В Софийския университет днес ще има възпоменание за Борис Шивачев – мечтателят, испанистът, писателят

  • 18.06.2024
  • phls.uni-sofia.bg/СБЖ
Борис Шивачев (1902-1932)

На 18 юни 2024 г. от 18.30 ч. в Конферентната зала на Ректората на Софийския университет ще се състои "Разговор за Борис Шивачев" под надслова "Мечтател, испанист, писател".

За събитието съобщава сайтът Философския факултет на Софийския университет, припомняйки, че Борис Шивачев (1902-1932) е „извънканоничен“ писател, майстор на пътеписа, пръв български испанист, завладяващ публицист, преминал като метеор през културния небосклон у нас между двете световни войни.

Водещ ще бъде проф. Владимир Градев, а ще участват Румен Стоянов, Тони Николов и Константин Хаджиев.
 
Ето кратката биография на Борис Шивачев, оставил ярка следа в българската култура като писател, художник, публицист, първи наш испанист, мечтател, анархист, патриот, космополит, авантюрист.
 
Роден е на 11 март 1902 г. в Плевен в семейството на офицер, който участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Постоянната тревога за живота на бащата и завръщането му в крайна сметка от фронта като инвалид превръща Шивачев още в най-ранните му години в противник на войните и в анархист. Бащата е преместен по служба в Ловеч, където се установява и цялото семейство. Там през 1920 г. Борис завършва Общинската гимназия. Още като ученик изявява талантите си да пише и да рисува.
 
През същата 1920 година заминава за Южна Америка с още двама приятели, търсейки свобода за духа си. Живее в Аржентина и Чили. Както сам пише по-късно в автобиографията си, издържа се с обща работа в селското стопанство и добивната индустрия – хамалин, металоработник, чертожник, зидар, работник на нефтен кладенец. Същевременно, въпреки изключително тежкия труд, не спира да учи и да пише. В Аржентина намира контакти в журналистическите среди и публикува кратки очерци, представяйки българската литература.

Завръща се в Европа тежко болен от туберкулоза през 1924 г. Живее в Амстердам, Брюксел, Париж, Марсилия, Истанбул.

В България се прибира през 1925 г. Семейството му полага грижи да закрепи здравето му. Борис се занимава с литературно творчество. Издава сборник с разкази и очерци на аржентинска тематика "Сребърната река" (1926).

Изявява се като преводач от испански език и като критик в литературни списания – не само български, но и аржентински, и испански. Сътрудничи със статии във вестник "Развигор". Ползва литературния псевдоним Борислав Витски.

След като настъпва известно подобряване в здравословното му състояние, Борис Шивачев се установява в София и през 1927 г. се записва да следва дипломация и консулство в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС). Едновременно работи като служител.

Сред по-известните му произведения са романът "Изобретателят", издаден през 1931 г. и преиздаден отново през 1992 г., и сборникът разкази "Писма от Южна Америка" (1932).

В крайна сметка туберкулозата надвива Борис Шивачев и той умира едва 30-годишен през 1932 г. Неговото име носят улици в Пловдив и в Плевен.

През 1947 г. излиза от печат „Възпоменателен сборник Борис Шивачев“ под редакцията на П. Русев и Н. Йовчев. Аржентинските му разкази са издадени посмъртно под общо заглавие „Космополитизъм и литература“ (1947). Неговите „Избрани произведения“ са публикувани през 1973 г., а „Четири години в Аржентина“ през 1993 г. В критическата литература е популярен като „българския Джек Лондон".

През 2012 г. е организирана конференцията „Феноменът Америка в българската литература – от романтиката до гротеската и по-нататък“ (110 години от рождението на Борис Шивачев и Светослав Минков).

Подробен очерк за живота и личността на Борис Шивачев на авторката Таня Шахова под заглавието "Борис Шивачев - талантливото момче, което искше да поправя грешния, несправедлив свят", през 2021 г. публикува сайтът "Гласове".