Известната журналистка Елена Кодинова коментира във Фейсбук къде са днес реалните лостове за медийно въздействие върху аудиторията и защо са изненадани дезориентираните традиционни медии.

Препечатваме коментара на Елена Кодинова в нейния профил във Фейсбук с изричното ѝ съгласие текстът да бъде представен в раздел "Мнения" на сайта на СБЖ:

Искам да продължа чудесния пост на Sonia Momchilova за изненаданите традиционни медии и създадения от тях неологизъм "паралелна популярност", с който искат да покажат, че не се дават и не признават новата реалност.

Преди 2010 г. (по мои наблюдения за срока) бе достатъчно да купиш един-два вестника, да имаш известен контрол върху държавните медии (един-двама журналисти "с правилен уклон") и вече владееш общественото мнение. Вестниците отдавна не са фактор, а умиращ бизнес. Затова източниците на пропаганда се насочиха към частните електронни медии. Сега най-баналните и плиткоумни пропагандни лозунги се леят оттам през устите на одобрените говорещи глави. Което за мен като апологет на частния бизнес е много жалко и тъжно. Поради това младото поколение вече не гледа телевизия. Аз също опитах да живея без телевизор още като действащ журналист и си прекарах едни чудесни 4-5 години така, без по никакъв начин да изостана от информационния поток. Сега пак имам телевизор (смарт), но го ползвам повече като монитор, за да си пускам на по-голям екран разни неща от интернет. Или го ползвам като радио.

Традиционните телевизии уверено поеха по пътя на вестниците. Младото поколение, новите идеи, настроенията на масите - всичко това вече е в интернет. Вече е напълно възможно да се спечелят избори и да се наложи продукт без огромни разходи за телевизионна реклама. Не смятам, че у нас има много комуникационни специалисти, които зная как да направят това, но възможността е на лице и скоро рекламистите ще се научат.

Ще ми опонират, че легендарната баба Кичка от Горно Нанадолнище, с която от десетилетия се съобразяват всички медии и комуникационни специалисти, не е в интернет. Напротив, там е, тя има Фейсбук, за да общува с внуците, които пък вече са основно в Инстаграм и Тик-Ток. В интернет са хората с по-голяма покупателна способност, лидерите на мнения (които отдавна са новата баба Кичка и би трябвало да са целта на рекламната комуникация). Защото те ще обяснят на своя кръг за кого да гласуват и какво да купуват и той им вярва повече, отколкото на телевизора.

Поздравления за хора като Мартин Карбовски, Stanislav Tsanov, Мартин Марий Петрушев, Александър Сивилов и др., които проправиха пъртина и създадоха нова алтернативна комуникационна среда, в която има дискусия, има сблъсък на мнения, има замисляне, а не наливане на лозУнги с фуния. В тази среда се раждат нови звезди, нови идеи и нови понятия. Странно ми е, че служителите на традиционните медии са пропуснали всичко това, което ме навежда на мисълта, че обратната селекция там се е случила и победила. Но дори това насилие над свободата на словото от страна на властта и близкия до нея едър бизнес бе успешно парирано от обществото чрез насочването му към независимите източници на информация и анализ в интернет. И колкото и подигравки да се леят към тях от одобрените трибуни - че били плоскоеземци, луди конспиратори със станиолени шапки - процесите си текат и "Величие" няма да е последната "изненада". За мен това не бе никаква изненада. Николай Марков правеше минимум по половин милион гледания, в който и канал да се появеше и водещите често го канеха, дори само за да си вдигнат популярността и да си увеличат доходите от YouTube и Patreon.

.......................................

Авторката Елена Кодинова предлага на читателите си и линк към нейна публикация с подобна тематика от 2014 г.