Наскоро излезе новата книга на журналиста и публицист Калин Тодоров „Мафията на жълтите павета“, която, според автора, е трябвало да бъде политическа публицистика в цикъла „Зад завесите“, но се е превърнала в нещо, като криминален роман. В нея автора хронологично се спира на политическата ситуация у нас през последните години под рубриката „Политически некоректни“. По повод новата книга Калин Тодоров гостува на сайта на СБЖ.

Честита поредна нова книга, Калине! С „Мафия на жълтите павета“ виждаш ли се вече хроникьор на най-новата ни история преди и след промените?

За съжаление, да. Тази моя последна книга до голяма степен отразява не само събитията, които се случиха до нейната поява, а и всичко това, което наблюдаваме сега, и което си е абсолютно танц на мафията на жълтите павета.

Какво е усещането от това, че всяка твоя книга се посреща с интерес и винаги заема челни позиции в книгопродаването?

Този въпрос е много особен. На времето, когато дадох първото интервю за Радио Дарикq с една колежка, която за съжаление почина, на шега казах ще бъда като Агата Кристи и всяка година ще издавам по една нова книга, като не предполагах, че това ще се случи, а и след всяка книга си казвах вече край. Достатъчно съм писнал на читателите, но самото време е такова, че всяка следваща година е по-лоша от предишната и щеш - не щеш трябва по някакъв начин да го описваш, защото нашите внуци и правнуци няма да повярват, че всичко това се е случвало, което ние преживяваме сега.

Самият ти, казваш, че си я замислил като политическа публицистика и продължение на излезлите досега книги в поредицата „Зад завесата“, а тя се е превърнала в криминален роман, който е нашенски прочит на детската песничка „Десет малки негърчета“(май ще ни дърпат ушите, че споменавайки това заглавие не сме политкоректни). Горките негърчета, горката Агата Кристи, няма да им е приятно,сравнявайки ги с нашите мили, родни персонажи.  

Тази книга излезе в издателство „Изток-Запад“, което издаде всичките ми книги, но под една новата рубрика „Политически некоректни“. И точно тя е политически некоректна книга, защото изданията през последните години на книгата на Агата Кристи „Десет малки негърчета“, издавана в различни западни държави, съвсем целенасочено думата негърчета се избягва. Те ту бяха „Десет“ или „Десетте малки момченца“. С такива заглавия се издаваше. Аз съжалявам, че постъпих политнекоректно, но то самото време е такова.

Когато се случиха нещата с главния прокурор Гешев – когато го отстраниха от поста му, си давах сметка, че ще последва пренареждане както зад кулисите, така и пред кулисите. Зад кулисите вече се случи и сега наблюдаваме какво става отпред. Представях си, че ще има пренареждане, но никога не очаквах, че ще е толкова кърваво. Винаги съм си мислел, че нашето задкулисие е по-цивилизовано, по-политкоректно, но явно, когато се настъпят големи интереси вече няма място за аристократични обноски. Книгата описва всичко досега. За съжаление имаме шест трупа, които последваха това пренареждане на силите. И си мисля, че те далеч няма да са последните. Когато започнах да пиша книгата, негърчето беше само едно – Къро. И аз се притеснявах, че няма да мога да ги докарам до десет, а сега се чудя дали ще се съберат в десетката, защото, както е тръгнала работата, май са малко повече от десет.

Не пропускаш и актуалната тема - реформите в правосъдието, но за истинска и сериозна съдебна реформа трябват ли ни един Джовани Фалконе и операция "Чисти ръце"?

Абсолютно съм убеден, защото когато се случиха всичките тези неща в Италия, говоря за 80-90-те години на миналия век и началото на новия, когато страната беше обхваната изцяло в лапите на мафията, и до някаква степен се отърси, тогава наблюдавах много внимателно процесите там и съвсем категорично мога да заявя, че те почти едно към едно се повтарят в България от гледна точка на това как мафията завладява държавата. В Италия имат един термин – четвъртото стъпало, когато мафията влиза директно в политическата власт, т. е. от мафия се превръща в политическа власт. Та това ние го наблюдаваме пред очите ни, че се случва и тук. За съжаление аз тук все още не съзирам фигурата на Джовани Фалконе, на този честен и доблестен магистрат. Не съзирам у нас нито фигурата на българския Фалконе, нито на българския Борсалино, защото никой до сега от видимите фигури в съдебната система не е доказал тези качества. Но дълбоко се надявам, че нашето общество не е загубило имунитета си срещу безобразията и съм сигурен, че рано или късно тук ще се появи един български Фалконе и ще изчисти мафията от лицето на държавата. Дълбоко се надявам, защото това вече се е случвало у нас.  Под някаква форма пак ще се случи. Държавата ако иска да съществува трябва да се очисти.

В книгата си засягаш и паралелното правосъдие, което има почва у нас, но то не се ли отнася до дълбоката държава или искаш да намекнеш, че и България се брои за такава с днешна дата?

В България цялата работа е много особена, защото, според мен, ние вече си имаме дълбока държава. И неудържимият възход на г-н Пеевски през последната половин година показва, че дълбоката държава има много сериозни позиции в България. Но за разлика от Америка, откъдето тръгна този термин, ние имаме и външния фактор. Имаме дълбоката световна държава, която в момента се олицетворява от Демократическата партия на САЩ. Те също имат своите интереси в България, които интереси не са тези на българския народ. Сблъсквайки се интересите на световната дълбока държава и българската наблюдаваме изключително комични фигури като сглобката, която в някаква степен беше прегръдка именно световната и българската дълбока държава.Наблюдаваме странен танц. Те първо се мразеха, арестуваха се, замеряха се с какви ли не епитети,а след това се прегърнаха и девет месеца танцуваха, като разбира се, че по време на танца се настъпваха по кокалчетата. Сега отново се разделиха и отново воюват. Това, според мен, е синдромът на срещата на двете дълбоки държави – външната и вътрешната.

В книгата ти герои са Чистача, Феномена, Каскета, Черепа, Трактора, Еврото, Нотариуса. Те ли са нашенските десет малки негърчета и герои от дълбоката държава?

Те едновременно са и герои на дълбоката държава и на десет малки негърчета. Нали говорихме за паралелно правосъдие, та именно последните двама споменати от теб - Еврото и Нотариуса, осъществяваха паралелното правосъдие, но това беше до момента, до който изпълняваха интересите и на двете дълбоки държави. Това стана докато двете дълбоки държави започнаха да се разминават и се оказаха, че са хората, които знаят прекалено много, прекалено неудобни и влязоха в списъка на десетте малки негърчета. Предполагам, че и другите герои на бандитския преход един подир друг ще влязат в този списък, защото в някакъв момент са нужни, а в друг стават неудобни, защото започват да знаят твърде много.

Смяташ ли, че ще дойде време, когато тези герои ще бъдат назовани с истинските им имена и какво ще произлезе от това или ще бъде и какво от това?

Смятам, че в началото винаги е словото и неслучайно това е първото изречение, с което започва Библията. Мисля, че нещата трябва да бъдат назовавани с истинските им имена. Опитвам се в моите книги да правя точно това – да назовавам нещата с истинските имена като трябва все пак да направя уговорката, че това е само моята лична гледна точка. Тя може и да не е вярна, но така или иначе мисля, че в момента, в който започнем да назоваваме нещата с истинските имена и тези герои като Феномени,Чистачи, Евро се експонират със собствените си имена, собствените им биографии, но не изчистени, напудрени и изпрани такива, а истинските, тогава обществото ще има възможност вече да започне да се изчиства.

В края на разговора ни сподели посланието, което си вложил в тази твоя нова книга. И не само към читателите, а и към героите. Какво би искал да им кажеш?

Бих искал да им кажа, че нещата в света и Вселената са взаимно свързани. Действията на всеки един от нас рефлектират в една обща схема и независимо къде се намираме в обществената стълбица – дали най-горе, по средата или долу, правим времето, а не дълбоките държави или Всевишният. Действията на всеки от нас в края на краищата довеждат до крайния резултат в една държава и в обществото и затова всеки трябва да внимава какво прави, как гласува, когато е на власт как точно я употребява и как се държи. И ако всеки един от нас знае първо, че от неговите действия зависи общата картина и второ, че когато се разбере, че всеки ще отговаря за постъпките си, и то не пред Божествения съд, а тук на земята тогава държавата ще тръгне.

Има ли вече отзвук за книгата?

Да. Тя беше на пазара миналия четвъртък и вече е на четвърто място сред най-продаваните книги за миналата седмица. Имам вече три покани, за да я представя във Велико Търново след три дена в Градската библиотека, след това в Русе в Университета и през май в София. Имам и доста отзиви от читатели. Повечето хора смятат, че тя правдиво отразява действителността, а и всичко, което се случи след излизането на книгата показва, че тя е напипала пулса на времето.