Георги Готев припомни някои от емблематичните кореспонденции и интервюта на баща си Горан Готев и даде думата на приятеля му Борислав Бойчев. Снимка: Къдринка Къдринова

Книгата бе представена от сина на Горан, също известния журналист Георги Готев. Той сподели, че идеята за новото ѝ издание е негова и на сестра му – така отдават почит и към баща си, и към родовата памет.

В събитието в Клуб "Журналист" учстваше и внукът на Горан Готев – неговият пълен съименник Горан Готев-младши, който и физически силно прилича на дядо си.

Георги Готев благодари на събралите се в Клуб "Жуналист" в горещия петъчен следобед, че с присъствието и спомените си съживяват ярката следа, оствена от баща му – Горан Готев, в българската журналистика.

Георги беше поканил да разкаже свои спомени за баща му неговия бизък приятел и колега, ветерана писател Борислав Бойчев, когото представи като „вълшебника на българския език“. Свой емоционален словесен портрет на приятеля си Горан, зареден и с неизменното за общуването между двамата чувство за хумор, Борислав Бойчев е вградил в излязлта си наскоро книга „Когато влакът минава“.

„Горан е явление в българската журналистика – каза Борислав Бойчев. – Той беше добър разказвач и имаше белетристична дарба. От неговия огромен опит ще се учат много международници от поколението, което вече идва. Неговата книга е самобитна, интересна, богата.“

Георги Готев сподели, че е разговарял с генералния директор на БТА Кирил Вълчев за идеята да се създаде музей, съхраняващ паметта за изтъкнати журналисти. Баща му Горан Готев е бил дългогодишен кореспондент по света именно на БТА. „Между другото Кирил Вълчев ми помогна да издиря някогашните секретни бюлетини на БТА, в които са излизали статии на баща ми – каза Георги Готев. – В тях има страшно интересна база данни за всеки, който се интересува от съвременната ни история. Никой още не се е сетил да се разрови из тези архиви." Георги Готев отбеляза, че семействата на отишлите си журналисти пазят и интересни предмети, свързани с тях и с професията им, които също могат да станат експонати в замисляния музей. Самият той е подготвил няколко кашона с такива предмети, използвани от баща му.

Георги Готев обърна внимание на обновената предна корица за второто издание на "Живях при диктаторите на ХХ век" – за нея са използвани пропуски и акредитации, които баща му е запазил от участието си като журналист в най-различни важни събития. Сред най-интересните от тях е срещата в Рейкявик между Роналд Рейгън и Михаил Горбачов през 1986 година.

Георги Готев продължи: "Според мен най-големият журналистически успех на баща ми е неговата среща с Че Гевара – интервюто, което взима от него като кореспондент в Алжир. Но това е и най-големият му журналистически провал, защото интервюто не излиза в България, тъй като в него Че Гевара критикува Съветския съюз и соцлагера. Баща ми разказва за срещата им в главата "Познавах единствения истински комунист" в книгата "Живях при диктаторите на ХХ век". В книгата му ярко изпъква неговото майсторство на  журналист да пресъздава такива истории толкова силно, че да развълнува читателя".

Георги Готев даде и още конкретни примери от книгата: "Баща ми сравнява диктаторите с шекспирови герои. Има такива епизоди като този с Иван Стамболич, който става президент на Югославия след смъртта на Тито. Стамболич е един от малкото сърби, които имаха добро отношение към България. Баща ми беше приятел с него. Веднъж тук, в София, му каза да внимава с любимия си джогинг, който може да е и опасен – онзи, който е измислил тичането за здраве, е умрял по време ва тичане. Стамболич отговорил, че е разбрал намека, но не се страхува. Излиза пак да тича – и изчезва, повече нищо не се знае за него. По-късно се разбира, че е убит от фашизоидни формирования. Дефакто го убива неговият "син", защото никой не е направил толкова много за Слободан Милошевич, колкото Иван Стамболич. В продължение на много години той се грижи за него като за свой политически наследник, а Милошевич поръчва да го убият... Такива шекспирови истории разказва баща ми. Мога само да му завиждам, че е имал непосредствен досег с важни личности. В наши дни не е така. Сега политиците се крият зад армия от пиари и го няма това отношение като с равни, каквото баща ми винаги е имал, когато е общувал с известни хора."

Георги Готев добви: "Баща ми пише в книгата, че макар светът да се променя, човешката природа остава същата – и затова диктатори пак ще има. Неговата книга е за диктаторите през ХХ век, но се надявам някой ден някой да напише също толкова майсторски книга и за диктаторите през ХХІ век. Вече има доста кандидати да фигурират като главни герои.“            

Усилията на Георги Готев, сестра му и сина му за съхраняването на паметта за известния български журналист Горан Готев е дело похвално и отрадно, защото в днешното ни толкова напрегнато и бурно време много често виждаме край контейнерите за смет изхвърлен, заедно с книгите и вещите им, и самия живот на мнозина неизвестни, а и известни българи. Вълнуващо беше суетенето на Георги Готев преди началото на срещата в памет на баща му, неговото старание да подреди с внимание и любов детайлите, които разказват за неговия баща.

Свои спомени за Горан Готев сподели и поетът-бард Ивайло Диманов, който е работил с него във вестник "Земя". Давайки му думта, Георги Готев сподели, че е открил в библиотеката на баща си по два екземпляра от много стихосбирки на Ивайло – единия е бързал да си купи самият Горан още при излизнето им, а другия Ивайло му е подарявал по-късно с автограф.

„Имах щастието да работя с един прекрасен човек – каза Ивайло Диманов.- Достоен българин, патриот и професионалист. В професията си беше много дисциплиниран и когато кажеше нещо на планьорка, винаги държеше на думата си. Докато беше жив, съм му казвал, че такива хора, като него и баща ми, вече не се раждат. И то не само в професията, но и изобщо. Поколенята след нас са прекалено прагматини, научиха се много бързо да правят пари и това им стана висш социален мироглед. Ценностната им система няма нищо общо с тази на нашето поколение, да не говорим пък за поколението на бащите ни. И Горан, и баща ми бяха идеалисти, които вярваха в някакъв по-хубав свят, който непременно ще дойде".

Ивайло продължи: "Горан беше непрагматичен, романтичен с великолепно чувство за хумор и широка усмивка. Той много тежко преживяваше, когато американците бомбардираха Сърбия, когато разрушиха Белградската телевизия и убиха много колеги журналисти. Бях щастливец да работя с Горан. Във в. „Земя“ имаше и хора, които не разбираха от журналистика – това го тормозеше много. Ако беше жив, нямаше да допусне да съсипят вестника.“

Ивайло Диманов увери, че в Клуб „Журналист“ ще се появи и стол с табелка с името на Горан Готев, както има такива на Марко Семов, Валери Петров, Радой Ралин, Стефан Данаилов и на всички големи имена в културния живот на България.

Свои спомени за Горан Готев сподели и председателят на Етичната комисия в СБЖ Мария Нецова. Тя каза, че се е запознала със сина му Георги още преди 50 години, когато работела в Международния отдел на в. "Отечествен фронт". Оттогава не го е виждала. Срещата ѝ сега с него я развълнувала много. Навремето Горан Готев ѝ представил сина си, който бил студент в Румъния и искал да се пробва в журналистиката, да напише нещо за "Отечествен фронт". Мария Нецова описа младия Георги Готев като подобие на Джон Ленън – с кръгли очила, дълга коса и със сабо. "Написа няколко материала за вестника ни, които показаха неговия талант," изтъкна тя.

Мария Нецова разказа и за журналистическа командировка в Китай, по време на която Горан Готев и тя отразявали посещение на Тодор Живков в азиатскя гигант. "Мога да ви кажа, че докато аз по два-три часа вечер пишех материалите си, Горан ги пишеше за 10-15 минути. Страхотен професионалист, много добър колега и великолепен журналист," обобщи тя.

Какво не правят книгите! Ето и сега второто издание на „Живях при диктаторите на ХХ век“ върна времето и сякаш съживи уважавания и обичан журналист Горан Готев, сякаш неговата незабравима усмивка отново грейна в Клуб "Журналист" и в сърцата ни.

Накрая ми се иска да цитирам думите на Борислав Бойчев за книгата на Горан Готев, изписани на нейната задна корица:

„Читателю, държиш в ръцете си второто издание на мемоарните записки на Горан Готев (1934-2014), най-продължително работилия български журналист в чужбина през ХХ век – повече от 25 години. Те ни връщат към събития, на които все по-малко от сегашните читатели са били съвременници: от откриването на Асуанския язовир до колосалните промени преди и след падането на Берлинската стена.

Книгата се чете с интерес, тя завладява на само поради вещината, с която е написана, но и защото на известните отдавна отминали събития е на хората, техни двигатели и вдъхновители, авторът дава живот. Изпод неговото перо те придобиват плът и кръв, читателят усеща и човешките страсти, движещи събитията. Така миналото придобива телесна температура и емоционални измерения. Авторът се добира до най-интимни моменти на човешкото поведение.

При внимателното и настойчиво вглеждане в исторически фигури на близкото ни минало възниква въпросът: Що за човек е диктаторът?

Новото издание, допълнено със снимки от личния му архив, съвпада с десетата годишнина от кончината му и 90-ата годишнина от рождението му.

Книгата на Горан се чете на един дъх, с лекота, без запъване. А за който като мен имаше щастието да го познава, в нея се чуват и неговият глас, и незабравимият му смях.“