В Ловеч, родния град на първия български космонавт Георги Иванов, бе тържествено отбелязана 45-годишнината от космическия му полет на кораба „Союз-33” с командир съветския космонавт Николай Рукавишников на 10 април 1979 г. в рамките на осъществяваната от СССР и тогавашните социалистически страни програма „Интеркосмос”. И до днес се помни и медийният феномен с предварително отпечатания и после иззет брой на сп. „Български воин”, неудачно опитал да превари събитията.

С военен ритуал, въздушен поздрав, изложби и прожекция, на 10 април в Ловеч бяха отбелязани 45 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов. Церемонията в родния му град започна от Алеята на космонавтите, където кметът на Ловеч Страцимир Петков посрещна официалните гости, съобщи БТА.

Началото бе поставено с военен ритуал, след което говори кметът. Той подчерта, че полетът към звездите на Георги Иванов е „пример за младото поколение“. Страцимир Петков изтъкна, че Ловеч е дал много на космическата наука – и с първия българин, излетял в Космоса, и с цялостния принос на акад. Димитър Мишев в космическите изследвания и научните програми за българските космически полети. 

От името на Георги Иванов, който не успя да присъства на церемонията, поздрав отправи полк. Красимир Стоянов – дубльор на втория български космонвт лександър Александров, летял в Космос през 1988 г.

В изпратеното от Георги Иванов послание се посочв: „Не възприемам 10 април като мой личен празник, въпреки че на този ден се сбъдна най-голямата ми мечта. Аз го приемам като триумф на българската наука, на нашите големи учени и специалисти, които създадоха научна програма, включваща експерименти и апаратура за нашия полет с моя командир Николай Руковишников на световно равнище. С този полет България стана шестата страна в света, участвала в космическите полети, и третата страна, създала космическа храна. Днес е празник и за нашия съгражданин акад. Димитър Мишев, чието име ще бъде записано със златни букви в историята на космическата ни наука“. 

Имашe и специален въздушен поздрав от 12-а авиационна база – Долна Митрополия. В церемонията на площад „Екзарх Йосиф Първи“ участваха и представителна част от Гарнизон Ловеч, и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия, както и оркестърът на Военновъздушните сили на България. 

Подредени бяха фотоизложба, посветена на годишнината, както и експозиция на ракетомодели, организирана от „Моделклуб“ – Ловеч.  

Проявите продължиха в кино „Космос“, където бяха наградени победителите в обявения от Община Ловеч конкурс за есе „Към звездите“. Отличени са шестм от общо 17 участници от шест училища.

Кметът на Ловеч връчи плакет, изработен за 45-годишнината от полета на Георги Иванов, на официалните гости – командира на Съвместното командване на силите ген.-майор Красимир Кънев, началника на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ бригаден генерал Юлиян Радойски, командира на 12-та авиационна база полковник Петър Банков, полк. Красимир Стоянов, проф. д-р Георги Желев, директор на Института за космически изследвания и технологии, майор Михаил Младенов, диригент на оркестър на Военновъздушните сили, проф. Йорданка Семкова, генералния директор на БТА Кирил Вълчев (националната информационна агенция е медиен партньор на честванията).

Предвиденият за Георги Иванов плакет бе връчен на неговите внуци, придружавани от сина му Иван Иванов.

След това проф. Йорданка Семкова говори за космическите изследвания в България и за научните програми на българските космонавти. Прожектиран бе и филмът „Георги Иванов - моят път към звездите“. Вечерта  завърши с аудиовизуалния спектакъл „Ловеч – звезден град“.

Първият български космонавт Георги Иванов е роден на 2 юли 1940 г. в Ловеч. Завършва Военното училище в Долна Митрополия през 1964 г. със специалност инженер-летец и квалификация пилот I клас. На 1 март 1978 г. е избран за космонавт от втората група международни космически екипажи по съветската програма „Интеркосмос”. Дубльор му е Александър Александров.

Програмата „Интеркосмос” стартира по инициатива на СССР през 1967 г. Тя приобщва към космическите изследвания представителите на тогавашните социалистически страни, а и не само – включени са и други дружествени на Съветския съюз държави. Използването от тяхна страна на съветската космическа техника е напълно безплатно. Отначало програмата е съсредоточена главно върху научни експерименти, но през 1976 г. е подписано и споразумение за осъществяване на пилотирани полети с космонавти от страните участнички.

„Интеркосмос” дава такъв шанс на общо 13 държави: през 1978 г. – тогавашна Чехословакия, Полша, тогавашна ГДР; през 1979 г. – България; през 1980 г. – Унгария, Виетнам, Куба; през 1981 г. – Монголия и Румъния; през 1982 г. и през 1988 г. – Франция (нейният космонавт Жан-Лу Кретиен лети и двата пъти); през 1984 г. – Индия; през 1987 г. – Сирия; през 1988 г. – отново България (лети Александър Александров) и Афганистан. Летелите по програмата чуждестранни космонавти са 14 – единствено Бългрария получава възможност да изпрати към звездите двама космонавти. Това е „компенсация” за драматичния развой на полета на Георги Иванов.

Когато Георги Иванов излита заедно със съветския космонавт и командир на полета Николай Рукавишников на 10 април 1979 г., е предвидено техният кораб „Союз-33” да се скачи със станцията „Салют-6”, където да бъдат извършени научни експерименти. Планиран е общо 7-дневен престой в орбита. Но при опита да скачване прогаря горивната камера на основния двигател и операцията се оказва невъзможна за осъществяване.

Ситуацията е аварийна и се налага спешно завръщане на космонавтите на Земята, при което обаче те понасят многократно по-високи натоварвания от онези, за които са тренирали. През целия драматичен полет, продължил едно денонощие, 23 часа и една минута, пулсът на Георги Иванов остава нормален, което изумява и Рукавишников, и специалистите от наземния Център за управление на полетите.

При никой друг космически полет подобна тежка ситуация не се е повтаряла. (Всъщност, след този инцидент международни космически полети не се осъществяват повече от година – през това време се полагат усилия за повишаване на сигурността на корабите).

Спускаемият апарат н Рукавишников и Иванов се приземява успешно на 12 април – Деня на космонавтиката. Апаратът се съхранява днес в Музея на авиацията в авиобаза „Крумово” край Пловдив. Там е и космическият скафандър на Георги Иванов.

Полетът на втория български космонавт Алксандър Александров, осъществен от 7 до 17 юни 1988 г. заедно със съветските космонавти Анатолий Соловьов и Виктор Савиних, минава без засечки. На станцията „Мир” Александров извършва 59 успешни научни експеримента, включително изпробване на български храни за космонавти, разработени от Института за космически изследвания към БАН.

Георги Иванов защитава дисертация през 1984 г. и става доктор на физическите науки. След промените през 1989 г. се занимава с бизнес. Бил е народен представител. Член е на УС на Асоциацията на участниците в космически полети и на Българското астронавтическо дружество.

Неговият драматичен космически опит оставя запомняща се следа и в българскта медийна история. Легендрен е случаят със списание „Български воин”, което издва свой специален брой, посветен на първия български космически полет. Броят обаче е подготвен „в аванс” – още преди да са се случили събитията, предвидени в програмата на полета.

Списанието излиза с дата 11 април 1979 г., за да откликне веднага на големия интерес към полета. Но е технически невъзможно реално да бъде отпечатано на същата дата – материалите се подготвят и предават много по-рано. Ето защо редакторите проявяват волна „творческа фантазия”, предлагайки „репортаж” от орбита за успешно скачване със станцията „Салют-6”, за радостна среща с другите двама космонавти там и дори за обща почерпка с българска луканка.

Броят на „Български воин” с всички тези живописни, но никога неслучили се моменти, излиза по вестникарските будки и част от тиража му е изкупена. Но щом се оказва, че полетът приема неочакван обрат, веднага започва изземване и унищожаване на непродадените бройки. Онези, които остават в ръцете на читателите, се превръщат в библиографска рядкост. С годините повечето са изгубени и дори Националнта библиотека не притежава такъв физически брой, а само дигитално копие. Отвреме-навреме се разбира за някой и друг колекционер, успял да открие и да се сдобие с такава реликва.