СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

Александър Симов припомня приноса на Джулиан Асанж за България и предлага именуване на площад на него

27.06.2024
Фейсбук

Александър Симов

"Смятам, че България дължи много на Асандж. Нека да прекръстим площад "Журналист" на "Джулиан Асандж"," предлага Александър Симов в свой коментар във Фейсбук.

Предлагаме коментара, който публикува на профила си във Фейсбук журналистът и политик Александър Симов по повод освобождаването на разобличителя от "Уикилийкс" Джулиан Асанж:

Една 14 годишна кошмарна сага отива към своя край. Джулиан Асанж, безстрашният създател на "Уикилийкс", мъченикът на свободното слово, жертвата на двойните стандарти на западния свят, истински затворник на съвестта, е на път да бъде освободен окончателно и най-накрая да се опита да заживее нормален живот.

В казуса "Асанж" е отразено цялото лицемерие в което се дави западната цивилизация.

От освободител на информацията и звезда на небосклона, Асанж бързо беше обявен за руски шпионин, проводник на интересите на Кремъл и то само, защото информациите на които даде гласност нараниха чувствително американските интереси.

Съдбата му беше безрадостна - с години той стоя като доброволен пленник в посолството на Еквадор в Лондон, а най-накрая новата власт на американската държава буквално го продаде на английската полиция, за да се отърве от него.

Спомням си как бе изваден на ръце от сградата на димломатическата мисия. Асанж приличаше на страдалец, но никога няма да забравя неговият поглед. Погледът на човек, решен да притовостои. Да се съпротивлява. Погледът на човек с мисия, която отива отвъд един човешки живот.

Съдбата на Асанж и постоянната заплаха за неговия живот се оказа досадна тема за западната преса. Това беше по времето, когато те много се вълнуваха от правото на Алексей Навални да има думата в руското общество, но от правото на Асанж да бъде свободен никой не се интересуваше. Западният свят умира да се притеснява за дисидентите по всяка точка на света, но своите собствени дисиденти той държи в затвора, изолирани, остракирани, сатанизирани. Ето това е токсичният коктейл, който разваля вкуса на удоволствието да си част от "свободните държави". Защото през Асанж всички разбрахме, че свободата има граници. И тези граници не са естествени, а са издигнати от хищните геополитически интереси на държавата-хегемон и нейните дипломатически марионетки.

Смятам, че България дължи много на Асанж. Нека да прекръстим площад "Журналист" на Джулиан Асанж.

Защото от "Уикилийкс" разбрахме за това, как Хилъри Клинтън през 2012 година идва в България специално, за да сложи край на проекта АЕЦ "Белене" и как тогавашния външен министър Николай Младенов буквално си троши краката в слугински екстаз, за да удовлетвори строгата си господарка. И как после рапортува на някакъв шеф на отдел в Държавния департамент, че задачата е изпълнена. Точно лакеите по света намразиха свободния дух на Асанж. Те са тези, които не можаха да му простят, защото той безпощадно, безкомпромисно и дори фанатично жертва себе си, за да знаем истината за света в който живеем.

Александър Солженицин има един великолепен разказ "Матрьонината къща". В него той описва една руска селянка, чието присъствие трансформира живота на всички хора край нея. Таза велика творба завършва с три гениални изречения:

"Всички ние бяхме живели до нея и не бяхме разбрали, че тя е тъкмо оня праведник, върху когото, според пословицата, се крепи селото.

И градът.

И цялата ни земя".

Не знам защо, но точно тези думи винаги ще ми напомнят за Асанж.

Дано да живее дълго!