През тази година БНТ ще отбележи 65 години от създаването си. Малцина от онези, които са полагали нейните темели и са проправяли пътя за развитието и утвърждаването й, са все още сред нас. Една от тези малцина е доц. д-р Лиляна Андреева - журналист, изследовател, медиен критик, дългогодишен преподавател по телевизионна журналистика и връзки с обществеността във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Кл. Охридски”. На 26 юни тя закръгля 90 години.

КАК ИЗБИРА ЖУРНАЛИСТИКАТА

От един учебен филм, създаден от студентите от профил „телевизия” за нейната осемдесетгодишнина, разбираме как младата Лиляна Андреева е избрала да се занимава с журналистика:

„У дома дойде на гости на майка ми един братовчед - много известен адвокат, доста врял и кипял в политиката и журналистиката, а аз бях ученичка. Реакцията му бе много странна „Как така? Та твоите родители са почтени хора”.

Не проумявах как може да говори, че журналистиката е непочтена професия. С присъщата на младостта си амбициозност си казах, че ние, младите, ще направим журналистиката откровена, ценена професия, която да помага на хората да стигат до истината.

Така попаднах във вестник „Народна младеж”. Бях работила няколко години, когато ръководството реши, че като софиянка трябва да опозная живота по-добре. И ме изпратиха в Родопите за 4-5 месеца. Обикалях пеша, с колело, с магарета, с какво ли не? Не се бях отделяла от семейството си и потънах в живота. Това бе голяма школа и късмет за мен - така стигнах до темите, които вълнуват хората.

Тогава „Народна младеж” беше един от най-свежите вестници. От него излязоха такива учени като проф. Тодор Абазов, проф. Пенка Караиванова, проф. Димитър Георгиев, д-р Младен Младенов  – всичките по-късно преподаватели във Факултета по журналистика, да не говорим за младите поети Дамян Дамянов, Любомир Левчев, Пеньо Пенев, Владимир Башев, Константин Павлов.

Всички там живеехме в културна среда с подчертан стремеж към по-добър български език. С разнообразни  литературни форми се разказваше интересно за отразяваните събития, правеха се  портрети, очерци, въздействащи репортажи”.

В мемоарната си книга „Ул. „Порой” (Изд. „Хрикре”, 2024) Лиляна Андреева описва пространно как е започнала журналистическата си дейност във в. „Народна младеж”, където работи по проблемите на учащите се. Сътрудничи и на в. „Студентска трибуна”, в. „Поглед”, радио „София”, сп. „Български журналист”, сп. „Съвременна журналистика” и др.

В ЗЛАТНИТЕ ГОДИНИ НА ТЕЛЕВИЗИЯТА

Без време отишлата си от този свят доц. Поля Иванова – най-продуктивнияат историк на телевизията у нас и възпитаничка на доц. Андреева, в научно-изследователския си проект „45 години профил „Телевизия” – образование на границата на две столетия” (2014 г.) посвещава специална публикация на своята учителка: „От теорията и практиката до магията на телевизионния екран”.

Там накратко е описала как през 1961 г. Андреева „е поканена на работа в Българската телевизия. Основава първите предавания за младежта. Автор е на поредицата състезания „Познавате ли своята родина?” и „Весело състезание.” Сценарист е на множество репортажи, очерци и документални филми в студия „Екран” на БТ. Участва със свои статии и публицистични текстове в сборниците „Спектър” на младежкото издателство, издава публицистичната книга „Каскада Въча – срещи и хора”, публикува в изданията на Комитета за телевизия и радио”[1].

Ето какво споделя Лиляна Андреева в цитирания по-горе учебен филм:

„Бях натрупала вече известен опит, когато ме поканиха да отида в телевизията и бях на щат до седемдесетте години, после съчетавах правенето на предавания с преподаване. Тогава работехме в сградата с адвокатските кантори срещу Съдебната палата.

Отначало ми беше трудно. Не знаех как се пише сценарий. Хората, които правехме телевизия тогава, дошли от печата, бяхме напълно объркани, тези, работили в радиото, по-бързо се ориентираха, най добре се справяха колегите от киното. Това бяха преди всичко оператори или редактори, които знаеха какво значи образност.

Като отидох в началото, започнах с един режисьор, който беше завършил в московския институт за кинематография ВГИК и работеше като за кино. След това попаднах на друг режисьор от теагъра, който пък караше документалните герои да играят като актьори. Чак по-късно се появха Младен Младенов и Хачо Бояджиев, които разбираха  какво е телевизия.

С Младен се знаехме от в. „Народна младеж”, където и той бе журналист. Беше се върнал с докторат по драматургия от Виенския университет – изключително нестандартен и интересен режисьор. От първата ми среща с Хачо, който бе специализирал телевизия във Франция, стана ясно, че с него ще бъде много интересна работата.

Нямаше още водещи и журналистите не бяха в кадър. Направихме едно пътуване по долината на река Вит, като търсихме младежки изяви. При снимките той ми доведе едно красиво момиче и ми поръча да пиша преди всеки епизод кратки текстове, които тя да казва за връзка между тях. Така и направихме. След като монтирахме материалите, видях как предаването грейна. Тогава разбрах колко са важни близките планове и хубавото, изразително лице в кадър. То даде друга тоналност на цялото произведение.

Сътрудничеството с режисьори и оператори, които разбираха от телевизия и имаха талант, беше много полезно. Работила съм най-много с Хачо Бояджиев, Младен Младенов, Веселин Младенов, Магда Каменова, Татяна Шишкова, Асен Траянов, Благой Стратев, Елена Панайотова, а и с други колеги”.

ПРЕПОДАВАТЕЛ ВЪВ ФАКУЛТЕТА ПО ЖУРНАЛИСТИКА

През 1970 г. Лиляна Андреева печели конкурс за преподавател по Теория и практика на телевизионните журналистически жанрове в Катедрата по журналистика., като впечатлява изпитната комисия със задъбочените си знания за спецификата на телевизията и богатата си журналистическа практика.

Ето какво споделя тя пред доц. Поля Иванова:

„Човекът, който написа енциклопедично съчинение за телевизията, беше д-р Младен Младенов („Телевизионна журналистика (в термини)”. Специализирал беше във Виена и защитил там докторат. Той цитираше европейски източници. Беше първият преподавател по телевизия, на когото станах асистент. И двамата дойдохме във Факултета по журналистика от практиката. На това особено държаше първият ръководител на Катедра „Журналистика”, а впоследстнвие – и първи Декан на Факултета проф. Стефан Станчев.

Д-р Младенов преподаваше и активно работеше като режисьор в телевизията. Създаде и остави в наследство богат телевизионен фонд – „По хълмовете на времето”, „Неизвестните възможности”, „Футбол, футбол”, „Танго Експрес”, „Ние, духовата музика”, „Събота вечер, неделя сутрин” и др. Той правеше забавно-развлекателни предавания по един европейски начин.

Младен Младенов имаше чар, чувство за хумор, нестандартно поведение. Студентите го уважаваха и обичаха. Когато провеждаше практика – отиваше с тях на местата, където се реализираха сценариите им. Най-хубавото беше, че и двамата преподаватели по телевизия бяхме сговорен екип.

Обичах часовете по практика. Държах студентите не просто да кажат две изречения пред камерата, а да правят сценарии, да създават завършени произведения. Въведох в учебния процес следните етапи: избор на тема, проучване, анализ, избор на жанр, писане на сценарий, обсъждане и…снимки на терен. Научиха се да сътворяват монтажни структури, да подреждат епизодите, да монтират, да озвучават с текст, музика, шумове, т.е. да минават през цялата технология на творческия процес. Част от готовата им продукция показвахме в телевизия „7 дни” и на годишни срещи във Факултета с творци от телевизиите”.

Пред учебната камера на своите студенти тя изповядва:

„С годините се променяше подходът ми като преподавател и журналист. Обществените процеси в новото време претърпяха промени. Увеличи се разноречието. Стараех се да „уловя” първите тласъци към дълбинни преобразования от вревмето преди 10 ноември 1989 г. И да поставя акцент върху мъчителните трансформации след тази дата, когато телевизията в България заедно с обществото изминава път с конвулсии.

Аудиторията сама трябваше да се ориентира в различните позиции, които се изповядват от екрана. Но с развитието на демокрацията и в медиите се появиха нови опасности за журналистите. Най-неприемливата е някои от тях да се превръщат в обслужваща сфера. Наше задължение на преподаватели е да възпитаваме висок морал и професионално достойнство. В работата ми със студентите винаги съм ги насърчавала да държат ръката си на пулса на живота, да намерят себе си, да не уморяват да опитвт и неминуемо ще попаднат там, където ще изявят най силно своята същност”.

Доц. Лиляна Андреева е била научен ръководител на десетки дипломанти и много докторанти. Нейни студенти са изявени водещи ТВ журналисти и талантливи млади научни работници. Била е и зам.-декан на Факултета по учебната част. Освен във ФЖМК, тя е преподавала в Нов български университет, Варненски свободен университет и Югозападен университет „Неофит Рилски”.

СЕРИОЗЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛ И МЕДИЕН КРИТИК

Състоянието на медийната среда у нас е постоянно в полезрението на Лиляна Андреева. Паралелно с журналистическата си дейност и с преподавателските си занимания тя е отдадена сериозно и на научно-изследователска работа. Тя е доктор по филология и доцент по телевизионна журналистика.

Специализира в Института за обществени идеи в Москва, в Московския държавен университет и в Университета за чуждестранни студенти в град Безансон, Франция.

Нейни задълбочени анализи са публикувани в издания на Комитета за телевизия и радио, в книги на издателство „Народна младеж”. в сборници на Факултета по журналистика и масова комуникация.

През 1999 г. излиза  нейният научен труд: „Отвъд видимото” (УИ „Св. Климент Охридски”,1999, 176 стр.), в който се очертават особеностите на аналитичните, аналитико-художествените телевизионни жанрове, а също и на някои образователни програми. Принципите са аргументирани с примери от текущия творчески процес. Любопитно е, че са маркирани и данни за историческия развой на отделни жанрови конфигурации.

В памет на своите родители Тодорица и Никола Андрееви тя издава „Телевизионни жанрове” (Изд. „Симел Прес”, 2010, 264 стр.). В книгата се уточняват понятията информационна и аналитична ТВ журналистика, като се дефинират група жанрове и форми. Създадена да подпомогне учебния процес, книгата и до днес си остава основно настолнио четиво  за студенти и за всички, които професионално се занимават с телевизия, за да усвоят теоретически и практически телевизионната жанрова специфика.

В годината на честването на полувековния юбилей на БНТ излиза „Изгревът на светлив образ” („Симел Прес”, 2009 г., 328 стр.) Книгата е посветена ня първите екипи – журналисти, режисьори, операгори, монтажисти, музикални оформители, художници, технически персонал, на живите и на тези, които не са вече сред нас, на младите телевизионни поколения. Предложени са фрагменти от постиженията на младенческия период на телевизията, за първите детски и младежки предавания, за образователната и културна мисия на медиата.

В Предговора тя пише:

„Избрах това заглавие след като прочетох, че в далечната 1902 г. учител пенсионер от Русе изобретил апарат, с който можело, както той пише, „Да се предава на далечни разстояния светлив образ в естествени цветове с помощта на електрически ток”. Този предтеча на телевизията бе поставил красиво определение в бъдещата електронна картина. Събрах и лично преживяно, и спомени за труда на моите колеги. Надявам се читателят да усети необикновеното въодушевление на първите творци, обяснимата им неопитност, грешките и професионалните им достойнства. В края не поставям точка, а предлагам поглед към астоящето и бъдещето на телевизите у нас през възгледа на младите, на тези, които днес се учат, а утре ще пишат новата история на телевизията”.

И още една нейна книга, в три части, е посветена на 50-годишнината на Българската национална телевизия: „Насаме с дистанционно” (УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, 379 стр.) Тя обхваща публикациите на авторката за цели 25 години – във времето, през което телевизията търсеше себе си в променящата се обществена среда.

Колко актуални и до днес остават обобщените от нея мнения на студентите от преди 15 години: че на тях не им допада пренасищането с политика в сутрешните телевизионни блокове, че денят на хората не бива да започва с толкова "тежка артилерия" журналистика, защото се обременяват с политика, а с по-леки и жинерадостни предавания, че новинарските емисии по всички телевизии си приличат, че е нужно да се дава контекста на всяка новина, така че зрителят да получи по-задълбочени познания за случващото се, че някои журналисти компенсират липсата си на предварителна подготовкса с прекалена агресия към събеседниците си и още, и още...

В интервюто си с доц. Поля Иванова тя заявява за тази книга:

„Като човек, който се занимава с теория и е минал през практиката с любопитство, наблюдавам и оценявам как се развива днес творческата дейност в телевизията. Изкушавах се да пиша рецензии в специализирани списания: „Български журналист”, „Съвременна журналистика”, водех рубрика във в-к „Дума”, споделях впечатления от телевизиите във в-к „Отечествен фронт”, във в-к „Народна култура”… Събрах всички публикации в книга със заглавие „Насаме с дистанционно”. Полезно е да се формира по-осезателно в специализирани издания и във всекидневната преса постоянна критична рефлексия към текущия телевизионен процес. Това би помогнало на творците, а би възпитало и вкус в аудиторията. В момента липсват достатъчно дълбоки професионални анализи”.

Доц. д-р Лиляна Андреева е носител на орден „Кирил и Методий” І степен. Наградена е със „Златно перо” на СБЖ по повод на нейната 80-та годишнина.

На 26 юни тя става на достолепните 90 години и не спира да се интересува от телевизията! Нека да е здрава, жизнена и този интерес да не стихва!

Авторката на този текст проф. д-р Лилия Райчева е възпитаничка на доц. Лиляна Андреева от първия випуск на профил „телевизия”

 

.........................................................................

[1] Андреева, Лиляна и Поля Иванова. От теорията и практиката до магията на телевизионния екран. // Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, 27.10.2014. https://www.newmedia21.eu/proekti/ot-teoriyata-i-praktikata-do-magiyata-na-televizionniya-ekran/