Освобождаването на австралийския журналист Джулиан Асанж в края на юни сложи край на едно 14-годишно мъченичество. Това обаче не освобождава от отговорност неговите мъчители. По този въпрос Вашингтон, Лондон и Стокхолм действаха в съучастие с една институция, която по презумпция трябва да казва истината за властта и да защитава невинните – пресата. А в случая тя съвсем не е колегиална...

Препечатваме тази статия с автор Лоран Доре от българското издание на френския вестник "Монд дипломатик":

От 25 юни 2024 г., благодарение на споразумение за признаване на вина, постигнато с Министерството на правосъдието на САЩ, Джулиан Асанж е на свобода. Световната преса обаче не го приветства с еуфорични фойерверки, както подобава при завръщане към свободния живот на събрат по перо, който в продължение на 14 години е бил затворен заради разобличаване на военни престъпления. Странна сдържаност е обзела редакциите. „Действията му разделиха общественото мнение“, отбелязва Гардиън (26 юни), основният „ляв“ всекидневник в Обединеното кралство, публикувал няколко десетки враждебни статии за основателя на „Уикилийкс“. Репортажите, отразяващи щастливата развръзка, неизменно и в голяма степен дават думата на недоброжелателите: „безразсъден лийкър (информатор), който излага животи на опасност“ (Ню Йорк Таймс, 27 юни), „човек, който си прави реклама“ (БиБиСи, 25 юни), „заподозрян, че обслужва интересите на Москва“ (Франс Инфо, 25 юни), с една дума „проблемен човек“ (Монд, 27 юни). Вечерният всекидневник има лесно обяснение за тази лоша репутация: „Джулиан Асанж не престана да подклажда скандали“. Всъщност скандали, подклаждани в голяма степен от самите журналисти, преди да ги отразят като събитие...

„Има само един начин да се справим: да застреляме този кучи син“. От призива за убийство на „предателя“, отправен от коментатора демократ Робърт Бекел по „Фокс Нюз“ през 2010 г., до „подкрепящите“ редакционни статии, пълни с обвинения, през фалшивата информация в Гардиън през 2018 г. за предполагаемо тайно споразумение с Доналд Тръмп и Москва – на затворения журналист му се наложи да опознае всички нюанси на медийната злоба (1). Централна тема вече беше не лошата вест – разкритията на „Уикилийкс“ и суровата истина за американската власт, а личността и етиката на вестоносеца, дори неговата хигиена. (Дейли Мейл, 13 април 2019).

Лесно се забрави, че съюзът между „Уикилийкс“ и традиционната преса беше отпразнуван с гръмка помпозност – краткотрайна и егоцентрична, както се оказа. Когато през 2010 г. организацията се появи на публичната сцена, нейните публикации на класифицирани документи, поверени ѝ от анализатора на американското военно разузнаване Челси Манинг, захранваха ефира и вестникарските колони в продължение на месеци. Тогава „Уикилийкс“ изгради партньорства с престижни вестници, за да разшири отразяването на тези изобличаващи Вашингтон разкрития: за престъпленията на неговите военни в Ирак и Афганистан, за адските изтезания в затвора в Гуантанамо или за мрачните подземия на американската дипломация.

Що се отнася до това последно досие, известно като „Кейбългейт“, Ню Йорк Таймс, Гардиън, Шпигел, Ел Паис и Монд се възползваха широко от информацията, извлечена от 250 000 дипломатически грами. На 25 декември 2010 г. редакцията на Монд обяви Джулиан Асанж за „Човек на годината“. Всички вече знаеха, че този доставчик на взривоопасно съдържание е заплаха за информационния монопол на официалните медии, но по онова време беше установен един несигурен мир, основан на поделяне на труда: „Уикилийкс“ доставяше на медиите класифицирана информация в суров вид, а те я обработваха и приоритизираха – след което обираха лаврите, с които си се кичеха взаимно. Медиите не бяха наясно с либертарианската философия на Асанж. А той подобно на много компютърни специалисти от своето поколение мечтаеше за нова Реформация, която да премахне посредниците, компрометирани чрез властта.

Ето защо през 2010 г., отправяйки поздравленията си по случай Коледа, Монд добави и един етикет, който оттук насетне щеше да съпътства основателя на „Уикилийкс“ навсякъде – „най-противоречивата личност на планетата“. Този етикет се появи и веднага след като съдебните новини накараха медиите да прекъснат дългото си мълчание и да проговорят отново: „енигматичен и противоречив „кибер воин“ (Lexpress.fr, 19 май 2017 г.), „противоречив герой със замъглена понякога прозрачност“ (Lepoint.fr, 7 септември 2020 г.), „противоречив герой на свободната информация“ (Агенция Франс Прес, 10 декември 2021 г.), „противоречива фигура в центъра на конспиративни теории“ („Комплорама“, Франс Инфо, 29 април 2022 г.). „Противоречив“: с привидната си обективност това самозалепващо прилагателно има странното свойство да се лепи само по обувките на дисидентите в западния свят.

За медиите главният проблем в случая с Асанж беше кристално ясен: през май 2019 г. Съединените щати го обвиниха по Закона за шпионажа от 1917 г., като по този начин заплашиха цялата гилдия с криминализиране на журналистиката. Екстрадирането му в американски затвор щеше да подпише капитулацията на „четвъртата власт“ без пушка да гръмне. Поради това бившите „клиенти“ на „Уикилийкс“ се примириха с това да оспорват, но без излишен ентусиазъм, доставянето му отвъд Атлантическия океан.

Изкуството да ликвидираш събрат по професия

ТАЗИ „подкрепа“ систематично беше съпътствана с резерви, дори с очерняне, като в редакционната статия на Монд от 26 февруари 2020 г. например: „Джулиан Асанж не се държи нито като защитник на човешките права, нито като гражданин, който уважава законовия ред. Още през 2011 г. той пренебрегна ангажиментите си и публикува нередактирани американски документи. След това отказа да се яви на призовка от шведски полицаи по две жалби за сексуално посегателство (...). Бърз в атаките си по повод секретните документи на демократични страни, Джулиан Асанж не е така ревностен, когато става дума за авторитарни държави. Работил е за пропагандната телевизия Russia Today, финансирана от Кремъл. През 2016 г. той разпространи документи, които руските тайни служби бяха откраднали от Демократическа партия на САЩ, за да дискредитира нейния кандидат Хилари Клинтън“. С други думи, този журналист не е разкривал „правилните“ тайни и е действал през главата на професионалистите.

Подобна „липса на вкус“ е неприемлива и за „Медиапарт“ (15 април 2019 г.). В „защита“ на австралийския журналист, публикувана от този новинарски сайт, специалистът деонтолог Едуи Пленел е преценил за подходящо да вмъкне и следния пасаж: „Има много основателни причини да сме безразлични към съдбата на Джулиан Асанж, арестуван в четвъртък, 11 април, от британската полиция в посолството на Еквадор, където той потърси убежище преди почти седем години: обвиненията в сексуално насилие, повдигнати срещу него в Швеция; егоцентричният му авантюризъм в управлението на „Уикилийкс“, което създаде вакуум около него, деонтологичната му безотговоорност при разпространението на необработени документи, без проверка или контекстуализация, необяснимата му сервилност към Русия и нейната геополитическа игра“. В своя скромен принос към движението за солидарност и Канар Аншене (15 декември 2021 г.) е успял да намери „точните“ думи, за да привлече нови привърженици: „Разбира се, Асанж понякога е объркан, двусмислен, безотговорен (когато нефилтрираните документи излагат на опасност човешки животи) и разочароващ (по време на американската президентска кампания той призна, че предпочита Тръмп)“.

Най-забележителната международна медийна кампания за оттегляне на обвиненията на САЩ беше под формата на кратък „Вестникарски призив в полза на Джулиан Асанж: „Публикуването не е престъпление“, подписан през ноември 2022 г. от петте печатни издания – бивши негови партньори. И дори в този жест на солидарност обаче директорите на вестниците упрекнаха политическия затворник, че е публикувал „нецензурирани версии на дипломатически грами “ (Монд, 29 ноември 2022 г.).

Репутацията му на безотговорен в огласяването на документи обаче се оказва неоснователна. Защото специалисти по случая, включително италианската разследваща журналистка Стефания Маурици, категорично установиха, че вината всъщност е на двама сътрудници на Гардиън (2). Люк Хардинг и Дейвид Лий са публикували в книга паролата за достъп до досиетата, която Асанж им е дал в рамките на тяхното партньорство. Тази катастрофална небрежност, макар и съобщена своевременно от „Уикилийкс“ (3), никога не е била вменена на нейните автори. Организацията се опитва да предотврати разпространението и информира Държавния департамент на САЩ за риска. След като сайтът Cryptome публикува необработените грами на 1 септември 2011 г., „Уикилийкс“ прави същото на следващия ден, обяснявайки, че иска възможно най-бързо да предупреди потенциално застрашените хора.

След публикуването през юли 2010 г. на документи за войната в Афганистан, Пентагонът заяви, че сайтът е изложил на опасност човешки животи (на американски войници, афганистански сътрудници, информатори) и че Джулиан Асанж има „кръв по ръцете си“ (CNN, 29 юли 2010 г.). Съединените щати обаче не успяха да дадат нито един пример, включително в съда (4). Четиринадесет години по-късно това обвинение, повтаряно безброй пъти, все още е в сила. На 25 юни т.г., от студиото на шоуто „Вие говорите“ (телевизия Франс 5), Патрик Коен заяви по повод освобождаването на Асанж, че „оперативни работници на терен (…) са платили с живота си“ разкритията на „Уикилийкс“ (5). На следващия ден, по време на изслушването за ратифициране на споразумението за признаване на вина, американската съдийка от федералния съд на Сайпан (Северни Мариански острови) отбеляза липсата на професионализъм на френския журналист: „Правителството заяви, че не е имало жертва в казуса. Това означава, че разпространението на тези информации не е довело до каквото и да е известно физическо увреждане“. Съобщението не предизвика вълна от корекции в медиите, които иначе най-ожесточено се борят срещу разпространението на фалшиви новини.

Обвиненията в изнасилване допринесоха за изолирането на Асанж повече от всеки друг епизод. Пресата ги споменаваше услужливо, а Шарли Ебдо чак крещеше срещу този „изнасилвач и умствено увреден Гандалф“ (23 ноември 2022 г.). Журналистите обаче рядко уточняваха, че тези обвинения всъщност никога не преминаха етапа на предварителното разследване.

От друга страна, разследване на Нилс Мелцер, бивш специален докладчик на ООН, отговарящ за изтезанията, обхваща „10 000 страници процесуални досиета, кореспонденция и „други надеждни доказателства от множество източници“. Въз основа на тях адвокатът установява, че „шведската афера“ е машинация, скалъпена, за да се неутрализира основателят на „Уикилийкс“ (6). Стефания Маурици прави същото в своя работа, базирана на кореспонденция между британски и шведски прокурори. С много редки изключения (Жак Дион в Мариан, Ан Криньон в Льо Нувел Обс), френската преса почти не спомена за тези две книги. Нито един от тримата бивши френски партньори на „Уикилийкс“ (Монд, Либерасион и Медиапарт) не съобщи за тяхното публикуване, нито за това, че във Франция излязоха два документални филма, посветени на случая (7).

И накрая – връзките с Русия, често предполагани, но никога недоказани. Те сгъстяваха облака от слухове, използвани вместо информация по случая на Асанж. Срещите с „руснаци“ в посолството на Еквадор, както и с Пол Манафорт, директор на първата президентска кампания на Доналд Тръмп, бяха фалшиви новини. Слухът, пуснат от Люк Хардинг в Гардиън на 27 ноември 2018 г., веднага беше подет от Либерасион, който никога не го опроверга. Руски хакери предоставяли на „Уикилийкс“ компрометиращи имейли за Хилъри Клинтън и демократическата върхушка? Това, въпреки увереността на медиите, все още не е установено (8). Джулиан Асанж все пак ще бъде обвинен, че е „водил предаване в Russia Today“ (Франк-Тирьор, 3 юли 2024 г.), нали?… Е не, все още не (9).

Борбата срещу фалшивите новини и конспирациите – великата цивилизационна кауза на либералната преса, беше опровергавана всеки път, когато се обсъждаше Асанж. Сътрудничеството на медиите в преследването на основателя на „Уикилийкс“ допълнително дискредитира една професия, която е на прага на своя упадък (10). И допълнително изолира почтените журналисти: Джулиан Асанж трябваше да се признае за виновен, че си е вършил работата.

Лоран Доре

* Журналист и член основател на френския комитет за защита на Джулиан Асанж.
Превод Леда Бигс

(1) Вж. Serge Halimi, „L’honneur perdu du “Guardian”? (Изгубената чест на Гардиън?), Le Monde diplomatique, януари 2019 г.

(2) Stefania Maurizi, L’Affaire WikiLeaks. Médias indépendants, censure et crimes d’État, (Аферата „Уикилийкс“. Независими медии, цензура и държавни престъпления), Agone,Марсилия, 2024 г.

(3) „Guardian“ journalist negligently disclosed Cablegate passwords“, (Журналистът на „Гардиън“ небрежно разкри паролите на Кейбългейт), 1 септември 2011 г., https://wikileaks.org

(4) Ed Pilkington, „Bradley Manning leak did not result in deaths by enemy forces, court hears“ (Съдът постанови, че изтичането на информация от Брадли Манинг не е довело до смъртни случаи от вражеските сили), Гардиън, Лондон, 31 юли 2013.

(5) Цит. от Fabien Rives, „Julian Assange calomnié sur France 5“ (Джулиан Асанж, наклеветен по Франс 5), 4 юли 2024, www.off-investigation.fr

(6) Nils Melzer, L’Affaire Assange. Histoire d’une persécution politique (Случаят Асанж. История на едно политическо преследване), Éditions Critiques, Париж, 2022. Вж. от същия автор: „Да глезим Пиночет, да сломим Асанж“, Монд дипломатик, август 2022.

(7) Clara López Rubio и Juan Pancorbo, Hacking Justice: Julian Assange (Хакерско правосъдие: Джулиан Асанж, 2021, и Ben Lawrence, Ithaka. Le combat pour libérer Assange (Битката за освобождаването на Асанж, 2023, и двете разпространявани от Les Mutins de Pangée, www.cinemutins.com

(8) Aaron Maté, „CrowdStrikeOut: Mueller’s own report undercuts its core Russia-Meddling claims“ (CrowdStrikeOut: Собственият доклад на Мълър подкопава основните му твърдения за намеса в Русия), 5 юли 2019, www.realclearinvestigations.com

(9) Шоуто „Светът утре“ е продуцирано независимо от компанията Quick Roll Production (създадена от Асанж) и британската компания Dartmouth Films; то беше продадено на дузина медии по света, включително Russia Today. Вж. Стефания Маурици, Аферата Уикилийкс... op. цит.

(10) Kevin Gosztola, Guilty of Journalism. The Political Case against Julian Assange (Виновен за журналистика. Политическото дело срещу Джулиан Асанж), Seven Stories Press, Ню Йорк, 2023.