Предлагаме статията на писателя Продрум Димов, излязла на сайта на Съюза на българските писатели (СБП) и посветена на журналиста, киноведа, литературния критик и писателя Григор Чернев по повод 90-годишнината от рождението му.

Статията на Продрум Димов за Григор Чернев бе публикувана на сайта на СБП , както и на Фейсбук-страницата на СБП, на 27 август т. г.

Деветдесетгодишнината от рождението на този позабравен, рядко надарен български журналист, киновед, литературен критик и писател ме застави да припомня на нашите съвременници за неговото стойностно присъствие в националното духовно и литературно битие. А напоследък, потънали в постоянните обезпокояващи социално-политически сътресения на несигурното съвремие, загърбваме истинските ни ценности. С лека ръка се зачеркват значими личности и събития, имащи важна градивна роля, особено в съзиждането на националния ни духовен облик. Такова усещане ме притиска и за интелектуалеца Григор Чернев, напуснал ни преди десетина години.

Роден е на 4 септември 1934 г. в гр. Омуртаг. Невероятното му пристрастяване към книгата го отвежда в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където се дипломира със специалността „Журналистика”, която сетне го нарежда сред най-надарените творци на изящното ни слово. Солидната му научно-теоретическа подготовка, съчетана с непрестанно практическо обогатяване, подпомагани от здравите му умствени заложби, са важна предпоставка за спечелване на уважение и постигане на висок професионален ръст. С хъс нахлува в дебрите на журналистиката, работейки като редактор и завеждащ отдел „Култура” на в. „Народна младеж”. Там, още в първите крачки на своя професионален път подсказва за възможностите на своя творчески потенциал. Достатъчно е само да си припомним благодарствените спомени на някогашната му колежка Петя Цолова: „Григор Чернев – разказва тя пред мен – беше надраснал всички в културния ни отдел, боравеше подчертано компетентно с тоя „занаят”, напътстваше ни, държеше да работи с кадърни, ненатрапвани отвън, неподготвени и чужди на журналистическото перо, хора. Стараеше се във вестника да витае правдивото слово и ни защитаваше, ако се наложи, когато предлагахме за печат критични материали. Беше смел и с мнението му се съобразяваха тогавашните ръководни органи. Неговото присъствие там беше с респект сред многолюдната колегия за престижния навремето младежки орган. Лично за мене беше истинско щастие, че попаднах под топлото крило на такъв авторитетен и принципен колега.”

Където и да отиде след това, младият Чернев се откроява не само с неподкупната си праволинейност, но и с покоряващия си стил на творец. Такъв ще го видим и като заместник-главен редактор в БНТ, главен редактор на в. „Народна култура”, съветник по културните въпроси в Министерския съвет, главен редактор на в. „Софийско утро”.  Участва в художествени съвети, в журита на български и международни кинофестивали, в работата на Международната организация на филмовите кинокритици. А това му осигурява престижно присъствие сред българския и международен кинокритичен свят.

А от средата на 60-те години на миналия век започват да се заселват по рафтовете на многобройните ни книжарници и първите негови издания: „Премного красота за един ден” /1965/, „Невена Коканова”/1973/, „Филмови траектории” /1975/, „Панорама на българската култура“… Тази поредица от заглавия говори за неутолимия му интерес към Седмото изкуство и за неукротимия му стремеж да улавя и анализира тенденциите в проблематиката на филмовото изкуство у нас и в чужбина. И смятам, че е значителен неговият принос за поставяне в  по-дълбок психологически план на проблемите на човека в постоянно изменящия се социален климат.  След така наречените демократични промени настъпи недопустим упадък в киното ни и това го застави да прехвърли своята творческа дейност в полето на литературната ни критика. Този процес се оказа твърде болезнен за довчерашния активен и водещ наш кинокритик. През 2001 г. се явява съавторското му произведение „Чешката следа у Вазов”. И постепенно Григор Чернев извиква на живот натрупания  свой творчески опит и отново напомня на читателите за неугасналия в него талант. За това красноречиво говорят  с убедителния си език впечатляващите му нови творби: „Един българин в Прага”/2003/, „Часовник”/2003/, „Кръг по циферблата”/2004/, „Една чехкиня в София”/2006/…

И до днес в паметта ми оживяват невероятното му остроумие, неговата завладяваща и дълбока мисъл, завидното му умение при подбора  на темите, особено при изграждане на образната система. И след дългогодишното ми битуване в литературните среди не съм усетил присъствието между нас на подобно уникално явление, родено под българското литературно небе. Тази негова своеобразна оригиналност е здраво втъкана в канавата и на последните му книги: „Фантоми и файтони. Подробности от пейзажа на българския преход 1992-1994”/2011/ и „Къщата на думите”/2014/.

За съжаление, моето запознанство с него датира от средата на 90-те години, когато бях вече понавлязъл в литературно-творческите ни среди. Често отскачах до София и поддържах винаги контакти с голяма част от пишещите братя. Понякога оставах и на интересни литературни вечери. Така един път присъствах на голяма творческа вечер на „Позитано” № 20, посветена на Матей Шопкин, водена с изключително  уважителна емоционалност от Лъчезар Еленков. Развълнувани от събитието, се събрахме с Евтим Евтимов, Велин Георгиев и Анибал Радичев, и неочаквано се въвлякохме във въодушевен разговор, пламнал от току-що преживените приятни мигове. Изневиделица се появи усмихнат Григор Чернев, видимо възбуден от социално-патриотичния патос на нестихналия все още поетичен рецитал и дружески се заръкува със събеседниците ми. Стисна здраво и моята десница и, щом му назоваха името ми, лицето му се оживи и нетърпеливо каза: „А, името ми е известно, срещал съм го по някои вестници. Радвам се, че те виждам на живо!” Едва ли и двамата сме очаквали, че това случайно запознанство ще прерасне в близко и сърдечно приятелство. Неусетно почувствахме потребност от взаимно човешко и творческо общуване.

Добрите ни отношения все повече заякваха и не се мина много време, на 5 февруари 2004 г. го поканих да гостува в Пазарджик. В зала „Устрем” на Младежкия ни дом се озоваха с Велин Георгиев, с когото ги свързва отколешно приятелство. Григор Чернев в типичния си остроумен подход  завладя спонтанно публиката, анализирайки най-новата поетична книга на нестандартния поет от Крупник „Белязано дърво”. Още тогава почувствах завидните мащаби на проникновената му мисъл.

През следващите години творческите връзки на Григор Чернев с нашия град се обогатяваха с нови и интересни духовни съпричастия. Паметта ми нерядко навестява едно внушително негово посещение в Пазарджик. Беше придружен от Велин Георгиев и Георги Стоянов-Бигор, и заедно с тях участваше в традиционния по онова време Международен кинофестивал „Европа е тук” на 27 септември 2006 г., организиран от голямата наша актриса Виолета Гиндева, зам.-кмет на Пазарджишка община от 2003 до 2007 г. По време на това уникално събитие Григор Чернев и гостуващите му колеги с присъщата им прецизност претеглиха достойнствата на предложената филмова продукция.

Обект на особено внимание, обаче, се оказа неговото специално пребиваване в града на Константин Величков на 18 декември същата година. Зала „Устрем” на Младежкия ни дом се оказа тясна да побере десетките му читатели и почитатели, стекли се да присъстват на вечер, посветена на популярния критик от Омуртаг. За плодотворния му житейски и творчески път обстойно и компетентно говори Георги Стоянов-Бигор – най-ерудираният наш киновед и директор на националната ни филмотека. Григор съзнателно се въздържа да говори за себе си, а остави страници от неговите произведения да разкрият оригиналната му същност на белетрист. Посетителите бяха изумени, когато авторът ги потопи в откъси  от книгата си „Кръг по циферблата”. Едва ли присъстващите са имали друг път възможност да тръпнат възхитени от бликащото от страниците неподозирано мъдрословие. От безмълвната преди малко зала заизригваха благодарствени аплаузи към автора, когото всички единодушно възприеха като ново свое творческо откритие. Григор Чернев усещаше тези насърчаващи пулсации и се стремеше да бъде още по-взискателен към себе си, когато заставаше пред белия лист.  И в същото време не пропускаше да следи трудно обхватния литературен процес. Това му даваше възможност да зарежда реактивната си критична лаборатория с новопоявили се рожби на изящната ни словесност и да посрещаме с оправдан интерес дълбокомислените му отзиви и рецензии в литературния ни печат. Голямата му заетост не пречеше да следи творческите изяви и на автори от Пазарджишкия край. Останах приятно изненадан, когато прочетох в печата неговата насърчителна рецензия за стихосбирка на младата авторка Даниела Капинчева. Не по-малко приятна изненада ми донесе и отзивът му, публикуван във в. „Дума”, за моята  художествено-документална книга „Нестихващ свят”. Това мое скромно издание го беше заинтригувало и в приятелски разговор сподели пред колеги, че тази малка книга е оригинална по съдържание и я характеризира като биография на една епоха.

Творческото му присъствие в духовния ни живот покачваше все повече градусите и признателността на интелектуалните среди. Неговата поява в света на литературната критика грабва вниманието на немалко утвърдени ценители на художественото слово. „На сцената на толкова позамлъкнали, но нашумели някога критици – пише Наташа Манолова – се появи нов, силен глас с богат регистър и добрата стара инерция веднага запита: „Чакайте, този Григор Чернев не беше ли кинокритик?” А той им отговори с текстовете си и продължи да утвърждава името си на обективен и вещ ценител на различните литературни жанрове.“

Потокът от силно впечатляващите му литературно-критически творби попада в творческото полезрение и на проф. Чавдар Добрев, който  задълбочено анализира  голяма част от тях. Не се забавят и първите му възхитителни оценки: „Григор Чернев е пример как един кинокритик може – благодарение на дарба и подготовка – да разкрива своите представи, възгледи, въображение, изящество и плътност на мисълта в една друга сфера – тази на литературната критика. Как той е в състояние да предложи свое виждане за проблемите на съвременния човек.”

Този успешен десант в територията на литературно-критическото  поприще му носи удовлетворение от постоянно растящото му въздействие не само сред хората на духовния труд. Където и да се появеше, се радваше на изблик от заслужено внимание и гостоприемство. Разказвал ми е неведнъж за възторженото му посрещане в родния Омуртаг, придружаван от близките негови колеги и приятели Велин Георгиев и Анибал Радичев. Пристигат там и се отбиват в общината, където се провежда сесия на Общинския съвет. Заседаващите изоставят обявения дневен ред и се пренасят в емоционалните обятия на неподозирана празнична вълна. Паметни, незабравими мигове! Целият град иска да се докосне и да обсипе с човешкото си гостолюбие популярния им съгражданин.

За жалост, щастливите мигове за критика и семейството му безмилостно оредяват, за да секнат изведнъж, пропъдени от неочаквани заболявания, чиято безпощадност отброява и сетните му земни дни. На 4 април 2015 г. Григор Чернев ни напусна физически, но в настоящето и в бъдещето на духовна България остава неговото забележително творческо дело, завоювало свое място в историята на родната култура.