Да си спомним - преди 180 години започва историята на българския периодичен печат.

Какво става през 2024 г. с Константин Фотинов, издал през 1842 г. в град Смирна пробен брой на списание „Любословие”, което през 1844-1846 г. излиза вече периодично, давайки така начало на българския периодичен печат? Фотинов днес е на една ръка разстояние от нас. И ако казаното се струва пресилено на някого, защо не надникне в дигиталната сбирка на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”?

„Любословие” е дигитализирано от 2009 г., разказва доктор Бояна Минчева,  ръководител на направление „Опазване на ръкописно-документалното наследство“ в НБКМ. Всеки, който иска, може да се запознае и с легендарното списание, и с други знакови образци на Възрожденската ни периодика.

Преди десетилетия желаещите трябваше да разлистват оригинали в читалните, после и фототипни копия. Сега с 3-4 клика даже у дома се пренасяте в Смирна от 1844 година. Няма ограничения, няма и броячи кой колко време е прекарал над четивото. Най-общо – около 80 хиляди влизания в раздела с вестници и списания отпреди Освобождението.

Няма как да се направи портрет на е-аудиторията, но очевидно ентусиастите следва да са подготвени за пътуване от век на век. Младите хора мъчно ще разберат езика на Фотинов и правописа на „Любословие”. Ще се справят, саамо ако имат по-специални познания. Но пък библиотечните работници се радват на най-искрената подкрепа на ученици, участващи в програмата „Осинови книга” – те събират средства за издания, нуждаещи се от реставрация. Предаността на децата привлича и техните родители...

Значи не е бил напразен горчивият Фотинов укор: „Ах, скорб наша и стид (срам)! Народи послешни и народи безкнижни начнаха и зафатиха на нашите дни да просвещават ся и да умножават училищата нихни, книгите, историите, списания благонравна, списания повседневна (газета), списания повсенеделна или повсемесечна, за да гледат и да знаят що по света бива и става, а болгарскио народ спава!!! Горко, горко ти ест, народ многочисленний, а на ползи своея нечувстенний и нерачителний!”.

„Любословие” проправя величав път с пробен брой и две годишнини, с тираж около 500 броя и с предани приятели. На първо място сред тях е шуменецът Рали хаджи Мавриди, който отделя средства всеки месец, за да предплаща печатницата и да разпраща издадените книжки, да общува с цензорите на империята и гръцката патриаршия. Приносът му впечатлява. Нека да си представим как са вървели нещата в действителност, за да напише този благодетел, че от един камък зид не става и да помоли народът да му прости за повече – „стига 2 години що предстояха с толкова трудове и пожертвувания”.

За съвременника, който рови из сайтовете на джиесема, сигурно звучи непонятно. Ще „онагледя” някогашната история с напълно днешен пример –  вестник БГБЕН, който 20 години излиза за българите в Англия. Започва на 8 страници формат А4, сега е на 32 страници с тираж 6000. Аз го „разлистих” в мрежата и напълно вярвам на казаното в юбилейния му брой 500 за дните и нощите, изпълнени с много труд, безсъние, мечти, разочарования, препятствия и предизвикателства, осъществени и неосъществени амбиции и цели.

Но там, в сайта прочетох и разказа на предана читателка на БГБЕН, абонирана и въпреки това пътуваща до български магазин, за да закупи още бройки и да зарадва приятелите си с него. Носи екземпляри и като се връща в България. Защото това е вестникът, който я доближава до родината...

Другите паралели и мередиани ги оставям на специалистите, които ще поискат да узнаят какво топли сърцата на нашите сънародници в чужбина. Такова проучване не е лъжица за всяка уста.

И пак разходка... във времето. В издадената през 1984 г. книга на проф. Георги Боршуков (1903-1975 г.) „Вестници и вестникари” авторът обяснява, че „Любословие”  е превод на гръцката дума „филология” на български език, като тогава понятието не е било разбирано тясно, езиковедски, а по-широко – в смисъл също и литературен, културен.

Е, „любословие” се среща и по-късно в българския език от времето на Възраждането. Примерът – Раковски нарича любословен лист културното приложение на вестника си „Българска дневница”, но после думата и нейните производни изчезнали съвсем.

Вероятно и проф. Боршуков би се радвал, че днес в е-пространството има сайт „Любословие.бг”, който през 2014 г. обеща да публикува материали за К. Фотинов, на когото е кръстена тази медиа. Като редови читател ще си кажа – бих се радвала да са повече...

Създателят на първото българско списание Константин Фотинов работи като учител, преводач, писател и дори технически ръководител (навярно така трябва да опишем задачата му да надзирава отпечатването на първото издание на Новия завет по български превод на Неофит Рилски).

От онова време Фотинов е запомнен като „късичък, сухичък, ингилиз цял”, винаги с капела и фрак. Родоначалникът на българската периодика не създава семейство, а цялата му рода е свързана с епохалното дело на баба Фота. Тази му баба по бащина линия отглежда Константин и се грижи за завидното му образование, основава метоха в Самоков и там се замонашват тя, нейните дъщери, внучки, правнучки.

Днес в девическия манастир „Покров на пресвета Богородица” пазят една брошурка за историята на манастира и живия спомен за монахиня Херувима (приемница на някогашните монахини и на баба Фота), която си е отишла преди няколко години като столетница.

Игумения Максима добавя: в светата обител населници са няколко жени, събират ги обща молитва, трапеза и труд. Когато дойдат групи на посещение, тези жени им разказват, каквото са им говорили за манастира. Тук вярващите питат и за баба Фота, но идват и когато се изнасят за поклонение мощите на св. великомъченик Панталеймон от Хилендарския манастир, някога дарени и пазени при Херувима.

Доктор Веселин Хаджиангелов е археолог, директор на общинския исторически музей в Самоков. Той показва на децата от училище „К. Фотинов” в града оригинали на някогашното списание, когато организират честване на патрона си. Но признава: днешните деца повече се вълнуват за пушките от Възраждането, а към етнографията и книжовното наследство интересът е по-малък. Вероятно не са подготвени за срещата с такова четиво, а и културната основа изтънява. Забелязал е как влизат в музея групи, наблюдавал и учителите. Май гледат по най-бързия начин да обиколят и да ги изведат. И казва, че на среща с кмета ще постави въпрос, че 30-хилядният Самоков си няма... вестник. Сега.

Статията на авторката Антония Мечкова е публикувана и в сайта nabore.bg.