В памет на напусналия ни на 23 юни 2023 г. Любомир Коларов телевизия „България 24” излъчи голямо интервю с него от 2021 г., направено от неговия колега и приятел Петко Тодоров и фокусирано върху професионалните му и обществени каузи – международната журналистика, изграждането на паметници, идейната ангажираност.

„Любомир Коларов ни остави пример за професионализъм и човечност”. С тези думи водещият от телевизия „България 24” Петко Тодоров припомни на зрителите, че на 23 юни т. г. се навърши една година от кончината на големия журналист и негов личен приятел Любомир Коларов, който си отиде през 2023-та след тежко боледуване, точно два дни преди да навърши 80 г.

В памет на Коларов, Тодоров излъчи почти едночасовото си интервю с него от 2021 г., в което двамата разговарят по многобройни теми с фокус върху най-важните каузи в професионалния и обществен път на Коларов.

Още във встъплението си към интервюто Тодоров припомня, че двамата с Коларов са работили през годините заедно на различни места, а последното им общо професионално предизвикателство е било създаването на телевизията на БСП – БСТВ, която, уви, безславно бе съсипана заради неосигурено от ръководството на соцпартията финансиране.

Тодоров започва интервюто с Коларов от 2021 г. с въпроси за началото на неговия интерес към журналистиката. Интервюираният разказва, че бил подтикнат към професията по време на военната си служба в ракетните войски, където му било възложено да завежда радиовъзела. Така стигнал и до решението след кая на службата през 1963 г. да започне да следва „Телевизионна и рдиожурналистика”. Такава била специалността му в Московския държавен университет (МГУ), където се дипромирал.

Коларов разказва също, че в 4-ти курс вече водел тв предаване в Международния клуб на студентите в МГУ, където интервюирал чуждестранни студенти. А през 1968 г. бил поканен в съветската телевизия да сътрудничи в предавания, свързани с проведения същата година в София Девети световен фестивал на младежта и студентите.

В интервюто също така става дума и за работата му като завеждащ кореспондентския пунк на Българската телевизия (днес БНТ) в Москва от 1971 да 1977 г. Коларов обяснява, че наред с отразяването на многобройни събития в тогавашния СССР, в задачите на пункта влизало и подбирането на най-интересните съветски тв предавания за всяка седмица, като от тях се изграждала излъчваната у нас в петъците съветска програма.

Тодоров задава на Коларов въпроси и около 10-годишната му работа в емблематичното навремето предаване на БТ „Светът в действие”. Подготвяйки интервюта и репортажи за него, Коларов обикаля из многобройни страни, като Никарагуа, Куба, Япония, Афганистн, Южен Йемен, Германия, Австрия, Мадагаскар, Мексико, Еквадор, Чили и т. н.

На въпроса коя е била най-трудната му командировка, Коларов разказва за 40-дневно пътуване из редица латиноамерикански страни, изпълнено с многобройни излитания и кацания.

А като най-опасна командировка определя репортерския си опит от Замбия и Зимбабве, когато екипът му се е движил с бойци на Джошуа Нкомо в тогавашната все още Южна Родезия.

За най-трудното интервю смята разговора си с някогашния президент на Афганистан Нур Мохамад Тараки, дошъл на власт през 1978 г. и убит през 1979 г. Самият Тараки бил много притеснен, защото това било първото му интервю въобще, откакто поел властта. Разговорът се водел през двама преводачи.

Разказвайки пред Петко Тодоров, как в подготовката на материалите за „Светът в действие” са се включвали и многобройните навремето кореспонденти на БТА и на Българското радио (днес БНР) по света, Любомир Коларов изразява съжаление, че днес в България почти липсва истинска международна журналистика.

„Сега се варим само в собствения си сос. Гледам новините по БНТ – в тях нищо не се споменава за събития в Индия, в Латинска Америка... Живял съм в САЩ – там новините са точно такива, те се смятат за пъпа на света, важни са само те, няма международни събития. Същия модел виждам вече и у нас,” казва Коларов.

Тодоров пита Колров за връзката му с Русия, като споменава, че тя може би е започнала случайно, покрай следването му в Москва. Коларов възразява: „Нищо случайно няма. Още баба ми е пяла руски романси. Мой роднина е следвал в Петербургската военна академия. Родово сме свързни с руското, по-голямата част от нашия народ е така”.

Коларов коментира и съврменните отношения между България и Русия, като отбелязва, че от страна на Москва те се градят вече върху основата на прагматизма, така че нашата страна трябва да се съобразява с тази реалност и да спре да очаква някакви специални отстъпки заради исторически емоции.

В интервюто се обръща специално внимание и върху обществената дейност на Коларов като председател на Фондация „Героите на България” и на Сдружение на приятелите на Русия „Александър Невски”. Акцентира се върху приноса му за издигането на бюст-паметника на великия руски поет Александър Пушкин в градинката зад Дома на Москва в София, на паметника на генерал Гурко на едноименната столична улица и на Паметника на Опълченеца на площад „Александър Невски” – важни следи на историческата памет, в които Любомир Коларов влага много от своята енергия и сили.

Петко Тодоров изтъква също така и отдадеността, с която Любомир Коларов през 1995-1997 г. работи начело на Комитета по пощите и далекосъобщенията.

Нека припомним още, че във фонда на БНТ остават над 100 документално-публицистични филма и авторски предавания на Любомир Коларов, а в Златния фонд на БНТ са интервютата му с президенти, министър-председатели, ръководители на националноосвободителни движения, международни коментатори и популярни световни личности.

Той е бил и член на Висшия съвет и на Изпълнителното бюро на ВС на БСП, както и депутат в 37-ото Народно събрание.

Награждаван е нееднократно като журналист и общественик. Носител е на орден „Кирил и Методий“ и на отличие „1300 години България“.

СБЖ отличи Любомир Коларов със „Златно перо“ в навечерието на 80-годишнината му, но, уви, той така и не доживя юбилея си...

Поклон пред светлата памет на журналиста, общественика и човека Любомир Коларов!