Легендарният съветски бард Булат Окуджава е роден в Москва на 9 май 1924 г. Днес е неговата 100-годишнина. Днес е и Денят на победата над хитлерофашизма, за която се сражава и 18-годишният Булат, отишъл като доброволец на фронта на Великата Отечествена едва 18-годишен.

В съвпадението на двете дати има голяма символика. Още първата песен, която през 1943 г. написва бъдещият любим бард на СССР, е с военна тематика.

Тази вечер от 18.00 ч. паметта на Булат Окуджава (09.05.1924-12.06.1997)  ще бъде почетена в Клуб "Журналист" на СБЖ с литературно-музикална вечер. За събитието съобщи на своя профил във Фейсбук управителят на клуба и също бард Ивайло Диманов. Той има и специална лична нишка, която го свързва с Окуджава, и споменава това в анонса си:

"На днешния празничен 9 май е роден гениалният бард Булат Окуджава. Горд съм да призная, че съм единственият българин, имал късмета да свири на неговата свещена китара, с която той едва на 17 години е участвал като доброволец във Втората световна война. Довечера ще отбележим стогодишния му юбилей. Ще чуете любими песни, ще покажем и документален филм. А в петък, 10 май традиционният Литературен салон е посветен на вярата. Заповядайте!"

Бащата на Булат Окуджава – Шалва Окуджава, е грузински болшевик, активно установявал съветската власт в Грузия. Майка му също е партийна активистка, а по произход е арменка. Името ѝ Ашхен Налбандян. Родителите се запознват и женят в Москва, където и двамата учат в Комунистическата академия. В Москва се ражда и първородният им син Булат.

Бащата е изпратен на партийна работа в Тифлис (Тбилиси), но заради конфликт с фамозния Лаврентий Берия моли да го върнат в Русия на друг работа. Така отива като партиен секретар на голям строителен обект в Урал. Семейството му също е с него.

През 1937 г. Шалва Окуджава попада в месомелачката на сталинските репресии и е разстрелян като "троцкист". Същата съдба сполетява и двамата му братя. Съпругата му Ашхен се връща с децата в Москва, където се заселват в комунална квартира на възпятата по-късно от Булат московска улица "Арбат". През 1938 г. майката също е арестувана и изкарва по лагери 9 години, до 1947 г. И двамата родители на Булат са реабилитирани през 1956 г.

Самият той от 1940 г. живее при роднини в Тбилиси, където го сварва нпадението на хитлеристка Германия над СССР и вдигането на съветските народи на Велика отечествена война срещу врага. Булат още няма нвършени 18 години, когато зпочва да настоява да замине като доброволец на фронта. Взимат го в армията, когато все пак вече е навършил пълнолетие – през август 1942 г. Попада в минометна дивизия, с която се сражава на Задкавказкия фронт.

Ранен е през декември 1942 г. и лежи във военна болница. След изписването не го пращат повече на фронта. Служи първо в запасен стрелкови полк в Батуми, а после като радист в артилерийска бригада на Задкавказкия фронт, пазеща границата на СССР с Турция и Иран.

След демобилизираето си се връща в Тбилиси, завършва средното си образование и се дипломира във филологическия факултет на Тбилиския университет. В началото на 50-те работи като учител по разпределение в руския град Калуга и в околните села.

Прописва стихове и песни още през 40-те. Първата му песен е военна, от 1943-та е и е озаглавена "Не ни се спеше в студените вагони", но текстът ѝ не е съхранен. Втората, озаглвена "Неистов и упорит", но известн и като "Гори огънче, гори", е от 1946-та.

Първите стихове на Окуджва са публикувани под псевдоним още в гарнизонния вестник на Задкавказкия фронт, а докато утичелсва в Клужк област се печати във вестник "Млад ленинец". Първата му стихосбирка – "Лирика" – излиза през повратната за СССР 1956-та.

След реабилитацията на родителите си Булат се връща в Москва и започва да дава концерти със свои авторски песни, бързо печелейки популярност като един от най-обичаните съветски бардове от периода на "размразяването" в края на 50-те и началото на 60-те. Пише и песни за киното - той е авторът например на много популярнта песен от филма "Беларуската гара" (1970).

В края на 60-те плочи с песни на Окуджва излизат във Франция и в Полша. През 70-те си 80-те и в СССР са издадени няколко негови дългосвирещи плочи. Разпространяват се и много любителски записи от концертите му. Булат Окуджава е и автор на няколко повести и романи, излизали през 60-те, 70-те, 80-те години, но нй-популярен и обичан е все пк като бард.

След началото на перестройката и последвалия разпад на СССР Окуджава става активен в политиката, заема критична позиция към съветския период, обявява се против първата война, водена в Чечня още от президент Борис Елцин.

През 1990 г. Окуджава е подложен на сърдечна операция в САЩ и оттогава здравето му е крехко. През 1997 г. по време на турне из Франция се разболява от грип, последван от усложнения, които причиняват смъртта му в болница край Париж на 12 юни 1997 г.