Архивен кадър на "Шпигел" с последствия от навордението в долината н река Аар през 2021 г.

„Наводнението в долината Аар през 2021 г. достигна такива катастрофални размери, защото медиите бяха неадекватно интегрирани в кризисната комуникация“, се казва в кратката версия на изследването на Марлис Принцинг (университет „Макромедия“, Кьолн), Мира Кеслер (университет „Рур“, Бохум) и Мелани Раду (университет „Пасау“), цитирано от newsroom.de. За целите на изследването са проведени задълбочени интервюта с десетима пострадали и помагали при преодоляването на бедствието, както и с десетима представители на медиите, които са отразявали наводнението.

Авторите препоръчват на редакционните екипи и медийните компании да създават предварително работни групи за случаи на криза, които да са запознати с официалните системи за предупреждение и да са интегрирани в официалните процеси в случай на бедствие.

Критиката към отразяването на бедствието с наводнението в долината на Аар и поведението на представителите на медиите се дължи на недоразумения, произтичащи от различни очаквания към журналистите от стрна на засегнатите. „От журналистите се очакваше не само да отразяват, но също така да се намесват активно и да осигуряват конкретна помощ в работата по почистването - пишат авторите. - Малцина от засегнатите знаеха, че журналистическата работа има приоритет пред помощта, например при разчистване на мазе. Поради това медиите трябва да предоставят повече основни познания за техните методи на работа и условия на труд и да коментират публично противоречия от рода „да отразяваш или да помагаш?“"

Засегнатите са очаквали от медиите не само да отразяват събитията, но и да показват състрадание, както в репортажите, така и в преките си действия на място.

Кратката версия на работния документ „Отразяване на страдания и бедствия. Наводнението в долината Аар от 2021 г. от гледна точка на засегнатите и медиите“ вече е качен на страницата на свързаната с профсъюзите фондация „Otto Brenner“. Пълнатата версия ще бъде публикувана през август.