Преди 105 години излиза първата статия на Хо Ши Мин във френския вестник „Юманите”, а преди 55 години – последната, във виетнамския „Нян Зан”

На 2 септември национален празник има Виетнам – на тази дата през 1945 г. на площад „Ба Дин” в Ханой водачът на освободителното движение на виетнамския народ Хо Ши Мин провъзгласява независимостта на страната.

Следват още години на изпитания и отстояване на тази независимост в тежки битки с чужди агресори. Твърдо, но и мъдро, със стоицизъм, но и с хуманизъм, с висок морал и с пословична скромност в тази героична епопея, Хо Ши Мин се утвърждава не само като безспорен баща на виетнамската независимост и вдъхновител на своя народ, но и като уважаван и обичан авторитет за всички освободителни борби на епохата.

Той не дочаква победата над агресорите и обединението на Виетнам – умира навръх националния празник 2 септември през 1969 г., преди 55 години. Но именно неговите морални завети са фундаментът за тази победа, а и за по-нататъшния напредък на родината му, която възкръсва след онази жестока война като феникс от пепелта, благодарение на усилията на целия народ. И днес, с бързоразвиващата си икономика и с големите си успехи във всички обществени сфери, възроденият Виетнам, продължава да следва пътя на своя „чичо Хо”, с ясно съзнание и жива памет за неговите човешки, духовни, идейни уроци.

Така например, в обучението по журналистика специално се изучава журналистическото майсторство на Хо Ши Мин. У нас не е широко известно, но той всъщност е извървял 50-годишен път в журналистиката, като е посветил таланта си на публицист и поет именно на освободителната кауза на своя народ, превърнал е словото и перото в най-силните си оръжия за мобилизиране на борческия дух.

Първата статия на Хо Ши Мин излиза на 18 юни 1919 г. във френския вестник „Юманите” („Човечество”), основан през 1904 г., преди 120 години, от легендарния френски социалист Жан Жорес. Когато през 1920 г. от Френската социалистическа партия се отделя лявото ѝ крило и се създава Френската комунистическа партия, „Юманите” става орган на ФКП. Към нея се присъединява и трудещият се по онова време като работник в Париж млад виетнамец, известен тогава с името Нгуен Ай Куок (Нгуен Патриота), бъдещият Хо Ши Мин (Волевият).

Неговата кауза е освобождаването на родния му Виетнам, разделен тогава на френските протекторати Анам и Тонкин и на колонията Кохинхина. Смята тази цел за неделима от постигането на свобода и независимост за всички индокитайски народи, намиращи се под френска власт. На това е посветена и първата му статия в „Юманите” през 1919 г., която всъщност е обръщение към Версайската мирна конференция. Под заглавието „Апел от народа на Анам” Нгуен Патриотът зове събралите се на форума във Версай представители на „великите сили” да предоставят независимост на народите на Индокитай.

През 1921 г. Нгуен Патриотът е сред основателите на Съюза на народите от френските колонии. Пише остри антиколониални и социални статии в тогавашния вестник „Парий”. Авторите на „Парий” не получават хонорари – напротив, заделят от оскъдните си средства, за да може да излиза вестникът.

Много пламенни послания отправя Хо Ши Мин в написаното от него през годините – включително и в легендарния му поетичен „Затворнически дневник”, който създава, докато е зад решетките в Китай на Чан Кайши през 1942-1943 г. Стиховете от „Затворнически дневник” се превръщат в истински манифест и зов за борба, който вдъхновява и разпалва бунтовния дух на народа.

Въздействието на словото и перото на Хо Ши Мин се дължи и на неговата висока образованост, която той през целия си живот допълва и разширява с много четене на философска, художествена и специалзирана литература, на вестници, на политически и научни анализи и т.н.

Да не забравяме и владеенето на няколко езика - китайски (кантонски, мандарин и една от старите му класически версии, използвана в литаретурата), френски, руски, английски, плюс родния виетнамски. Отлично е познавал също културата, традициите и народопсихологията на своя народ, което винаги му е отключвало пътя към сърцата на хората.

Много важен за харзматичното му въздействие на околните е бил и неговият позитивен и ведър дух, неговият останал млад и до дълбока старост характер, енергията, чувството за хумор.

Всъщност още по време на Първата индокитайска война с французите (1946-1954 г.) Хо Ши Мин вече е бил в достатъчно зряла възраст – 56-64-годишен. Но това не му е пречело да води походния и нелек партизански живот наравно с останалите бойци - с дълги планински преходи, често в непроходими шубраци. Казват, че дори когато имало възможност по онова време да пътува на каруца или кола, той отказвал, защото това било по-важно за раненине.

В партизанския лагер край Диен Биен Фу живее в обикновена бамбукова колиба с покрив от палмови листа, с рогозка за спане на пръстения път и с грубо скована ряботна маса, на която е единственото му съкровище - стара пишеща машина. Там го интервюира известният съветски кинодокументалист Роман Кармен, пред когото казва: „Пет минути са ми достатъчни, за да се приготвя за следващия поход”. А на въпроса колко часа работи и колко почива, отговаря: „Будят ме птиците, а си лягам, когато на небето изгреят звездите”.

Хо Ши Мин отделя специално внимание на ролята на пресата при изграждането на свободен Виетнам. По негово напътствие още през 1951 г. е създаден днешният орган на Виетнамската комунистическа партия вестник „Нян Зан” („Народ”). Макар вече да е държавен ръководител, „чичо Хо” остава верен на своята публицистическа тръпка и до края на живота си написва за вестника общо около 1200 статии. Но тъй като не иска да злоупотребява с влиянието на поста си, задължително се подписва само с псевдоними – използва около 30 на брой. Въпреки това е трудно да не се разпознае характерния му стил, за който в съвременната виетнамска журналистика е въведен и специалния термин „журналистическата култура на Хо Ши Мин”.

Има много крилати фрази, изречени или написани от бащата на независим Виетнам, които и до днес са любими на виетнамците. Ето някои от тях:

„Мъдрата птица пази перата си. Мъдрият човек - думите си”.

„Революционното движение е подобно на прилив, а надеждните активисти са като опорите, които устояват срещу тинята, когато водата спадне.”

 „Ако си убеден, че ще издържиш, изправи се срещу вятъра”.

„Войната на лошо въоръжената армия срещу снабдената с най-модерно оръжие е подобна на битката на тигъра със слона. Ако тигърът спре, слонът ще го смаже с могъщия си хобот. Но тигърът денем се крие в джунглата, появява се само нощем. Скача върху слона, разкъсва гърба му с нокти, а после пак изчезва в джунглата”.

„Правото дърво умира без да се огъва”.

„С каквото и да се занимаваш, първо мисли не за себе си, а за сънародниците, за целия народ. Върви в първите редици, когато е трудно, и остани последен, когато става дума за награди”.

 „Нека съхраним нашите планини, реки, хора. След победата над американската агресия ние ще построим наново нашата страна и тя ще стане десет пъти по-прекрасна, отколкото е сега”.

Така и става. Успехите на съвременен Виетнам, в който Хо Ши Мин продължава да е най-високият морален и идеен ориентир, са превърнали страната в една от най-бързоразвиващите се икономики в Югоизточна Азия и й печелят висок авторитет и ценни международни партньорства по света.

Последната статия на Хо Ши Мин във вестник „Нян Зан” излиза преди 55 години, на 1 юни 1969 г., само три месеца преди смъртта му. Озаглавена е „Подобряване на отговорностите и грижите за и обучението на децата и юношите”. Заглавието не е „атрактивно” по днешните ни критерии, но е конкретно и напълно в духа на времето. Освен това темата показва какво е вълнувало Хо Ши Мин в онзи момет – бъдещите поколения, които ще градят следвоенен Виетнам. Да не забравяме, че годината е 1969-та, американските бомбардировки включително и над Ханой са безпощадни и до победата на виетнамския народ има още дълги и жестоки 6 години война... А „чичо Хо”, вече болен, мисли за по-доброто обучение на децата и юношите... При това не просто дава указания и съвети, а гради реалистичен и разумен анализ въз основа на внимателно проучени и подбрани статистически данни. Това е характерно за всичките му журналистически публикации.

Друг техен важен белег, който открояват и до днес виетнамските преподаватели по журналистика, е критиката. Когато пише, Хо Ши Мин никога не се ограничава само до положителните факти и постиженията, а непременно изтъква и допуснатите слабости и грешки, за да бъдат разгледани и анлизирани причините, след което да могат да се преодолеят.

Самият Хо Ши Мин често е споделял с млади журналисти своите „професионални стандарти”, както бихме казали днес. За критиката казва, че трябва да е коректна и по същество, а хубавите неща е редно да се споменават „умерено”, защото „така повелява честността”. Също така призовава да не се „украсяват” прекомерно репортажите за героите в отбраната и в труда: „Нашите бойци и нашият народ имат достатъчно достойни качества, за които да се пише. Не е необходимо да се измисля нищо допълнително”.

Хо Ши Мин е бил много наясно и със силата на въздействието на образа в журналистиката. Често е повтарял: „Една снимка струва хиляда думи“.

Друг важен „стандарт” на „чичо Хо” е придържането към аксиомата в журналистиката – че всяка публикация трябва да отговаря на ключовите въпроси: „Къде, кога и как се се случили описваните събития?“.

Освен това Хо Ши Мин винаги е смятал, че естеството на журналистическата дейност е свързано с политиката, защото медиите са инструмент за борба – и затова журналистът трябва да има отчетлива позиция.

Д-р Чан Тхи Мин Туиет, преподавател във виетнамската Акдемия по журналистика и комуникация, разказва в своя статия з следните споделени от Хо Ши Мин съвети към журналистите, базирани на личния му опит:

„Той казваше: За да бъдете по-добри в писането, трябва да учите и да практикувате повече. Според моя опит, преди да напишете статия, е редно да се попитате: За кого ще пиша? За какво ще пиша? Как ще пиша, та статията да стане кратка, лесна за четене и разбираема? След кто завършите статията, е по-добре да се обърнете към приятели и колеги, които да я прегледат и коригират”.

Самият Хо Ши Мин дава следния отговор на въпроса „За какво ще пиша?“: „За комуникация, за обяснение, за насърчаване, за критика. За служене на обществото”.

Стилът на Хо Ши Мин е предмет на специално внимание във виетнамското обучение по журналистика. Този стил е кратък и стегнат, „образцов стил на азиатски учен”, както го определя д-р Чан Тхи Мин Туиет. Макар и кратки, статиите на Хо Ши Мин са „добре организирани, ясни от началото до края, с практическо съдържание“.

Често се припомня, как в началото на журналистическите си изяви във Франция, когато се опитва да привлече вниманието към освобождението на народите от колонилния гнет, Хо Ши Мин (тогава Нгуен Патриота) насочва статиите си предимно към френската публика и световното обществено мнение. Съответно публикациите му са и със стилистика, която да въздейства на по-образована публика. В тях блестящо се изявява и дарбата на полемист, която притежава Нгуен Патриота.

В по-късен етап, когато Хо Ши Мин трябва да въздейства и да мобилизира за масова борба като цяло по-ниско образованото население на Виетнам, той променя и стила си – статиите му стават, кратки, ударни, с практическа насоченост, лесни за четене и разбиране. Затова в „Затворнически дненник” изпорзва и поезията – тя въздейства емоционално, концентрира посланията в лесно запомнящи се рими.

Хо Ши Мин практически сам написва и текста на Декларацията за независимост на Демократична република Виетнам, която обявява на 2 септември 1945 г. в Ханой. Декларацията е изградена със силно красноречиви и ясни думи, съответства на духа на времето, убедителна е, докосва дълбоко сърцата на хората. И затова за виетнамците тя е наистина легендарна.

Ето и още някои от журналистическите съвети на Хо Ши Мин, споделени от д-р Чан Тхи Мин Туиет.

- Журналистите е редно „да пишат статиите си по прост, разбираем и практичен начин, така че всеки сънародник и войник да може да ги прочете, разбере, запомни и следва“.

- Журналистите „не трябва да си играят с думите и да използват формулировки, които не разбират добре”. Прекалената маниерност в писането обърква читателите, също както и злоупотребата с чуждици.

- По-добре е журналистите да „научат как се изразяват масите“. Но и не на място използваните народни поговорки се обръщат срещу самия използващ ги.

- Като завършат статиите си, журналистите трябва да ги препрочетат многократно и да махнат всичко излишно. При това не са достатъчни само критериите на автора. Той трябва да помоли и хора от социалното му обкръжение да прочетат написаното и също да предложат корекции.

„Кратката, стегната, реалистична, лесна за разбиране журналистика на Хо Ши Мин, пълна с борбеност и отговорност, е резултат от упорито му обучение в името на революционната кауза и щастието на хората. Тя е изкристализирала в неговия половинвековен журналистически и житейски опит,” обобщава д-р Чан Тхи Мин Туиет.

След два дни, на 2 септември, виетнамците ще посрещнат националния си празник, 79-годишнината от провъзгласяването от Хо Ши Мин на Декларацията на независимиостта на страната им през 1945 г. Отново ще с поклонят и пред паметта на самия Хо Ши Мин, най-популярния по света и най-универсален виетнамец – точно на 2 септември 1969 г., преди 55 години, той прекрачва във вечността....

Честванията за националния празник на Виетнам вече започнаха на 29 август с тържествено събрание и концерт в театъра „Хо Гуом” край езерото Хоан Кием (Езерото на върнатия меч) в центъра на Ханой, съобщи vietnamnet.vn

Президентът на Виетнам, а отскоро и генерален секретар на ВКП (висшата позиция според местната йерархия) То Лам, придружен от първата дама Нго Фъонг Ли, приветства официалните гости, ветераните от освободителната войни и представителите на дипломатическия корпус.

Интересно е да се отбележи, че ефектната първа дама Нго Фъонг Ли е журналистка и в момента оглавява Отдела за култура и изкуство на Виетнамската телевизия.

Сред участниците в събитието бяха и вицепрезидентът Во Тхи Ан Суан, председателят на Народното събрание Чан Тхан Ман, премиерът Фам Мин Чин и много други високопоставени дейци, потопени сред многобройната публика.

В речта си генералният секретар на ВКП и държвен глава То Лам подчерта историческото значение на събитията от 2 септември 1945 г., когато президентът Хо Ши Мин обявява независимостта на Виетнам на площад „Ба Дин” в Ханой и провъзгласява раждането на Демократична република Виетнам, след 1976 г. станала Социалистическа република Виетнам .

Президентът То Лам изтъкна успехите на Виетнам през последните 79 години и във вътрешен, и в международен план. Той подчерта, че от опустошена от войните страна Виетнам се е превърнал в символ на мир, стабилност и гостоприемство, привличайки инвеститори и туристи от цял ​​свят.

То Лам специално подчерта, че от слабо развита икономика, Виетнам се е издигнал до една от 40-те най-големи икономики в световен мащаб, като по обем на търговията се нарежда сред 20-те най-големи нации.

Страната освен това е жизненоважен участник в 16 споразумения за свободна търговия (ССТ), които я свързват с 60 ключови икономики по света.

След като е била изолирана и поставяна под ембарго страна, Виетнам днес се радва на дипломатически отношения със 193 държави, включително и на стратегически и всеобхватни партньорства с 30 нации, всички членове на Съвета за сигурност на ООН и големи сили. Виетнам също така е активен член на над 70 регионални и международни организации. „Издигнал като цел благополучието и щастието на нашия народ, Виетнам е признат от Обединените нации и международните приятели като образец на успеха в това отношение, като пример за намаляване на бедността и като държава, която непрекъснато подобрява материалния и духовен живот на своите граждани “, подчерта президентът То Лам.

От името на дипломатическия корпус реч произнесе посланикът на Палестина във Виетнам Саади Салама. Той отбеляза, че тази година националният празник съвпада с предстоящата 70-годишнина от освобождението на Ханой, важен крайъгълен камък в историята на Виетнам. Посланик Салама подчерта трайното въздействие на историческия момент отпреди 79 години с обявяването на независимостта на площад „Ба Дин”, който продължава да вдъхновява нациите по света в стремежа им към независимост и справедливост. Палестинският посланик също така изрази дълбока почит към паметта на покойния генерален секретар на ВКП Нгуен Фу Чонг, починал през юли т. г., като припомни неговите качества на почтеност, уравновесеност и мъдрост.

Също така посланик Салама отбеляза, че въпреки глобалните икономически предизвикателства, Виетнам продължава да бележи стабилен напредък в икономическото, културното и социалното си развитие, воден от политики, насочени към хората. Посланикът обърна внимание на „бамбуковата дипломация” на Виетнам, символ едновременно на гъвкавост и на непоколебимост, която продължава да укрепва международния авторитет на страната.

Посланик Салама повтори ангажимента на дипломатическия корпус за насърчаване на многостранното сътрудничество между Виетнам и страните по света, на приятелството и сътрудничеството в глобален мащаб.

Бе представена и художествена програма, посветена на 79-годишнината от независимостта на Виетнам, с участието на Виетнамския симфоничен оркестър, Националната опера и балет на Виетнам и театъра „Хо Гуом”. Бяха изпълнени известни виетнамски музикални композиции, отдаващи почит на историческия водач на Виетнам Хо Ши Мин и прославящи виетнамския народ.