Днес, на 6 март, рождени дни с 10 години разлика празнуват нашите обичани колеги, поетите и журналисти, членовете на УС на СБЖ Лозан Такев и Ивайло Диманов. Да са честити, здрави и все така вдъхновени и вдъхновяващи и двамата!

Точно днес, навръх рождения си ден, Ивайло Диманов, който е и известен бард, и управител на Клуб "Журналист" на СБЖ, ще представи там от 18.00 часа своята нова стихосбирка "Амфибрахий в до мажор" - негов подарък за любителите на поезията му, за които довечера той и ще пее.

Лозан Такев също е свързан дълбоко с песенното творчество – по негови текстове са написани цяла поредица от неостаряващи български хитове, начело с незабравимата "Северина".

Ето и по едно стихотворение от двамата, всяко - също с музикален настрой:

 

Лозан Такев

Утринна серенада

Шостакович е седнал от рано на пейката в парка ,

да излее на струните спомен с безсмъртния валс

в съпровода на птичия пролетен хор . Вече март е .

Роки тича безгрижно в алеите с йоркишрска страст ...

На съседната пейка самотник допушва цигарка.

И кафето допиват с количките майките в ранни зори .

Шостакович напомня за себе си с валса си в парка .

Цигуларят в калъфа монетите дребни брои ...

 

Ивайло Диманов

***

Хвърлете някой лев

на уличния музикант!

Не подминавайте,

напарфюмирани тузари.

Съдбата е лукав

и непредвидим комедиант

и утре може вие

да сте тук, на тротоара...

Купете глътка щастие

от уличния музикант,

отплувайте със

жълтата подводница на Бийтълс.

Изкуството е дрога,

Бог е наркотрафикант,

а песента е шанс

да кажеш някому „Обичам те!”

 

И Лозан, и Ивайло са и с богат път в журналистиката. Блестят и в трудния жанр на сатирата – в него Такев е записал и собствен патент: легендарните си римувани епиграми "лозанки".

Припомняме още подробности от биографиите на нашите двама талантливи колеги:

Лозан Такев е роден на 6 март 1946 г. в гр. София. Завършва филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Бил е секретар на Кабинета на младия журналист (1971-1973).

Работил в Българска телевизия - редакция „Детски и младежки предавания” и в „Забавна редакция” (1985-1992), в Издателство „Спектър” (1970-1973) - главен редактор и в издателство „Везни” при БТПП. От 1996 г. - отговорен редактор на „Софийски бюлетин”. Сценарист на детски телевизионни спектакли. Автор на текстовете на много популярни песни, между които и „Северина”.

Книги: „Всяка есен аз ставам войник” (1970), „Целунете хляба” (1977), „Щурче под лозата” (1984, 2004), „Весела математика” (1986), „Бог се роди, Коледо” (1991), „Виж ми окото” (1991), „За избори до дупка съм родена” (1991), „Кутията на Пандора” (1991), „Новина номер едно” (1991), „Весел буквар” (1992, 1993), „Весело междучасие” (1992, 1993), „Надпартиен секс” (1992), „Пижо, Пенда и демокрацията” (1992, 2007), „Весела математика” (1993), „100 грама фъстъци” (1992), „Сините франкофони” (1993), „Връх за проверка” (1994), „Надпартиен секс; Големи яйца” (1994), „Пижо, Пендо, Пена, Вуте, Геле и демокрацията…” (1994), „Утре започва от… лани” (1994), „Българският триъгълник” (1995), „Петдесет етюда за мира” (1995), „През девет книги в… десета” (1995), „Скръбта живее в нас” (1995), „Безсмъртни музикални миниатюри” (1996), „Петдесет пролети” (1996), „Приятелски огън” (1996), „Акация Трендафилова” (1997), „Всеки ден не е Великден” (1997), „Сатира без ДДС” (1998), „Клюки по мобифона” (1999), „Моите клоуни” (1999), „Слана” (2000), „55 думи и още нещо” (2001), „Послания и послепис за Българския Всекиден” (2001), „Ревю” (2001), „Царска сатира в 2 кн.” (2001-2002), „Слана или 10 години по-късно” (2002), „Час пик” (2003), „Тристишия за поданици покрай “Шоуто на Слави” (2004), „60 изповеди на хартиен носител” (2006), „45 стихотворения” (2006), „Текстове на еврошопа в разпродажба за Европа” (2007), „60 крачки към Европа” (2007), „Разпродажба” (2007), „800 изречения по време на преход” (2005-2008), „Посланията на Васил Левски” (2008), „Сто лица в джобен формат” (2009), „Лозанки в 6 кн.” (2008-2012), „Приятелски огън” (2010), „Автограф от Бузлуджа” (2011), „Мажоритарни лозанки 7″ (2013), „Рождество” (2013), „Анекс към опорните лозанки” (2015), „Опорни лозанки” (2015), „Високосни изповеди” (2016), „Изрезки от вестник” (2016), “Петък” (2017), “Ваше благородие, госпожа Европа” (2018), “Мечта за оран” (2018), “Има ли такъв народ” (2018), “След утре” (2018), “Антология - 73″ (2019), “Личен избор” (2019), “Джакпот в лаптоп” (2019), “Спасена песен” (2019), “Един ден повече” (2020), “Един ден повече - извънредно” (2020), “Лозанки в изолация” (2020), “Сбогуване с лятото” (2020).

Носител на наградата за хумор и сатира на СБП - 2019 г. Член на СБП, член на УС на СБЖ.

Ивайло Диманов е роден на 6 март 1956 г. в София. Завършил е висше филологическо образование през 1982 г. Работи като журналист, бил е редактор във вестник „Пулс“.

Автор е на стихосбирките „Площад Гарибалди“ (1989), „Допълнение към Закона за защита на цветните сънища“ (2002), „Добър вечер, г-жо Тъга!“ (2008), „Ешафод“ (2011), „Всички клоуни отиват в Рая“ (2013), „Бермудският двуъгълник“ (2015), „Колумбарий за птици и мъртви илюзии“ (2017), „Концерт за славей и валдхорна“ (2019).

Автор е и на сборниците с разкази „Шлиферът на Леонардо“ (2006) и „Килър с 24 диоптъра късогледство“ (2010), както и на „Не стреляйте по Мелпомена“ (2009) – сборник с театрална критика. През 2015 г. излиза и музикалния му албум с авторски песни „Наздраве, Самота!".

Негови стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, руски и турски език. Изнасял е концерти в повече от 20 страни на три континента.

Лауреат е на „Южна пролет“ (1990), Яворовата награда, „В полите на Витоша“ (2007), Националната награда за поезия „Димчо Дебелянов“ (2009)[2]. Удостоен е с Международния литературен приз в Торино – Италия през 2010 г. и Националните литературни отличия „Николай Хайтов“ (2010) и „Георги Джагаров“ (2012), Националната награда за поезия „Биньо Иванов“ (2015).

Член на журито на Националната литературна награда за поезия „Усин Керим“ за 2018 г.. Същата година става инициатор за възстановяването на клуба на журналистите в сградата на СБЖ.

На многя лета, Лозане и Ивайло!