„Да си кажем ясно, че Левски не увисна на бесилото със страшна сила, за да има толкова много беззаконие и толкова много гладуващи и бягащи от родината си негови потомци. Не за такава България се жертва Апостолът. Отечеството ни драматично се нуждае от левски скок към добруване на целия народ”. Това изтъкна проф. Атанас Семов в словото си в Карлово за 187-годишината от рождението на Левски. На церемонията говориха още кметът на общината д-р Емил Кабаиванов и министърът на отбраната Атанас Запрянов.

187-ата годишнина от рождението на Апостола на свободата Васил Левски бе отбелязана с тържествена заря в неговия роден град Карлово.

Церемонията, която беше пряко предаване по БНТ, започна с изнасяне на знамето на Карловския революционен окръг.

По случай честванията в Карлово присъстваха министърът на отбраната Атанас Запрянов и заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Михаил Попов.

Министър Запрянов прие почетния строй на представителните роти от 61-ва механизирана бригада и произнесе тържествено слово.

Със силен емоционален заряд бе посветеното на Васил Левски и на България слово на кмета на Община Карлово д-р Емил Кабаиванов, който изтъкна, че „величието на Апостола е в делото на неговия живот – българската национална революция.” Кметът изрази своя оптимизъм, че щом българския народ е създал Левски, значи няма как да не създаде и онези честни и отговорни държавници, за които така копнеем.

Дълбоко разтърсващо бе и словото на тържествената церемония, произнесено от конституционния съдия проф. Атанас Семов. Той изтъкна, че да помним Левски и другите ни герои не е толкова дълг към тях, колкото към бъдещето. Защото: „Разочарован народ, остане ли без памет, е свършен.”

Проф. Семов припомни, че Паисий е сложил началото на Възраждането и на освобождението на България именно с опазването на националната памет. Професорът подчерта: „От народ станахме нация и отново изградихме държава.”

Веднага зададе и риторичен въпрос: „Дали обаче днес в държава, която се отказва от историческата си памет, не се превръщаме от народ с величаво минало в рая без бъдеще? ”

Проф. Семов бе категоричен: „Българският народ е народ с изключителни качества.

Народ, който може да роди величава личност като Левски, е велик народ. Апостолът е най-яркият национален пример за нравствена чистота, пълна саможертва за народното дело и изумителен демократизъм. Именно в Карлово, а не в Карлови Вари, Карлсруе или Кан, се роди един от най-големите демокарти на Европа, който заяви: Всички щем живеем като братя. Никой друг голям европейски ум – от Просвещението, Ренесанса, буржоазната революция и републиканска Европа, никой друг не стигна до великата формула: чиста и свята република. Тази формула е втъкана и в духа на българския конституционализъм. И в триединството: нация, конституция, държава”.

Проф. Семов продължи: „Но републиката не може да бъде чиста и свята, ако допуснем да бъде очистена от всичко свято. България има бъдеще само като република на живата национална памет и опазената национална свяст. Националната свяст изисква да си казваме и кривиците, както изискваше и Левски. И сме длъжни да си кажем, че много от заветите му не разбрахме, а и повечето от тези, които уж разбрахме, не изпълнихме. Не разбрахме и онова за времето, дето е в нас и ние в него. В тия 35 уж свободни години историческото време профуча край нас. И други народи, които тогава бяха от нашата черга, днес са много, много пред нас”.

Проф. Семов с горчивина прокара още паралели между светлия пример на Левски и днешните ни предизвикателства, чак до драмите с пожарите от последните дни. 

Професорът изтъкна: „Да си кажем ясно, че Левски не увисна на бесилото със страшна сила, за да има толкова много беззаконие и толкова много гладуващи и бягащи от родината си негови потомци. Не за такава България се жертва Апостолът. Отечеството ни драматично се нуждае от левски скок към добруване на целия народ”.

Проф. Семов посочи още: „Можем със собствените си задружни сили да бъдем равни с другите европейски народи, като направим действителни и задължителни национални норми почтеността, законността, духовността и патриотичната образованост. И трепета към всеки лев народна пара, който извираше от тефтерчето на Левски. И грижата за народа. Убеден съм, че можем. Длъжни сме да можем, за да има смисъл саможертвата на Апостола и да я има неговата и нашата България.”