Предлагаме рецензията на известната журналистка и поетеса Маргарита Мартинова за сборника с интервюта и рецензии „Отразена светлина” на Снежана Галчева, също журналистка и поетеса, а и зам.-главен редактор на вестника на българите в Чикаго „България СЕГА”

Една книга, която като птица е простряла криле на едната и от другата страна на океана, на едната и от другата страна на времето и битието, за да ги обедини в тяхната обща душевност, недокосната от превратностите и различията.

Тази книга е част от цялостно творчество, дошло да събира, а не да разделя. Тя не е „самотен бегач на дълги разстояния“. Тя е звънецът, приканящ към началото на часа, тя е тръбата, привикваща към сбора, тя е словото, обединяващо и изравняващо различните в тяхното съвместно изживяване.Тази книга показва, че където и по света да се намираме, в душите ни има думи, които ни свързват от детството до края на дните ни, подобни на думите „майка“ и „Родина“.

Такива са и думите в публикациите на поетесата, литературен критик и журналистка Снежана Галчева - която и преди, и след като стана заместник-главен редактор на вестника за българите „България СЕГА“, издаван в Чикаго, не спря да ратува за появата на българска поезия, проза, живопис, фолклор по неговите страници.

В новата книга на Снежана Галчева „Отразена светлина“ са отразени искрите на духовността на едни от най-добрите съвременни наши поети и разказвачи. В нея са събрани 14 интервюта и 11 рецензии, които са докосвали хиляди читатели и са задоволявали не само любопитството им, а са спомагали за надграждане на естетическите критерии, възпитавали са в любов към страната ни, към общата ни Родина – тези, които живеят далече от нея, и тези които живеем в нея.

Към думите на творците и към своите думи Снежана Галчева е изключително отговорна. Преди година, когато свърши пандемията, тя специално долетя от Чикаго, за да връчи на своите сънародници наградите от конкурса „Изящното перо“ 2019-та и 2020-та, защото това бе невъзможно предишните 2 години. Направи го уважително и отговорно. Нещо, което направи и сега – за да връчи наградите „Изящното перо“– 2024 тук, на българска земя.

Тя, може би единствена, публикува интервюта с всички наградени, показвайки уважение не само към творчеството, но и към личността на твореца, неговото мировъзрение, житейски път и кредо. Тя разгърна авторите пред читателя, за да го свърже с написаните творби и да създаде цялостна представа и възприятие на единството между личност и творчество.

Така че книгата „Отразена светлина“ не се появи от нищото. А е отражение на едно верую, на житейско кредо - да представи българския творец, осветен отвсякъде.

Когато четем книгите на Снежана Галчева: литературния обзор „Като цвете в скалата“, публицистичния й сборник „В 10 въпроса“, а и настоящата й книга „Отразена светлина“, неволно се питаме – защо у нас, при толкова талантливи поети и писатели, до публиката достига оскъдна информация. И как успя през хиляди километри да ги прозре, събере, обобщи и представи тази фина поетеса, литературен критик и анализатор, журналист и организатор, каквато е Снежана Галчева.

Книгата й „Отразена светлина“ е направена с голяма задълбоченост, с проникновение в смисъла и изпипване на формата, на художествените средства, с които се постига въздействеността. Тя е трудоемка, защото няма случаен въпрос, няма „удари в празното пространство“. Зад тези 35 интервюта и рецензии има 350 дни или нощи, в които те са осмисляни, прецизирани. Въпросите са резултат от запознаване с цялостното творчество на автора, със житейския му и професионален път. И всичко това придава социална значимост и естетическа стойност на произведението й. Те са „отразена светлина“на духовността на съвременните творци, уловена от едно талантливо перо.

Тази книга ще бъде един дар за читателя – обогатяващ емоционално и интелектуално. И тя ще привлече вниманието на читателя, ще стигне до него  и ще покаже, че не сме безразлични към автори, които са явление в културния ни живот.