Известният радиоводещ от БНР Румен Стоичков е на обиколка из различни читалища и библиотеки в страната, в които представя своите книги.
На 26 юни от 17.30 ч. е поредната среща на Румен Стоичков с читатели, пред които ще разкаже за най-новата си книга „Звуците на нощта”. Срещата ще е в регионалната библиотека „Априлов-Палаузов” в Габрово, личи от анонс на профила на Стоичков във Фейсбук.
Сред предходните спирки на автора, винаги сърдечно посрещан от омаяната и от дългогодишното му радиоприсъствие публика, са Народно читалище „Илия Бешков” в Долни Дъбник и Народно читалище „Развитие-1892” в Бяла Слатина.
Ето какво е написал Румен Стоичков в книгата на читалище „Развитие-1892” след специалната среща там под надслова „Автограф за вас”: „Обичам всяко едно читалище, защото сме орисани заедно да пазим всичко изконно българско! Благодаря ви за гостоприемството и уважението към моята скромна особа!”
Предлагаме интервюто с Румен Стоичков, взето от Людмила Еленкова от читалище „Развитие-1892”, публикувано на Фейсбук страницата на читалището:
- Г-н Стоичков, как избирате все поетични заглавия на книгите си – „Ожадняла река“, „Броеница от гласове“, „Сърце на длан“, „Полъх от дълбините“, „По билото на миналото“?
- Винаги съм знаел, че при писането на някой текст нещо ще ме провокира, заглавието ненадейно ще се появи от думичка или израз, които съм чул. Например „Ожадняла река“ ми хрумна от едно село – Чуруково. То е типичен пример за изостаналост, лоши пътища, лоша водопроводна мрежа, изчезнал обществен транспорт, липса на хора, особено млади, въобще Чуруково е символ на абдикирала държава. Заглавието „Ожадняла река“ е не само метафора, защото по времето на моето посещение една частна ВЕЦ беше прихванала водите на местната река.
- С какви нагласи са хората, останали да живеят по тези места и как Вие подхождате към тях?
- Зависи къде съм попаднал. Често залагам на чувството за хумор на самите хора, които умеят да се надсмиват над себе си. Тогава аз им отговарям подобаващо, все едно си говорим на някоя спирка, на мегдана, в читалището.... ако то съществува. Така извличам информацията, която ми трябва.
Макар да иронизираме ситуациите с тъга, надеждата остава да блещука. Срещам невъобразим ентусиазъм, мъдрост, опит и познания. Е, има и отклонения в житейски план, хората ми споделят какво ли не! За мен фактите са ценни и любопитни, защото идват от срещи с живия, неподправения човек. Не се обаждам предварително, всичко намирам на място в автентичния му вид. Най-вече човекът, който оцелява в тези условия.
- Променя ли се нещо, след като се е чул гласа му във Ваш материал?
- Може би звучи бомбастично, но това, което правя, е вид разследваща журналистика. В най-трудния жанр – репортажа, аз имам над 2000 материала. Всичко, което съм правил повече от 35 години, е репортерско разследване. Попадайки в едно селце с 11 човека, огласявайки проблемите им по радиото, аз вече съм отворил пътищата за тяхното решаване, и институциите, от които то зависи, се намесват. След време разбирам какъв ефект има това, че даден проблем е огласен по радиото – благодарение на мой репортаж е направен покривът на дом за деца, лишени от родителски грижи, събрани са пари за огрев, направен е каптаж в дом за възрастни хора и т.н...
- Вашата нова книга „Звуци от нощта“ е своеобразна хроника на „Нощен хоризонт“. Какви хора слушат радио по това време?
- Същите, които слушат и денем. Понеже по природа не съм нощна птица, в началото, когато станах водещ, си мислех, че подобни хора не са наред и всеки нормален човек нощем спи. Оказа се най-големият парадокс в моя живот, защото водих 22 години нощно предаване, и се убедих колко съм се заблуждавал. Разбрах, че имам фенове в лицето на Лили Иванова, Веселин Маринов, художникът Румен Статков, писателят Георги Мишев, актрисите Цветана Манева, Йорданка Кузманова и много други...
Впрочем, чисто статистически – една десета част от човечеството е с такъв режим на бодърстване нощем. Някои от имената, които изброих, като Лили Иванова например, са хора с желязна дисциплина. Щях да се побъркам от радост, когато именно тя ми каза, че е мой редовен слушател, не можех да повярвам на ушите си!
- Вие какви качества развихте в нощния формат?
- Всеки слушател си има предпочитания към определен водещ, защото радиото е магия от гласове и звуци, симбиоза от определени отношения, включително между хората в студиото – журналист, звукорежисьор, музикален редактор... Аз винаги съм искал предаването, което водя, да се излъчва с отворени телефони. Но каквото и да съм си наумил да говоря с определен гост, накрая се оказа, че ми е бедна фантазията в действителност накъде ще поеме разговорът...
Постепенно с годините добих куража да се справям с всевъзможни ситуации, да отговарям на провокативни въпроси, на недоволни и недоброжелателни хора. А гостът си винаги съм обгрижвал с изключително внимание, старал съм се да напипам неговите душевни струни и откровения, за да се изрази той най-добре като същност, като личност, като творец и т.н.
Доволен съм, че през целия си живот съм бил репортер. Този огромен опит ми свърши страхотна работа в ефира на „Нощен хоризонт“, който водих 1300 пъти в продължение на 22 години от общо 30 в радиото. Имах възможност на живо да проследя как живее българинът, всички битки в страната след 90-та година, поземлена комисия, ликвидационни съвети, цялата страст, която се отприщи, с настроенията, нагласите, негодуванията и оптимизма на хората. В този смисъл контактите ми ме направиха щастлив човек.
- Разбрахме за емоциите от разговорите със слушатели, а какви впечатления искате да останат у читателите?
- Моите книги са стопроцентова истина. Някои хора се натъжават, защото не си измислям и не преиначавам нищо от това, което си отива. Разделяме се с едно романтично време, стил на живот, красив морал, напуска ни миналото на нашите прадеди. Ако се зачетете в това, което съм написал, ще видите извън тъгата, че всъщност ние сме пребогати на история, която не познаваме.
Моите книги са пълни с предания и легенди, с хипотези за имената на селища, местоположенията им във времето, с историите на църкви, читалища, училища, килийни училища, с етнографски сбирки и т.н. Пълно е с имена на местности, рекички, поточета и махали. Аз просто подредих пъзел от спомените и познанията на хората.
Copyright © 2022 Съюз на българските журналисти. Изработка ApplaDesign.