С моноспектакъл и сърдечна среща Ивайло Диманов представи новата си книга „Амфибрахий в До мажор“

  • 08.03.2024
  • СБЖ
  • Розалина Евдокимова
Ивайло Диманов

На една необикновена вечер в клуб „Журналист“ събра своите приятели и почитатели най-известният поет сред журналистите и най-известният журналист сред поетите Ивайло Диманов. Двоен беше поводът, който препълни до откат залата на клуба. На 6 март пое своя път към читателите новата книга на поета с китара „Амфибрахий в До мажор“, а Ивайло добави още една година в сметката на живота си.

В „Амфибрахий в До мажор“ мнозина ще съзрат един необикновен проект, защото книгата е събрала не само поезията на автора, но и илюстрациите са също дело на ръката Ивайлова, както и песните, и всичко това в уникално хартиено тяло.  

„За онези от вас, с които се познавам и не се познавам, защото виждам много непознати физиономии, аз съм Ивайло Диманов и съм ви поканил тази вечер да представя най-новата си книга със странното име „Амфибрахий в До мажор“ – така посрещна своите гости „виновникът“, предизвикал огромния интерес сред дошлите да се докоснат до новата му книга. - Много добре си давам сметка, споделям го пред дошлите тук и музиканти, и писатели, и поети, бизнесмени и журналисти, че това заглавие не е комерсиално. То даже на много голяма част от хората, които все още си купуват книги, едва ли ще им говори нещо. Но има хора четящи, умни, интелигентни, а аз залагам тъкмо на тях. Както, предполагам, всички тук, в залата, знаят, амфибрахий е една от популярните стъпки в класическото стихосложение, ударена и много мелодична. Това е важно да се отбележи, защото, който пише в стил амфибрахий, почти е написал песен. Казвам почти, защото всеки знае колко много път трябва да извърви човек, за да роди една песен. А До мажор е ясно на всички. Всъщност, много от моите стихове, които са в това малко квадратно книжле, са бъдещи песни, готови да бъдат запети. И точно затова сложих това име на книгата ми. Имам и такава песен, посветена на Владимир Висоцки, която я пее и моят кум Михаил Белчев, само че с негова музика. Това, което очаквам сега от моите гости и приятели, е да получа няколко поздравления, понеже имам и личен повод. Искам специално да благодаря на моите скъпи приятели, които са тук – Краси Манка, Хайгашот, Валя Радинска и Ани Заркова, любимият поет на три поколения Матей Шопкин и на всички вас.“

С тези вълнуващи думи Ивайло Диманов даде старт на празника.

И, както си му е редът, на празник като на празник

Ивайло прочете първото стихотворение от новата си книга „Гравитация“, което обаче бе представено в двойна светлина – и в превод на арабски език, направен от госта на вечерта, писателят и преводач, Хайри Хамдан. „Той е палестинец по рождение, но е повече българин от много други българи – така представи госта си Ивайло. - България е неговият втори дом, живее тук много години. Освен на арабски, той пише и на български, и то по-добре от някои български писатели. Хайри е превел това мое стихотворение на арабски и ще чуете превода, след като аз го прочета".

Хайри се пошегува, че предложил на Ивайло  да прочете стихотворението направо на арабски, но той не се съгласил.

Приятна изненада беше поздравлението на журналистката Ани Заркова. Тя се обърна към „виновника“ за прекрасната вечер с топли и сърдечни слова: „За мен е голяма радост и чест да ви кажа добре дошли от името на ръководството на Съюза на българските журналисти в нашия клуб - каза Ани Заркова. - Тези, които познават поезията на Ивайло, знаят защо са тук. Тези, които не я познават, сега ще разберат. Ние, журналистите в този Съюз, сме щастливи и благословени, че поетът Ивайло Диманов е сред нас. За нас той е най-добрият поет сред журналистите и най-добрият журналист сред поетите. Трябва да кажа от свое име, че освен това Ивайло е най-добрият кафеджия, който прави най-доброто кафе в София (на това Ивайло контрира шеговито, че е "платена реклама"). Той днес има и рожден ден, и ние му желаем още повече вдъхновение, доколкото това е възможно, защото от време навреме го критикуваме, че му е много вдъхновението.“

Развълнуван от словата на Ани Заркова, Ивайло каза, че така, както тя умее да гали с думите, дори за големите автори е трудно.

Домакинът на вечерта припомни, че всеки петък в клуб „Журналист“ отваря врати Литературният салон, а всяка събота е вечер на караоке – и тогава се открояват изпълненията на певеца Христо Христов, който бе гост на празника на Ивайло. Талантливото и темпераментно изпълнение на италианската канцонета „О, соле мио“ на Христо вдигна градуса на настроението в залата.

Развълнуван от изпълнението на италианската канцонета, Ивайло припомни за своето приятелство с големия италиански певец Тото Кутуньо. „С Тото Кутуньо сме пяли – върна лентата на спомените Ивайло. – Е, той пееше, аз го слушах. След това аз пях, той излезе. Това беше на репетицията му преди големия му концерт в НДК. Останахме много добри приятели. Взех интервю от него. Беше 2008-ма година. Тогава точно се беше уж излекувал от рак. Подарих му тогавашната си стихосбирка „Добър вечер, госпожо Тъга“. Той ме помоли да преведа заглавието. Като го чу, възкликна, че това е готова музика – и ми поиска стихотворението. Бяхме на път да направим една песен, но се оказаха едни сложни и тежки договори, които той не можеше да прескочи с импресариото. Но пък останахме приятели. Надявам се, че горе им пее "Lasciatemi Cantare, Sono Un Italiano". Светла му памет.“

Четейки стихотворения от новата си книга, Ивайло сподели, че когато не може да измисли заглавие, слага звездички. И припомни, че навремето Евстати Бурнаски му споделил: звездичките вместо заглавие на стихотворението го водят нагоре към небето, към звездите. Припомни също, че когато някой млад автор подарявал новата си книга на големия поет Евтим Евтимов, той я вземал с треперещи ръце и целувал първата корица с думите: „На добър час на книгата ти. Да лети!“      

Бардът не пропусна да рецитира едно от своите стихотворения, посветено на Булат Шалвович Окуджава, с когото е имал късмета да се срещне и да свири на неговата свещена китара. „Това е китарата, с която той е участвал в Отечествената война – сподели той. – В нея има дупка от хитлеристки куршум.“        

Сред многото вълнуващи истории, които разказа за себе си, срещите си, живота си, Ивайло припомни, че след смъртта на баща си, с майка си винаги за Нова година са се уговаряли как тя и той ще посрещнат празника, дали заедно или всеки със совя компания. Той разказа: "Преди един такъв празник отидох и я попитах дали има нещо предвид за Нова година  Тя има една групичка от приятелки, вдовици като нея. Помолих я: Кажи ми, за да знам, защото едни мои приятели са ме поканили на купон извън София на една вила. Мога да ида там, ако знам, че ти си имаш дружинка да празнуваш празника. Когато наближи Нова година, тя ми каза да съм спокоен, защото една от приятелките ѝ ще дойде вкъщи. Сготвила е пуйка със зеле, мйка ми щяла да направи баклава, ще гледат телевизия и гостенкта ще остане да спи у дома. Така се разбрахме. Някъде около Йорданов ден след Нова година случайно срещам на улицата тази нейна приятелка и я питам как са изкарали с майка ми, хубаво ли е било. Тя ме погледна учудено и ми каза, че не е била с майка ми, а с децата си. Тогава написах стихотворението „Самота“. Хайгашот Агасян много хареса това стихотворение и искаше да напише песен, но Краси Манки го изпревари.“

Въпросният пъргав д-р Краси Първанов беше на вечерта на Ивайло и изпълни песента. Оказва се, че „той е най-добрият музикант сред лекарите и най-добрият лекар сред музикантите“. Докторът разказа как се е родила песента по прекрасните стихове на Ивайло.  

Тук искам да споделя, че сред гостите, скромно седнала на първия ред, бе майката на Ивайло Диманов. Беше видно, че се вълнува много. Тя се превърна в център на вечерта и всички топло и сърдечно я поздравяваха. А Ивайло излъчваше онази светлина, с която може да свети само син, хранещ дълбока обич към своята майчица.      

Много често вдъхновението застига барда на площад „Гарибалди“,

където са родени солиден брой негови вълнуващи стихове. Не липсват и житейски истории, свързани с това прелестно кътче в София.

За такава една се сети Ивайло и я сподели с гостите на вечерта: „В италианското посолство работеше един Рудолфо Спозито и беше културен аташе. Отивам с първата си стихосбирка, която чаках десет години да види бял свят. Тя се казва „Площад „Гарибалди“. Подарявам му я, а и давам още една с молба да я предадат в музея на Гарибалди в Италия. Той пита: Какъв е този площад „Гарибалди“? Казах му: Вие сте културен аташе на италианското посолство, а не на друго, и не сте чували за площад „Гарибалди“ в центъра на София? Той: За първи път от вас чувам. И аз на следващия ден боядисах в синьо един дебел картон, както бяха едно време табелките на улиците, и с бели букви написах площад „Гарибалди“, изрязах го, сложих на ъгъла на любимата корпоративна банка. Тази табела стоя само две седмици. Обадих се на г-н Спозито и му казах, че специално за него съм сложил и табела, защото нямаше такава. Години по-късно дойде Бойко Борисов и покани Берлускони, та откриха паметник, който беше правен за Бенковски и го бяха преустроили за Джузепе Гарибалди.“

Като илюстрация за поредния интересен епизод от живота на барда прозвуча неговото прекрасно стихотворение, посветено на това прекрасно кътче в сърцето на София.

Гост на вечерта беше и известният поет Матей Шопкин, който, видимо развълнуван, се поклони пред майката на Ивайло. „С баща му бяхме много добри приятели – сподели Матей Шопкин. - Той беше човек, който излъчваше светлина. И от там дойде моята обич и към Ивайло. Аз няма да кажа, че Ивайло Диманов е голям български поет. Защо? Защото сега, който има пари да издаде някоя книжка, и става голям поет. А Ивайло е от талантливите български поети, защото има глас и съвест, необходими на нашата епоха. Тук ще повторя думите на Пеньо Пенев: „Аз, глас и съвест на епохата“. Ивайло се отличава от другите български поети. Той е един от първите съвременни български поети и аз го прегръщам и му пожелавам най-важното в тези времена – да бъде жив и здрав за чест и слава на българската поезия. За чест и слава на паметта на баща си, за майка си и, разбира се, за чест и слава на България.“

Матей Шопкин поздрави Ивайло със стихотворението си „Молитва“.

Да почете Ивайло Диманов беше дошъл и доайенът в българската журналистика Пенчо Чернаев, който е на възрастта на мъдреците – 96 лета. Ивайло припомни как Пенчо Чернаев и негова близка, която си е купила книга на Диманов, са идвали в клуб „Журналист“, и, седейки на маса в ъгъла, са чели стиховете на барда.

А стиховете на Ивайло Диманов не са измислени, не са изсмукани от пръстите,

а сякаш някой отгоре му дарява истории и сюжети, и хора, които заслужават да разкажеш за тях, както той сам сподели.

Много от прекрасните си стихове Ивайло е превърнл и в песни, донесли му славата на един от най-обичаните бардове. И с китара, и без, той щедро дари някои от тях на публикта в Клуб "Журналист".

Поетесата Валентина Радинска също поздрави с двойния празник домакина – с новата му книга и с рождения ден. „Ивайло наистина е един много добър поет. Уважавам го и защото той не се отклони от пътя на поезията – сподели Валя Радинска. - Той не й изневери. Остана да бъде свещенослужител на този храм на поезията. Има наши колеги, които започнаха да пишат романи, но Ивайло е един от онези, които аз страшно много уважавам. Той си има своето ниво, от което не слиза. Освен това сме цял живот приятели и той винаги е бил много почтен човек. Тук ще цитирам Гьоте, който казва: „Когато се чувствам обикновен човек, пиша проза. Когато се чувствам обаче равен на Бога, пиша поезия.“ Така че аз искам да ти пожелая, Ивайло, да продължиш да се чувстваш равен на Бог, да пишеш поезия и да се радваш, че имаш майка.“

Една от чаровните гостенки на вечерта беше поетесата Мария Радкова, дъщеря на известният поет Радко Радков. Тя даде рамо на Ивайло в музикалната част на празничната вечер, включвайки се със своите прекрасни изпълнения не само на евъргрийни, а и на класически парчета от златната ера на поп музиката. Мария очарова всички с акапелното изпълнение на своя авторска песен. Заедно с Ивайло успяха да вдигнат градуса с дуетното изпълнение на незабравими хитове.

Сред дошлите да уважат празника на Ивайло беше и приятелят му от детинство, когото поетът много уважава заради гражданската му позиция. Това беше Пепи Писарски, фронтменът на групата „Атлас“, любима на няколко поколения. Той поднесе голяма изненада за Ивайло – подари му седемструнната китара на големия български актьор Володя Смирнов. „Тази китара е за Ивайло – заяви Пепи Писарски. – Всъщност, тя не е просто обикновена гитара семиструнная, а това е китарата на Владимир Смирнов. Попадна съвсем случайно в ръцете ми, даде ми я Радослав Маринов, синът на Реме – нашият карикатурист. И понеже няма нищо случайно на този свят, сега тя попадна в най-добрите и честни ръце.“

Това трогна и развълнува Ивайло Диманов и той обеща, че китарата ще стои редом до каскета на Доньо Донев, с който големият карикатурист е правел вестник „Тримата глупаци“, и шапката на Ленард Коен, която Ивайло е купил от специализиран магазин в Монреал. Той припомни как е посетил родната къща на култовия певец и на прага поставил китка цвете, като по този начин уважил своя кумир, слушайки на слушалки неговата голяма песен „Алилуя“. Така го видяла непозната възрастна жена и му казала, че Ленард отдавна живее в САЩ, на което Ивайло й отвърнал, че знае, но духът  му е тук.

Той сподели и една своя идея, която иска да осъществи. В клуба, който вече се е превърнал в духовно средище, да събере предмети на известни наши журналисти, които да напомнят за тях. Вече има постъпили няколко реликви, но би било прекрасно тази колекция да се обогати.

„Надявам се това да се разгласи с помощта на отговорния редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова, която е един от най-големите поборници в Европа за свободата на Асанж, прави толкова много и воюва в името на справедливостта, да направим това“ – сподели Ивайло Диманов. Той припомни как Къдринка е организирала спонтанен концерт в Парка на свободата, посветен на Виктор Хара.

„Позволи ми тук ди аз да те поздравя, ти си героят на вечерта. Нека кажа и на гостите ти, които може би не знаят от кога се познаваме с теб – посочи Къдринка Къдринова. – От една далечна, младежка, прекрасна възраст, когато бяхме аз в „Народна младеж“, а ти в „Пулс“. С теб се знаем от толкова години, но с всяка следваща година все повече ти се възхищавам, защото наистина ти си запази не просто онзи прекрасен младежки дух, но и същата чистота на позициите, дори и в днешното сурово време. Горда съм и щастлива, че с теб оставаме съмишленици. Възхищавам ти се като на поет, бард и честен човек. Радвам се, че с тебе сме от една и съща страна в това ожесточено време.“

И както повеляв една такава незабравима авторска вечер, за която съм сигурна, че дълго време ще се говори, дойде ред и на автографите, и на чашата тосканско вино, която се изпи за здравето и творческите бъдещи успехи на поета, барда и човека Ивайло Диманов!

На многая лета!

Предлагаме ви стихотворение от новата книга на Ивайло Диманов „Амфибрахий в До мажор“.             

 

ГРАВИТАЦИЯ

Как да откриеш хвърчащите хора,

Ако нямаш криле за мечтите си?

Как да повярваш на клетия скитник,

Щом не виждаш отвъд хоризонта?

 

Надвечер Господ ще седне на тротоара,

Целият в дрипи, въшлив и небръснат.

Току-виж някой мирянин новопокръстен

Хвърли в шапката му димяща цигара…

 

Съвестта днес е от вестник по-евтина.

Ала скача цената на злото във злато.

Даже най-непорочната муза Ерато

Прави фелацио на промоция пет лева.

 

Как ще простиш на крадеца на мълнии,

Ако не палиш в сърцето си изгреви?

Как ще обикнеш грешната Магдалина,

Ако сам не отмиеш греха от ума си.

 

За какво ни е тоя живот илюзорен,

Ако не храним мечтите си с обич и вяра.

Трябва да има спасение някакво. Трябва

Някъде там, сред хвърчащите хора.

 

Снимки Къдринка Къдринова

 

 

 

 

 

 

© СБЖ