„Медии и изкуствен интелект“ бе темата на форума, който се проведе от 6 до 8 септември т.г. в Международния дом на журналистите (МДЖ) край Варна. Той бе поредната проява на Съюза на българските журналисти, с която се отбелязва 180 години на българския периодичен печат, 100 години на варненската журналистическа организация и 65 години от откриване на единствения в света действащ Международен дом на журналистите.

В срещата участваха журналисти от национални и регионални медии, университетски преподаватели, ветерани в професията.

При откриването, както и при закриването на форума, председателят на СБЖ Снежана Тодорова поздрави присъстващите журналисти и експерти с празника на 6 септември и със Световния ден за журналистическа солидарност 8 септември. Тя акцентира върху традициите на организацията винаги да провежда форуми, на които се анализират съвременни тенденции в развитието на медиите и при подготовката на журналистите за нови професионални предизвикателства.

Изкуственият интелект (ИИ) не може да замени репортерите и журналистите, каза Снежана Тодорова. Според нея нищо не може да замени човека с неговата емоция, с неговото усещане, с това, което той има като идея да организира бъдещето. Моето усещане е, че ИИ отразява неща, които вече са се случили, но това, което е планирано, това, което имаме намерение да направим, като че ли той просто няма как да го хване, защото няма база данни, коментира тя.

ИИ се използва и в това има не само плюсове, но има и минуси. Снежана Тодорова обясни, че от СБЖ са притеснени, че заради бързото „изплюване“ на някаква информация от ИИ някои работодатели може да се поблазнят и да предпочетат ИИ вместо журналисти, които са с образование, компетенции и интелигентност. За мен тази опасност е много сериозна и ние ще се борим срещу това, отбеляза председателката на СБЖ, цитирана от БТА. 

Тя коментира още, че ИИ няма как да отиде на терен да отрази събитие, но може да е полезен на медиите. Ако реши конкретният журналист, правейки своето изследване, да анализира голям обем информация, ИИ може да обобщи данните, да ги класифицира и го прави много бързо, каза Тодорова. Уточни, че и журналистът може да го направи, но ще му отнеме много повече време.

За нея личността остава незаменима, а човешките емоции ИИ няма как да ги предаде, защото той няма тези чувства. ИИ трябва да се ръководи от човека, а не обратното, допълни тя. 

Тодорова каза още, че от 2017 година от СБЖ са внесли в парламента предложение за защита правата на журналистите и свободата на медиите, но до момента никой не му обръща внимание. 

В академичния анализ на проф. Маргарита Пешева, с който започна форумът, се откроиха редица тенденции при появата и все по-активното присъствие на изкуствения интелект (ИИ) при подготовката и разпространението на медийна продукция. Роботожурналистиката се развива динамично, системно доказва своите предимства, но води и до редица деформации – изобилие от фалшиви новини и образи, „капанът на една гледна точка“, липсата на индивидуалния журналистически поглед, отсъствието на човешките емоции. Застрашен ли е човешкият род, кой ще управлява света след години – хората или роботите, можем ли да наложим ограничения при използването на изкуствения интелект?

Тези и редица други актуални въпроси обсъждаха присъстващите. Проф.Иванка Мавродиева акцентира върху текстовете, които създават и разпространяват модерните технологии, върху реалните опасности и деформации, както и върху възможностите на човешкия интелект, естественият, да доминира и налага своите приоритети.

Един от първите български изследователи по темата д-р Артур Кордон проследи някои тенденции при използване на ИИ в световния бизнес и по-конкретно в САЩ, където повече от 30 години той е консултант при прилагане и използване на съвременните технологии в някои от най-големите корпорации в химическата индустрия. Той беше категоричен в своето твърдение – медиите могат и трябва много да помогнат на хората при адаптацията към модерните технологии.

Колоритно и впечатляващо беше изложението на д-р Джейм Канг, който разказа за реални практики на медиите в Република Корея. В открита дискусия се поставиха и анализираха различни становища за ползите и опасностите от ИИ в развитието на съвременните медии.

Представена беше книгата „Дигитални зомбита“. Авторката Силвия Ненова разказа за свои наблюдения и изследвания, които е провела при подготовката на книгата, за реални деформации в поведението на подрастващите в резултат на тяхното пристрастие към модерните технологии, както и за нуждата от разбиране и активно помагане на децата в различна възраст.

Форумът приключи с музикално-поетичен рецитал по собствени творби на Ивайло Диманов, член на УС на СБЖ и завеждащ клуб „Журналист“, и Мария Радкова. Нестихващите аплодисменти изпълниха пространството на МДЖ, а песента на вълните като че ли допълни усещането за възможностите на творческия комплекс за професионални срещи и за приемственост в традициите на СБЖ на морския бряг.