания, ценности и интереси по отношение на въпроси от общ интерес”.

Даде и примери за това, как разрибат делиберацията авторитетни световни изследователи. Либералният философ Джон Стюарт Мил се позовава на идеята за „управление чрез дискусия“, където различните мнения се изразяват при равни условия и се търси консенсус чрез рационална аргументация. Политическият мислител Робърт А. Дал свързва съвещателния идеал с „просветеното разбиране“, подчертавайки важността на обмена на мнения между гражданите за увеличаване на общественото знание за това какво се случва в едно общество.  Немският философ Юрген Хабермас е централна фигура в съвременното мислене за делиберацията като форма на комуникативно действие, като твърди, че демокрацията се основава повече на трансформацията, отколкото върху агрегацията на предпочитанията.

Сътовтетно под делиберативна демокрация се има предвид система за вземане на политически обвързващи решения чрез обществена дискусия, включваща елементи както на пряка, така и на представителна демокрация.

А делиберативна комуникация е такъв вид комуникация, която има за цел да улесни провеждането на аргументирана и рационална дискусия между хора с различни мнения и/или интереси с цел подобряване на функционирането на демокрацията чрез предлагане на ефективни обществено значими решения.

При делиберативна комуникация обсъждането изисква комуникативни взаимодействия между хората, участващи в процеса. А когато се осъществява невзаимна комуникация, се наблюдава едностранчива информация, кампании и пропаганда.

Тази така позната от актуалното ни всекидневие тематика предизвика оживление срад събралите се в Клуб „Журналисти” медийни експерти. И, както и по-нататък по време на събитието, презентацията на проф. Райчева беше прекъсната от обмен на мнения – точно както тя бе пожелала в началото.

Проф. Петко Тодоров сподели, че според него чуждицата делиберация или делиберативна комуникация най-добре съответства на значително по-разбираемите у нас дискусия и дискусионна комуникация. Проф. Райчева се съгласи с него.

Тя изтъкна, че качеството на публичната комуникация е от съществено значение, но често се пренебрегва. „Някои предполагат, че ако успеем да съберем „правилните хора“, смисленият диалог просто ще се случи. Това  не е възможно при приобщаващ процес, който обединява различни гледни точки,” подчерта проф. Райчева.

Тя продължи, че взаимното уважение в комуникативното взаимодействие означава участниците в дискусият да са отворени да чуят аргументите на другите участници и да се опитат да ги разберат, без веднага да ги отхвърлят като неуместни или неверни.

Изтъкна и колко е важна „липсата на власт” в комуникативните отношения, защото така всеки участник в дискусията чувства, че може да изрази своите възгледи и мнения без заплаха от санкции или принудителна сила.

И още: принципът на равнопоставеност в комуникативната свобода изисква всеки да бъде еднакво свободен да изразява мнението си. Необходим е  рационално-критичен дебат и „авторитет на по-добрия аргумент“. Истинските делиберативни – съвещателни или дискусионни – процеси са свободни от убеждаване, лични интереси и скрити цели.

Проф. Райчева запозна аудиторията и с метода, приложен при изследването MediaDelCom.

Тя обърна внимание, че делиберативната комуникация е взаимосвързана с медийния мониторинг в четири изследователски области: 

- правно и етично регулиране;
- журналистика;
- медийно потребление;
- медийни компетентности.

Такава перспектива дава възможност за холистичен анализ на това, как възможностите за наблюдение на медиите в различните страни, участващи в проучването, могат да показват рискове и/или възможности за делиберативна комуникация.

Проф. Райчева открои и три нива на делиберативната комуникация. На макро ниво - като модел на демокрация, при който колективните решения се вземат след претегляне на аргументите чрез публична дискусия, без бариери за гражданите да участват при равни условия;  На мезо ниво - в по-специфични форми като кръгли маси, пленарни заседания или срещи, където група граждани се занимават с конкретен въпрос в открита и свободна дискусия, като същевременно насърчават появата на възможни решения (например в така наречените „съвещателни анкети“); На микро ниво – като по-малко организирани и спонтанни срещи между няколко души, за да обсъдят даден въпрос в съответствие с принципа за  равнопоставеност.

Проф. Райчева изброи и поредица от международни проекти за медиен мониторинг, както и рисковете за медиите, които всеки от тях откроява в области като медийен плурализъм, политическа независимост, социално приобщаване, прозрачност на медийната собственост, свобода на пресата, фалшиви новини, цензура, медийна корупция, тормоз на журналисти и т. н.

Проф. Райчева също така обърна внимание на т.нар. пирамида на знанието, по чиято структура е градено изследването. В основата ѝ са данни – обективни факти или наблюдения, които са предимно неорганизирани и необработени. Следва информацията – данни, обработвани с дадена цел. После идва знанието като синтез на множество източници на информация във времето. И на върха на пирамидата е мъдростта като приложено знание. Нивото на мъдрост показва степента, в която се прилагат придобитите знания и води до решения, основани на доказателства при разработването на медийна политика.

Тук свой въпрос вметна проф. Петко Тодоров. Той отбеляза, че представената пирамида на знанието практически повтаря цивилизационния процес. Проф. Тодоров посочи: „В неговата основа също е информацията, от която произлиза познание, знание и... тук е изпусната науката, преди да стигнем до приложението. Науката извежда закономерности. Дали в проекта има закономерности, които правят наука?“

Проф. Лилия Райчева отговори, че „проектът не прави наука, а просто гледа, образно казано, какво всяка от страните има на масата“, за да очертае цялостната картина. Това е включено в знанието, откъдето всяка страна може да прави наука вече според собствените си потребности, тъй като различните страни имат различни постижения. Според проф. Райчева чрез проекта България може да почерпи чужд опит и да сподели свои постижоения, каквито не липсват. Но като цяло при нас преобладава лутането на обществото и инертността на институциите, а в журналистиката ни цари разединение.

Разделът на проекта „България: Критични моменти за медийния пейзаж (2020-2020)” върви в три изследователски направления: политическо, икономическо и технологично.

В политическото са откроени две предизвикателства: - преход от тоталитарен (с ограничен суверенитет) към демократичен тип политическа система (1989-2006 г.); - от приемането в ЕС през 2007 г. насам (овластяването на наднационален съюз да упражнява пряко някои от правомощията и функциите, които иначе са запазени за държавите-членки води отново до ограничен държавен суверенитет).

Въпреки че политическите системи на бившия Източен блок и Европейския съюз са идеологически различни, те подхождат по сходен начин към характеристиките на своята териториална обусловеност. Българите не са питани на референдум дали да се присъединят към Източния блок, нито дали да влязат в НАТО и в Европейския съюз. Геополитиката диктува както тези връзки, така и последствията от тях – положителни и отрицателни.

В икономическото направление също са посочени две предизвикателства: - преход от централизирана, планова, предимно държавна икономика на Източния блок (с ограничен суверенитет) към пазарен тип икономическа система на Европейския съюз (отново с ограничен държавен суверенитет); - свободното движение на капитали от западни мултинационални инвеститори (основно доминирани от САЩ, Канада, Франция, Великобритания, Германия, Ирландия, Гърция, скандинавските страни и др.) отключва корпоративността и комерсиализацията на медиите и засилва тенденциите за концентрация в уязвимия дерегулиран български медиен и рекламен пазар с нововъзникващи медии и правна рамка за конкуренцията, което впоследствие довежда до непрозрачност на медийната собственост.

В технологичното направление са изброени четири предизвикателства: - преход от аналогови към цифрови медийни услуги след бързия напредък на мобилните комуникации; - политиката на ЕК (медиите са транспонирани от ГД „Образование, култура, младеж, медии и спорт“ към ГД „Информационно общество и медии“ (2004) предизвиква статуквото на медийната индустрия; - бързият темп на развитие на ИКТ изпреварва навременното наваксване на правната и регулаторна рамка, модернизацията на бизнес моделите, пренастройването на професионалните дейности, психологическото и технологичното приспособяване на аудиториите за възприемане и създаване на съдържание в многообразието от източници и медии; - след присъединяването на България към ЕС през 2007 г. страната претърпява рязък спад в класацията на „Репортери без граници“ (от 35-то през 2006 г. до 112-то място през 2020 г.).

Проф. Райчева отбеляза още в презентацията си: „В сложната геополитическа ситуация на страна с ограничен суверенитет в рамките на ЕС и НАТО и вътрешнополитическа нестабилност (проведени са 1 редовни и 4 предсрочни парламентарни избори 2021/2023 г.) и противоречивостта на съвременната политическа „сглобка“, способността за наблюдение на медийната среда е от съществено значение, за да да очертаят рисковете в нейното развитие и да се предвидят възможностите за тяхното преодоляване“.

Изследването очертава и способностите на България за мониторинг. Страната разполага с достатъчен и добре образован изследователски потенциал, както и производство на ценни научни и специализирани публикации. Освен тези, инициирани от академичните среди, има изследвания на медийната среда, предприети от самите медии, от регулаторите, както и от социологически и рекламни агенции, неправителствени организации, независими изследователи. През последните години страната участва в редовно актуализирани международни бази данни в областта на медиите. През 2022 г. Факултетът по журналистика и масова комуникация публикува библиография от 6480 заглавия за медии и комуникация (1990-2020).

Въпреки че повечето публикации, наблюдаващи националния медиен пейзаж, са обширни, използват достоверни източници и са сравнително лесно достъпни, съдържанието им показва недостатъчна приемственост, комплексност и системност по отношение на надлъжното очертаване на тенденциите.

Проучванията и добрите практики, основани на мъдростта за управление на мониторинга на медийната среда, са оскъдни.

Многоаспектните изследвания, които проследяват и сравняват причинно-следствените връзки в развитието на медийните явления, за да очертаят взаимосвързани тенденции в тяхната динамика, са малко и недостатъчно координирани на национално ниво.

ФЖМК на  СУ „Св. Климент Охридски“ възнамерява да създаде Център за медийни изследвания за последователен и устойчив мониторинг на медийната среда.

А ето и какви рискове и възможности за правното и етичното регулиране у нас откроява проектът.

Сред рисковете са:

- Недостатъчно пълноценно и ефективно транспониране на европейското законодателство в областта на медиите и комуникацията;

- Недостатъци в регулирането на медийната концентрация, кръстосаната собственост; пресата и онлайн платформите;

- Дефицити в прозрачността на публичните регистри за медийната собственост;

- Недостатъчна регулация на финансирането на обществените медии;

- Оскъдни, неясни и нестабилни етични разпоредби в подкрепа на независимостта на медиите и журналистите.

Сред възможностите са:

- Модернизиране на медийната регулация чрез Закона за свободата на медиите (EMFA), Закона за цифровите услуги (DSA), Закона за цифровите пазари (DMA) и други норми, общи за страните-членки на ЕС;

- Координация и сътрудничество между заинтересованите страни за ефективно прилагане на комплексните медийни и комуникационни политики и регулации;

- По-силни гаранции за независимостта на медийните регулаторни органи и тяхната професионална дейност.

Има рискове и възможности и при отчетността.

Рискове:

- Недостатъчни международно признати инструменти за отчетност на медиите;

- Необвързващи и доброволни стандарти за саморегулиране и процедури за съвместно регулиране, свързани с медийната етика;

- Оскъдни практики за отчетност на търговските медии.

Възможности:

- Публично достъпна отчетност на целия медиен сектор, а не само на актовете на регулаторите СЕМ и КРС и на отчетите на БТА и на обществените радио- и телевизионни оператори БНТ и БНР ;

- Въвеждане на специални национални конфигурации за медийни изследвания, основани на доказателства, за заинтересованите страни на медийния процес;

- Създаване на офис на омбудсман, свързан с целия медиен сектор, а не само с обществените медии БНТ и БНР.

Следват рискове и възможности при журналистиката.

Рискове:

- Политическа и корпоративна зависимост на медиите;

- Високо ниво на концентрация и комерсиализация на големите традиционни медии, докато местната журналистика е на ръба на оцеляването;

- Влошаване на условията на труд и престижа на журналистическата професия;

- Пренебрегване на професионалните журналистически стандарти и засилване на автоцензурата у създателите на медийно съдържание;

- Разединение на журналистическата гилдия.

Възможности:

- Осигуряване на независими и достатъчни бюджети за обществените медии;

- Осигуряване на прозрачни процедури за разпределяне на публични (национални и европейски) средства за укрепването на медиите, свободата на словото и местната журналистика;

- Изграждане на силна журналистическа общност и асоциации за насърчаване на защитата на журналистическия труд срещу тенденциите за ограничаване на външния плурализъм (достъп до различни източници на информация) и вътрешния плурализъм (свобода на изразяване, вкл. преодоляване на автоцензурата).

Ето ги и рисковете и възможностите при медийното потребление:

Рискове:

- Недоверие в традиционните медии поради влошаване на качеството на съдържанието;

- Непрозрачност на данните за оценките, предоставяни от пийпълметричните компании;

- Трудно разпознаване и системен контрол на разпространяваните фалшиви новини;

- Ограничаване на свободата на словото поради ограничен достъп до информация;

- Предпочитания към лесно усвоимата информация и интерактивната комуникация в социалните мрежи.

Възможности:

- Осигуряване на високо ниво на цифрово включване и свързаност;

- Защита на достъпа до информация и споделяне на данни в социалните медии;

- Предоставяне на специфични инструменти за уязвими групи: деца, възрастни хора, хора с увреждания.

Има рискове и възможности и при медийните компетентности.

Рискове:

- Непоследователни цялостни програми за медийна грамотност за  различни обществени групи;

- Недостатъчно участие на всички заинтересовани страни в насърчаване необходимостта от медийна грамотност и медийна компетентност;

- Дефицити в критичното мислене относно погрешното разпознаване и разпространение на фалшиви новини и дезинформация.

Възможности:

- Подобряване на цифровите, информационните и медийните компетенции и умения на доставчиците на медийно съдържание;

- Координиране на взаимодействието на всички заинтересовани страни за осигуряване на образование за медийна грамотност (вкл. и за изкуствен интелект) за всички медийни потребители, най-вече у подрастващите и учениците;

- Развитие на медийни умения и компетентности у журналистите.

В изследването е предложен „Възможен позитивен сценарий” за базирано на мъдростта медийно управление може да бъде приложен с няколко условия, изпълнени чрез съвместни усилия за качество на всички свързани с медиите участници: - Модернизиране на медийната регулация чрез пълноценно и ефективно транспониране на Европейския акт за свобода на медиите (EMFA), Закона за цифровите услуги (DSA), Закона за цифровите пазари (DMA) и други, общи за страните-членки на ЕС; - Координация и сътрудничество между заинтересованите страни за ефективно прилагане на комплексните медийни и комуникационни политики и регулация, саморегулация и корегулация; - Повишение на дигиталните, информационните и медийните (вкл. AI) компетенции и умения на създателите на медийно съдържание; - Ефективни гаранции за независимостта на медиите и на медийните регулаторни органи и за тяхната професионална дейност; - Публично достъпна отчетност (вкл. омбудсмани) на целия медиен сектор; - Въвеждане на национални конфигурации на синергии на много заинтересовани страни, специално създадени за качествени надлъжни медийни изследвания; - Осигуряване на прозрачни процедури за разпределяне на публични (национални и европейски) средства за укрепване на медиите, най-вече - обществените медии, свободата на словото и местната журналистика; - Изграждане на силна журналистическа общност и асоциации за насърчаване защитата на журналистическия труд срещу тенденциите за ограничаване на външния плурализъм (достъп до различни източници на информация) и вътрешния плурализъм (свобода на изразяване, вкл. преодоляване на автоцензурата); - Осигуряване на високо ниво на цифрово включване и свързаност и редакционна отговорност; - Защита на достъпа до информация и споделяне на данни; - Предоставяне на специфични инструменти за използване на медиите от уязвими аудитории: деца, възрастни хора, хора с увреждания.

Но има и „Възможен негативен сценарий”, а именно: - формално или недостатъчно прилагане на EMFA и националната медийна регулаторна рамка; - неприемане на ефективни законови и регулаторни мерки за прозрачност на медийната собственост, пийпълметрията и разпределението на държавната реклама; - нарастващи тенденции на политизация и комерсиализация на медиите и медиатизация на политиката; - недостатъчно ефективни стимули за подкрепа на медийната отчетности редакционната отговорност; - продължаваща тенденция на автоцензура и конфликт на интереси при финансирането на журналисти; - недостатъчна правно обоснована предвидимост на бюджетите за обществените медии и за финансиране на качествена журналистика;- недостатъчно внимание към качеството на висшето специализирано образование и професионалните умения на журналистите; - нежелание за действия за подобряване на медийната грамотност; - пренебрегната координация между регулиране, саморегулиране и съвместно регулиране; - липса на синергия между всички участници за национални конфигурации, създадени за надлъжни и устойчиви изследвания за мониторинг на медиите, които да служат като надеждна основа за медийни политики.

Изследването установява, че в България изследванията, които могат да се свържат с управлението на мониторинга на медийната среда, базирано на мъдростта, са спорадични. Налице са следните рискове:

- недостатъчна последователност и системност на изследванията във всяка медийна област поотделно и във връзка една с друга;

- изобилие от данни за медийно наблюдение в някои области в сравнение с фрагментирани изследвания в други;

- некоординирана връзка между събирането на данни и изследванията, провеждани от държавните органи, академичните среди, медийната индустрия, субектите, свързани с медиите, неправителствените организации и др.;

- ограничена публичност на данните (за рейтинги, приходи от реклами и други основни пазарни фактори), управлявани от търговски доставчици.

Възможностите за по-ефективен мониторинг на медийната среда са свързани най-вече с преодоляването на тези и други рискове.

Взаимодействието и проактивното сътрудничество на участниците в медийния процес (политици, регулаторни органи, преподаватели, журналисти, професионални организации, медийна индустрия, НПО, независими изследователи) за систематично събиране на доказателства, анализ на оценка и прилагане на качествени знания, създадени от устойчива изследователска общност могат да подкрепят медийното управление, основано на мъдрост, за да устои на рисковете и развие възможностите на делиберативната (съвещателна) комуникация, за да ги трансформира ефективно във възможности.

След края на презентацията засегнатите в нея теми преляха в оживено обсъждане между присъстващите.

Снежана Тодорова благодари за мащабния труд на българские екип в изследването и онагледи направените констатации и изводи с конкретни, актуални случаи, при които без никаква делиберативна комуникация директно се потъпкват журналистически права под предлога за борба с дезинформацията. А журналистите не са достатъчно защитени от законодателството. Снежана Тодорова припомни за предложенията за законодателни промени в защита на свободата на словото и на журналистическите права, изготвени от СБЖ още през 2016 г и внесени в Комисията по култура и медии в НС през 2017 г., на които и до днес не е даден ход, въпреки че СБЖ подновява искането си да бъдат разгледани пред всеки нов състав на изредилите се междувревенно Народни собрания. „Помните, медийният закон на Делян Пеевски беше приет за една нощ, а нашите предложения още чакат,” с горчивина отбеляза председателката на СБЖ. Тя подчерта: „Ако досега предложенията ни бяха приети, журналстите щяха да бъдат много по-защитени от посегателства над правата им. Вместо това наблюдаваме все по-тревожни факти на политческа намеса и натиск”.

Проф. Петко Тодоров също се изказа критично за състоянието на медийната среда у нас и спомена различни форми за натиск и заглушаване на журналисти и медии. Обясни как „в България се купуват медии, за да бъдат закрити”, а също така цитира данни за внушителни финансови суми, които подбрани медии у нас получават от САЩ по програма за информационна сигурност.

Проф. Тодоров обърна внимание, че младата аудитория у нас слабо се интересува от трдиционните телевизии, превърнали се в пропагандни рупори, но пък с интерес гледа канали в YouTube, водени от независими журналисти. Той отправи критични коментари и към ФЖМК в СУ, сред чиито настоящи преподаватели почти няма хора с утвърдена професионална траектория в практическата журналистика. „Преподават радио и телевизионна журналистика, без да са стъпвали в радио или тв-студио,” отбеляза той.

По повод представеното от проф. Лилия Рйчева изследване, проф. Тодоров посочи, че е намери в констатациите потвърждение н собствените си наблюдения над нашата медийна и обществена среда. Той припомни свое интервю с големия журналист Стефан Продев от 2000 г., когато чул от него, че живеем в „лъжедемокрация”. И коментира, че „оттогава насам това положение е развито още повече, усъвършенствано, прецизирано”.

Изрази и критично мнение за новия европейски закон за медийната свобода, в който според него „основното е европейският СЕМ”, където „ще си докладват със съвещателна комуникация”. И пожела: „Дано доживеем дискусионната. Дано нещичко от изводите на изследването влезе в практиката. Но чрез кого? Единият лост е активната дейност на СБЖ. Но са нужни още.”

Проф. Маргарита Пешева заостри вниманието към доминиращото над всички други теми настъпление на Изкуствения интелект (ИИ) и в медиите, и в социалния живот. Тя наблегна: „На 1 март BG GPT влиза безплатно за една година у нас и преобръща цялата ни медийна среда. Всичко върви много по-бързо, отколкото си  мислим. В университетите в САЩ върнаха устните изпити, защото ИИ пише курсови работи за 15 минути. Всичко, което прави Европейската комисия в тази сфера – и закона за ИИ, и закона за регулаторите – всичко изостава след събитията, след технологиите. Развитието на технологиите още отсега обезсмисля тези закони, те вече са остарели. Целият ни социален живот ще се преобърне, преди да успеем да се огледаме.”

Проф. Лилия Райчева се съгласи: „Европейската комисия действа бавно и тържествено. Изоставаме. Медийната парадигма се сменя пред очите ни. А телевизиите у нас са замръзнали в инетртност от години, сякаш сковани от страх от новото.” Тя попита проф. Пешева: „Регулация или разбиране е по-добрият подход спрямо това бурно настъпление на ИИ?”

Проф. Пешева отговори: „Саморегулация”.

В дискусията се включи и Вяра Ганчева, социолог от БАН и хоноруван преподавател във ФЖМК. Тя припомни представяне на проучване и провеждне на дискусия за ромското малцинство от 2007 г., протекли точно на принципа на делиберативната комуникация, който се оказал много ефективен точно за нагласите към възприемане на малцинствата.

Проф. Райчева коментира, че това разстояние от 17 години между двете проучвания само разкрива още веднъж институционалната и обществена инертност у нас, която пречи обществото да внедри установени от изследоватлите позитивни модели, способни да помогнат за общия ни напредък.

Отправяйки благодарност към всички участници, Снежана Тодорова каза в края на събитието, че СБЖ ще продължи, както и досега, активната си дейност в много посоки – и чрез организиране на обществени дискусии по важни теми, и с конкретни инициативи. Тя уточни, че предстои онлайн конференция по проблемите на ИИ, която СБЖ ще проведе със свои партньори от Корея и Китай – страни, които имат богат опит в тази сфера. Също така за втората половина на март СБЖ подготвя обществено обсъждане за регулациите в онлайн пространството и медиите, при което във фокуса ще бъдат и европейският закон за медийната свобода, и нашумелият законопроект на ПП-ДБ, известен като „закон за борба с дезинформацията”, но будещ опасения, че всъщност може да узакони цензурата.

„Дано и повече журналисти се замислят, че само с делиберативна комуникация, обединение и разбирителство помежду ни можем да се изправим пред всичките днешни предизвикателства. Засега гилдията ни не е никак солидарна,” не особено оптимистично обобщи проф. Лилия Райчева.

 

 

© СБЖ