Това стана ясно на днешното заседание на медийния регулатор, на което освен че беше представено мониторинговото наблюдение на кампанията за избори на Европейски парламент и 50-то Народно събрание, бяха изнесени и резултатите от социологическото изследване на „Екзакта рисърч груп“. Проведе се и дискусията на тема „Избори, медии и социални мрежи. Тенденции в потреблението на медийно съдържание – доверие и дезинформация" .

Мониторингът представя в 400 страници количествен и качествен анализ на медийното съдържание на 13 телевизионни и 13 радиопрограми, както и 12 нелинейни медийни услуги по време на предизборната кампания.

Периодътг на наблюдение e последната седмица преди изборите и констанира за пореден път, че липсват лидерски дебати и че само три медии са излъчили на живо дебатите на водещите кандидати за представители в Еврокомиисята в Брюксел.

Мониторингът констатира още, че редакциите се презастраховат с изписването на съобщението, че „Купуването и продаването на гласове е престъпление“. Отбелязано е и участието на Петър Волгин като журналист от Българското национално радио в качеството му на кандидат за евродепутат, както и фактът, че той по това време е в отпуск от БНР.

Анализът на СЕМ сочи също, че има случаи на съвместно излъчване на агитационното съдържание заедно с журналистическото, както и липса на навременно публикуване от страна на медиите на договорите за платена агитация.

Представено беше и проучване на „Екзакта рисърч груп” за нагласите в потреблението на медийно съдържание по време на кампанията.

Според данните над 57 процента от българите смятат, че по-скоро успяват да се ориентират кои новини са фалшиви. А 36% от хората, които заявяват, че успяват да разпознават фалшиви новини, посочват, че са срещали разяснителни материали как да се защитават от манипулативна информация. Според 44% от българите, социалните мрежи влияят силно на политическите нагласи и политическия избор на гласоподавателите у нас. 77% от хората, които следят политическите теми в медиите, очакват журналистите да заемат активна позиция, да се намесват в дебатите и да задават критични въпроси.

Както съобщи още в началото на представянето на данните Лидия Йорданова, изследването е осъществено от 28 май до 6 юни. Лице в лице и са интервюирани 1050 пълнолетни граждани.

61 на сто от анкетираните следят хода на изборния ден в традиционните медии, близо 25 процента – в интернет, а приблизително 14 на сто не следят изборния ден.

В сравнение с данни от сходно изследване на „Екзакта рисърч груп“ от март 2023 г. се наблюдава спад от близо осем процента в използването на информация от традиционните медии  в изборния ден.  Констатира се, че нараства делът на хората, които имат по-голямо доверие на медиите, базирани в интернет.

Изнесените данни отвориха началото на дискусията на тема „Избори, медии и социални мрежи. Тенденции в потреблението на медийно съдържание – доверие и дезинформация". В нея взеха участие представители на обществените медии БНТ и БНР, Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори - АБРО, академичната общност, политолози и изследователи на медийната среда.

Колегите от БНТ и БНР подчертаха, че се забелязва тенденция политическите партии да отхвърлят дебата, предпочитат сами да изказват позициите си и не харесват, когато журналистите се намесват и имат активна позиция по време на интервютата, което демонстрира липса на политическа култура.

Според Добрина Чешмеджиева от БНТ дебатът е най-чистата форма за откриване на разликите между кандидатите

Проблемът не е само, че те не искат да участват в дебати, партийните лидери отказват вече да дават интервюта пред големите медии или си избират удобни журналисти, подчерта Илия Вълков от БНР, който отново припомни данните от изследването, според което политическият натиск над журналистите е нараснал до 70%.

Иво Тодоров, който е директор на Дирекция „Дигитални програми“ на БНР, съобщи, че има проблем с безплатните участия, където се явяват малките партии.

Стоил Цицелков от Обществения съвет на ЦИК отбеляза успеха, с който се справят обществените медии, запазвайки добрия тон при много трудни дебати. Той също подчерта, че по време на тази кампания кандидатите се фокусираха върху вътрешнополитическите проблеми и почти нищо не се чу по отношение на Европейският парламент.

Дискусията постави въпроса и за ролята на социалните медии като непреодолим фактор. Стана ясно, че вече в 8 държави от ЕС има закони за регулиране на инфлуенсърите. Беше обърнато внимание, че има български сайтове, които препубликуват материали от санкционирани от ЕС руски медии, а това е в нарушение на Европейският акт за свободата на медиите.

Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията изнесе данни от проучване на Центъра, според които 15 % от новините в онлайн медиите и над 40 на сто от постовете в социалните мрежи съдържат дезинформация. Почти 70 процента от източниците на тези дезинформационни послания бяха политически лидери, подчерта Галев.

Доскорошният председател на СЕМ Соня Момчилова подчерта,  че медийният регулатор винаги е бил гарант за свободата на журналистите.