Тази година на най-светлия български празник 24 май за 33-и път ще бъдат раздадени наградите „Аскеер“. "Аскеер" са единствени по рода си театрални награди в България, при които отличията се дават "от артисти - за артисти" и всяко от тях е професионален и естетически избор на хора, правещи театър.

Награди за постижения в театралното изкуство през изминалия сезон. Те са в единадесет категории и включват представленията и техните творци с осъществена премиера в периода от 1 април 2023 г. до 31 март 2024 г.

Засега ще разкрием само част от изненадата на спектакъла, като съобщим, че тази година Наградата за цялостен принос в театралното изкуство се присъжда на актьора Руси Чанев.

Тази година Гала-спектакълът по връчването на наградите за постижения в театралното изкуство „Аскеер“ 2024 е със заглавие „Театрална суматоха“ и е посветен на 95 години от рождението на Йордан Радичков. Спектакълът е поверен на творческия екип: сценарий и режисура Борис Радев, сценография и костюми Нина Пашова, музика и музикален продуцент Добрин Векилов – Дони, асистент-режисьор Тигран Торосян, хореограф Явор Дойчинов и графичен дизайн Рада Миладинова.

Часове преди да започне спектакълът, който по традиция ще бъде предаван по БНТ 1 от 20,30 ч на 24 май, разговарям с директора на Театър „Българска армия“ Мирослав Пашов за театъра като културен мост, за трупата и наградите като стимул и оценка.

Разговорът ни , разбира се, започва от далечната 1991 г. , когато е началото на „Аскеер“-ите.

- Искам да припомня, че „Аскеер“ започва като на шега, казва ми Мирослав Пашов. И продължава: тогава всичко започна с чувство за хумор, с желанието на най-хубавия, на най-българския презник актьорите да се обединят, да празнуват заедно и колегите от Театър „Българска армия“ да дадат награди на свои колеги от други театри. И това беше толкова хубаво, толкова симпатично и без да е комерсиално, че ето вече продължи 33 години. Целта ни беше театралите да се обединим в едно голямо семейство, в което всеки да се почувства признат за своите качества и талант. Така от една шега „Аскеер“ се превърна в нещо сериозно, което колегите ценят и очакват.

- Наградите са в 11 категории. Коя според Вас е най-интригуващата, най-любопитната?

- Една от най-любопитните категории е тази за „Изгряващата звезда“. По нея може да се оцени обективността на журито защото се оказва, че тези колеги, които са получавали наградата за „Изгряваща звезда“, днес са популярни и обичани от публиката, наложили се като имена в театралното пространство. Разбира се, за да не пропусна някого, защото тези награди се присъждат вече 33 години, няма да споменавам имена. Но ако някой е любопитен, може да отвори сайтът на Фондация „Аскеер“ и да прочете и види всички получавали наградите през годините. И сам да се увери, че това са днес сериозни имена, стожери на театралното изкуство.

- Има една голяма разлика с наградите „Икар“, които се връчват  Деня на театъра, и тя е, че вие не награждавате актьори от трупата на Театър „Българска армия“?

- Така е и това е залегнало в устава на Фондация „Аскеер“. Смятам, че това е правилно , защото така се избягва онова неприятно усещане, че едва ли не ние се самонаграждаваме. Ние никога не награждаваме колеги от трупата на нашия театър, независимо, че имат изключително големи постижения. Не награждаваме и наши колеги, които са на гастрол в друг театър, но и те не получават награди.

Разбира се, трудно се преодолява това чувство, че не си награден, но голяма част от моите колеги са оперирани от това чувство. За тях по-важно е това, че са оценени от публиката, от пълните салони на Театър „Българска армия“.

А и да ви кажа, като гледам награждаването на „Оскар“-ите и на наградите на БАФТА в Лондон, ми направи впечатление, че изброиха имена на световноизвестни актьори и режисьори, които са били номинирани , но никога не са вземали награди. Това не ги прави по-малко ценни и добри актьори или режисьори.

Фактът, че те са оценени от публиката и че салоните ни са пълни и нашият театър не изпитва притеснение с публика и публиката познава тези актьори и идва за тези актьори, това е най-голямата награда.

-Тази година спектакълът е по Радичков. Голяма изненада ли сте ни подготвили?

- През годините винаги сме се стремели да има някакъв акцент в церемонията по награждаването, около който да се направи целият спектакъл. Това не е просто награждаване, това е театрална постановка. Тази година е „Театрална суматоха“ Режисьор е Борис Радев. Той предложи това заглавие. Първо, защото се навършват 95 години от рождението на Йордан Радичков, и второ, защото животът навън леко напомня суматоха. Ползваме и текстове на Радичков има и наши неща и участва целият творчески екип на театъра – могат да чуят музика на Дони, сценографията и костюмите са на Нина Пашова, те подготвят целия този спектакъл.

Миналата година церемонията беше „Почит към учителя“ и се чуха имената на изключително много наши учители в професията, които малко или много през последните години бяха забравени. Една част от нашите колеги за голямо съжаление не са запознати с имената на тези големи български педагози , актьори , режисьори, които са били преподаватели във ВИТИЗ сега НАТФИЗ. Аз имах възможността от сцената да кажа имената на моите двама преподаватели проф. д-р Кръстьо Мирскиш и проф. Любомир Кабакчиев, които са изключителни имена в българския театър.

- Да поговорим за Театър „Българска армия“. Как пълни винаги салоните? Билетите за всички постановки са винаги разпродадени?

- Ако трябва да бъда по-задълбочен, трябва да кажа, е през годините имаше и по-тежки периоди. Аз съм от 1995 г. театъра. Имал съм възможжност да работя в непосредствена близост и по един по различен ъгъл спрямо моите колеги с имена като Леон Даниел, като Крикор Азарян, Красимир Спасов, Николай Ламбрев. Имал съм възможност да работя с тях пряко. И те водеха театър стремглаво напред и държаха театъра на изключително високо ниво.

Тяхната заслуга е изключително важна и те възпитаха поколението, което се е докоснало до тях, че най-важното е да държат трупата. Трупата не е просто да подбереш звезди. Например оказва се, че във футбола като събереш само звезди, и отбор няма. Затова изключително важно е, когато вътре в трупата има еднакво отношение към работата, към театъра. И точно в това има нещо изумително. Първо, защото нашата трупа е само от 25 души. Тя е съвсем малка и компактна. Аз поддържам тази трупа вече 14-ата година и това има особено значение, защото всички са сериозно ангажирани и почти всяка вечер са на сцената. При нас се играе на три сцени- голяма сцена и две камерни. В същото време нашите актьори ходят да гледат и театър. Ако в един период имаше много малко премиери в сезона, изведнъж след пандемията, бяха изгледани 120 спектакъла тази година. Това е свръхпостижение. Има театрален потенциал, има интерес у публиката.

Театър „Българска армия“ има по 120 турнета на сезон. И в момента има спектакъл, който в последните три дни преди премиерата пътува. Навсякъде където има добри условия за театър, а за щастие в много градове читалищата бяха реновирани, театърът играе. Ние гостуваме и с големи спектакли, носим декори, оборудване и всичко необходимо, за да не загуби нищо от качеството на спектакъла. Този досег на публиката в страната с големи имена от театъра е от особено значение. Това е и един принцип, който е залегнал в програмата ми като директор. Театърът трябва да стигне и в най-отдалеченото кътче . Прокарваме тази културна политика, която има особено значение.

- Вие имате постановки, които се играят десетки години. Как успявате да задържите интереса на публиката?

- Така е. Например при нас се играе 14 години „Железният светилник“ от Димитър Талев. Спектакълът „Урок по български“, който е режисьорска работа на покойния Иван Налбантов, оставил едно изумително представление, много се харесва от учениците. Те могат да чуят текстове на Иван Вазов, които изучават.

32 години играем „Секс, наркотици и рокендрол“. 25 години се играе „Много шум за нищо“, „Колко е важно да бъдеш сериозен“ се играе 23 години. 20 години – поставката на Ивайло Христов „Ножица трепач“- едно интерактивно представление, каквото в други театри не съм виждал. Васил Михайлов играе „Женкарят“ вече 15 години.

Да отгледаш представление, да го съхраниш в същия му вид е доста сериозна работа.