Възпоменателна вечер за голямата английска и българска писателка и историчка Мерсия Макдермот по повод първата годишнина, откак тя прекрачи във вечността, се състоя в Клуб "Журналист" на СБЖ на 27 май от 18.00 часа. Събитието беше пои нициатива на списание „Нови времена“ и издателство „Синева“.

„Да живееш, значи да се бориш: робът за свобода, а свободният - за съвършенство".Тези думи на Яне Сандански стават мото в творчеството на голямата британска писателка и историчка Мерсия Макдермот, която живее и работи в страната ни 17 години до 1989 г. и посвещава 60 години от живота си на идеята да разкаже на англичаните и на света за достойнството, героизма и духовността на българския народ.

През 2009 г. на 3 март в словото си пред Европейския парламент тя показва книгата си за Левски, Апостола на свободата, заявява, че героизмът му е по-голям дори от този на Че Гевара и завършва с думите, че се извинява на българския народ за злините, които му е сторила нейната родина Великобритания. Няма чужденец, който да е направил за България повече от Мекдермот.

С тези думи журналистката д-р Велиана Христова, член на Управителния съвет на СБЖ, откри на 27 май вечерта в клуб „Журналист“ вечерта, посветена на голямата приятелка на България по повод една година, откакто тя ни напусна на 96-годишна възраст. Макдермот е носител на множество висши български награди, чуждестранен член на БАН и почетен доктор на Софийския университет, почетен гражданин на Карлово и Благоевград.

Проф. Пламен Митев от Софийския университет говори пред събралата се публика за това, че книгата на Мерсия за Левски е уникална не само защото друго подобно изследване за Апостола по света няма, но и защото тя е написана преди дори големият изследовател на Левски проф. Николай Генчев да сътвори своя обстоен труд за него. Макдермот е изключително прецизна в историческите си изследвания, основава се на факти и документи, ревностно събирани из цяла България и в Англия, подчерта проф. Митев. Според него, студентите и младите българи се интересуват от творчеството на английската авторка и нейното дело ще се помни винаги у нас.

Проф. Искра Баева се спря на последната книга на Макдермот „Имало едно време в България“– спомените й за това, което е видяла и преживяла у нас. Такова автентично свидетелство за годините на социализма е много важно на фона на това, че този период у нас бе обявен за престъпен и е охулван вече над 30 години, а за младите българи тази забравена и стъпкана част от историята ни е почти непозната, каза проф. Баева.

Интерес предизвикаха и думите на Георги Пирински, чието семейство е имало дългогодишно близко приятелство с Макдермот. Той припомни книгите й за Яне Сандански, Гоце Делчев и Димитър Благоев и цитира като едно от забележителните й постижения нейната статия в сп. „Ново време“ по повод на 130-та годишнина от Бузлуджанския конгрес. Той сподели, че в едно от писмата си до него Мерсия изразява огорчението си, че в интернет и в някои медии в биографичните данни за нея има неточности. Да не говорим за последните й премеждия с една българка, живееща във Франция – Зоя Дюбоа, която въпреки категоричния отказ и несъгласие на самата Мадермот, е превела на български и издала нейни книги.

Журналистът , писател и издател Христо Георгиев, в чието издателство „Синева“ от 2016 г. насам по изричната воля на Мерсия излизат нейните книги, прочете късчета от творбите й. Той разказа и за прословутата Зоя Дюбоа, която първо се е опитала да се впише като съавтор върху корицата на френското издание на биографията на Яне Сандански, а след това е издала в Париж и разпространява из България спомените на Макдермот в два тома, което й е било категорично забранено от английската авторка. Пазят се писмата на Мерсия до Христо Георгиев и до Георги Пирински по този повод.

Велиана Христова описа и най-новото аматьорско действие на Дюбоа, което според нея е престъпление. Въпросната Зоя е издала във Франция книжка за историята на България, като е изписала върху корицата „С участието на Мерсия Макдермот“. Покойната Макдермот, разбира се, няма и представа за това, преводът е на твърде неграмотен български език, а главата за траките в книжлето е компилация от преписани материали от интернет, сглобени от човек, който няма никаква представа за самите траки.

По този повод в експозето си известната специалистка по тракийска археология и история проф. Диана Гергова, бивша ученичка на Макдермот в гимназиалните си години, цитира множество объркани и неверни исторически данни от книжката и заяви, че „не е достатъчно човек да знае азбуката, за да пише книги“, а злоупотребата с името на Мерсия в толкова некачествен текст е обида и за читателите, и за голямата британска писателка и историчка, вярна приятелка и радетелка за добруването на страната ни.

В последвалите изказвания участници в срещата разказаха интересни спомени за нея. И призоваха компетентните органи да вземат мерки, за да се прекрати издевателството над творчеството и на самата Мерсия.

Снежана Тодорова, председател на СБЖ, поздрави присъстващите.

Вечерта завърши с кратък филм, в който е заснето обръщение на Макдермот до българския народ, за да я помним истинска, обичаща неистово България.