Асен Масларски изнесе на 1 април в Дома на киното около двучасов вълнуващ концерт под надслов "Бардът". Снимка: Къдринка Къдринова

Неуморен и вдъхновен, Асен Масларски поведе публиката на емоционална обиколка из цялото си творчество – от ученическите години, когато създава първите песни в съавторство със съученика си Цветан Начев, през утвърждаването си като бард по време на следването в Шуменския университет, където по същото време учат и вече открояващи се ярки пера на българската поезия, през бард-фестивала „Поетични струни”, чийто съосновател става през 1986-та, през емблематичната дългосвирещата плоча на „Балкантон” под надслова „Място за огнище” с вечни хитове, сътворени заедно с големия поет Валери Станков...

Впрочем, Валери Станков също беше в залата и на няколко пъти по време на концерта между него и Асен от сцената прелитаха реплики, спомени, усмивки. Същото бе и с други поети и приятели на юбиляра, дошли да се радват на изпятата от него красива поезия – Иван Ненков, Камелия Кондова, Елица Виденова и др.

Асен специално покани на сцената Елица и Камелия заедно с емблематичния актьор Любо Чаталов, като припомни, че четиримата миналата година представиха съвместния музикално-поетичен спектакъл „Бряг за завръщане” – и изпя някои от песните си към него.

В голяма част от изпълненията по време на концерта се включи и забележителният китарист и приятел на Асен – Ангел Демирев-Ачо, чието майсторство отвори допълнителни небесни висини за музиката на Масларски.

Редувайки песните си с диалози с публиката, със споделени случки и с шеговити коментари, Асен не пропусна да спомене и да благодари на много хора и институции, свързани с живота и с творчеството му – включително на своя учителка от Седмо училище в София, на Шуменския университет, на БНР, където заедно с колегата си Росен Мирчев води предаването „И рибар съм, и ловец съм”, на Ловно-рибарския съюз, на Дома на киното и т. н.

Двучасовият сценичен маратон плавно преля в още песни, спомени и усмивки по време на продължението с jam session в „Къш-бара” на Дома на киното, „където никога няма да ни кажат къш”, както увери Асен, подканвайки публиката към неформалната част на хубавата вечер. Този зареждащ подарък на „Бардът” дълго ще се помни...