СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

За какво се извиняват Иво Прокопиев и Полина Паунова?

10.07.2024
Фейсбук/actualno.com/faktor.bg

Архивен кадър с Полина Паунова от сайта alarmanews.com

От няколко дни във Фейсбук-пространството и в медиите кипят вълнения около острата реакция на председателя на Организацията на евреите в България "Шалом" Александър Оскар срещу шеговити коментари на журналистката от "Капитал" Полина Паунова, които тя е публикувала на личния си Фейсбук-профил и които Оскар клейми като антисемитски. Издателят на "Капитал" Иво Прокопиев отговори на Оскар със специално извинително писмо. Извини се и самата Паунова.

Кипежът на страстите е предизвикан най-вече от факта, че пресилено гръмките реакции са по повод несъмнено шеговити коментари на известна журналистка на нейния личен профил в социалната мрежа, а издателят на медията, в която тя публикува журналистическите си материали, се извинява на жалващите се за това, вместо да защити журналистическата независимост и свободата на мненията. Отгоре на всичко и самата журналистка, която иначе е известна като ревностен борец за либерално-демократичните ценности, също се извинява.

Александър Оскар подклажда емоциите, спускайки като регламент публикация в The Jerusalem Post, която посочва какви вицове с еврейска тематика са допустими и какви се смятат за антисемитски.

На този фон се разгаря спор допустимо ли е всяка невинна шега, споменала евреи, да поражда обвинения в антисемитизъм, и колко близо е подобна реакция до разстрела на журналистите от френското сатирично списание "Шарли Ебдо" през 2015 г. от ислямски терористи заради публикувани от изданието карикатури, счетени за обидни към мюсюлманите.

Предлагаме няколко реакции по горещия случай у нас.

Ето какво написа самата Полина Паунова на своя Фейсбук-профил:

Уважаеми хора,без ни най-малкото намерение, желание или потребност да подклаждам словесните сблъсъци (едва ли някой сериозно мисли, че ФБ е подходящият форум за дебати и осигурява възможност да се слушаме и разбираме равнопоставено и с дължимото уважение) относно това, кое е и кое не е реч на омразата, какво е значението на иронията и самоиронията за съществуването на свободното общество, на допустимите предели на шегите, които използват стереотипи, на политкоректността и нейните опасности, цензурата, функционалната грамотност, личните амбиции, проекции и т.н., ви моля да съобразите един факт, който явно е потънал незабелязано за мнозина.

Часове, след като Александър Оскар публикува несъгласието си със станалата прословута моя явно неудачна форма на самоирония, в която споменавам “богат, стар евреин” като изход от незавидната ми участ на политически репортер в тази държава и тази обстановка, под неговия статус написах извинение.

Припомням какво беше то. Текстът му гласеше, че дълбоко и искрено съжалявам, ако съм накарала общност или дори отделен човек да се почувства засегнат. В заключение изразих надеждата си, че моята глупост няма да се превърне във всеобща. Имах предвид, че свръхмерната реакция за защита на достойна кауза, за жалост, може да се превърне в едно от най-резултатните оръжия срещу самата кауза.

Причината сега да пиша това и на моята стена е, че в различни дискусии се разпространяват всякакви произволни твърдения, сред които най-нетърпимото и невярното е, че не съм се извинила.

Увереността ми, че дължа извинение не се е разколебала нито за момент.

Ето извинителното писмо на Иво Прокопиев:

До:
г-н Александър Оскар
ОЕБ "Шалом"
г-н Максим Делчев
Централен израилтянски духовен съвет
г-н Николай Гълъбов
Федерация на ционистите в България
г-н Тодор Чобанов
Организация Приятели на Израел в България - Негев
Г-н Виктор Меламед
Американски еврейски комитет - България
Уважаеми господа,
Благодаря ви за изразената и изпратена до мен позиция в качеството ми на основател на „Капитал" и акционер в „Икономедиа" АД.
Напълно споделям мнението и тревогата ви, че е абсолютно неуместно и укоримо разпространението на антисемитски шеги, дори и чрез лични профили в социалните мрежи.
През последните повече от 30 години на медийния пазар, изданията на „Икономедиа" АД винаги са спазвали най-високи професионални и етични стандарти. „Капитал" и „Дневник" неизменно са защитавали и защитават правата на човека, човешкото достойнство, интеграцията на малцинствата, върховенството на закона и демократичните ценности.
Мисията на медиите на „Икономедиа" АД е да дават достоверна и качествена информация, да създават авторска журналистика, която помага на читателите да правят информиран избор за бизнеса си и за личния си просперитет, като спазват принципите на качествената журналистика и отговорността към обществото.
Отношенията между изданията на „Икономедиа" АД - „Капитал" и „Дневник" - и еврейската общност в България, както и нейните представителни организации, винаги са били и остават отлични. Бих предложил да организираме и лична среща, на която да обсъдим повдигнатите от вас впроси в по-голяма дълбочина. Подобна среща би била възможност да запозная вас, като представители на еврейската общност, с новия главен редактор на „Капитал" г-н Ивайло Станчев, за да се обсъди продължаване и задълбочаване на дългогодишното ни партньорство.

С уважение,
Иво Прокопиев

Ето коментар от Фейсбук-профила на журналиста Явор Дачков, главен редактор на онлайн медията "Гласове":

Това е голям скандал. Журналистката Поли Паунова от "Капитал" беше подложена на публичен линч от един много нахален евреин, който си позволява да говори от името на всички евреи, въпреки че организацията му наброява един-двама души - Александър Оскар. Нахалното му поведение трябва да бъде публично пресечено. Той и еврейските организации си позволиха да притискат издател на медия и журналисти за безобидна шега във ФБ.

Особеното нахалство на Оскар се състои и в това, че си го позволява на фона на зверствата, извършвани от евреите в Газа. Зверства, които трябва да бъдат преследвани и наказвани от международните съдилища. Неговият народ подлага друг народ на геноцид, изби 15 000 деца, а този нахалник тръгнал да търси сметка за вицове. При това от своите умнокрасиви съюзници, които също подкрепят зверствата на Израел.

Извън този контекст - натискът върху журналисти е недопустим и е жалко, че Иво Прокопиев се е огънал.

Евреите не са осмото чудо на света, нито са неприкосновени за шеги, нито за коментари, така както всички останали народи.Този патологичен колективен нарцисизъм е напълно непоносим!

Ето и откъс от дълъг коментар по случая на отговорния редактор на онлайн медията "Актуално" Ивайло Ачев, който е озаглавил публикацията си "От муха да стане слон - най-лошият виц и за евреи, и за араби, и за всички":

...Старая се да избягвам Фейсбоклук – при това колкото мога повече. И ако не беше работата ми, това щеше да е един отдавна спукан за мен балон. Причината е проста – първата цел на социалните мрежи и тази в частност е да правят от мухата – слон, защото така си изкарват парите (клик-клик, повече хора, на повече публика може да пускаме рекламки, докато балонът се надува и надува, а ти оставаш и оставаш, с което вероятността да клъвнеш и да има парички за чичко Зукърбърг расте и расте – много над стадо слонове). А стадата от мухи-слонове предизвикват много омраза и това ме притеснява далеч повече. Мухите хапят болезнено, слоновете пък тъпчат смъртоносно.