Журналистката Къдринка Къдринова, която бе назначена на 2 септември за член на Съвета за електронни медии (СЕМ) с указ на президента Румен Радев, коментира в социалните мрежи правото на отговор, поискано от нея от NOVA по повод на предаване на тази телевизия, свързано с назначаването ѝ. Допреди да заеме сегашната си позиция Къдринова бе отговорен редактор на сайта на СБЖ.

Ето какво написа членът на СЕМ Къдринка Къдринова на профила си във Фейсбук вечерта на 14 септември:

През седмицата поисках право на отговор в NOVA заради предаване на тази телевизия миналата събота, в което стана дума за назначаването ми за член на СЕМ. Ето отговора, който изпратих:

„По повод назначаването ми за член на Съвета за електронни медии с указ на президента Румен Радев, в предаването „Събуди се” от 7 септември във въпроси на водещата към неин събеседник прозвучаха недостоверни твърдения и манипулиращи внушения с дезинформационен ефект върху широка телевизионна аудитория. Приканвам колегията към по-внимателна проверка на фактите и повече критичност при позоваване на бездоказателствено лепене на етикети, откъдето и да идва то. Бих искала публично да уверя, че в работата си в отговорна институция като СЕМ ще продължа да се ръководя от неизменните си принципи, които съм следвала през целия си дълъг журналистически път – отстоявне на достойнството, свободата и независимостта на българската журналистика, правата на журналистите, върховенството на закона, плурализма и демокрацията в интерес на цялото общество и в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз.”

В днешното издание на същото предаване NOVA показа на екран писмения текст на моя отговор и част от него бе изчетена в ефир.

Веднага след това беше показан писменият текст с реакцията на телевизията и също бе прочетен в ефир. В него се защитава правото „на всички журналисти да задават свободно въпроси, без страх от цензура”. Становището на NOVA посочва още: „Не приемаме намесата на представител на медийния регулатор в творческия труд на журналистите. Това противоречи на Закона за радиото и телевизията, в който ясно е записано, че журналистите не могат да получават указания за упражняване на тяхната дейност от лица извън медията. Журналистите на Нова са независими и работят единствено в интерес на истината и обществото”.

Добре е при позоваване на Закона за радиото и телевизия (ЗРТ) да се четат внимателно всичките му членове и да се вниква в съдържанието им. Фразата, че „журналистите не могат да получават указания за упражняване на тяхната дейност от лица извън медията”, включена в позицията на NOVA, съответства на член 11, алинея 2 от ЗРТ. Той гласи: „Журналистите и творческите работници, сключили договор с доставчици на медийни услуги, не могат да получават инструкции и указания за упражняването на тяхната дейност от лица и/или групи извън органите на управление на доставчиците на медийни услуги”.

Въпросният текст от ЗРТ регламентира какво не могат да правят журналистите и творческите работници, сключили договор с доставчици на медийни услуги – а не какво не могат да правят лицата, упражняващи право на отговор.

Ако NOVA намира, че нещо „противоречи” на този член, то би могло да е само такова поведение на журналистите и творческите работници, сключили договор с доставчици на медийни услуги, при което те не спазват изискването, че не могат да получават инструкции и указания за упражняването на тяхната дейност от лица и/или групи извън органите на управление на доставчиците на медийни услуги.

Повтарям – този член на ЗРТ изобщо не визира лицата, упражняващи право на отговор и не посочва, че изразени в правото на отговор мнения могат да се тълкуват като „инструкции и указания” или „намеса в творческия труд на журналистите”.

Правото на отговор е регламентирано в член 18, алинея 1 от ЗРТ, който гласи: „Лица и държавни и обществени органи, засегнати в предавания, включени в линейни медийни услуги, в които не са участвали лично или чрез свой представител, имат право на отговор”.

В този текст не са посочени никакви рамки или ограничения в съдържанието на правото на отговор.

Квалификациите на NOVA спрямо моето право на отговор обаче претендират тъкмо да наложат рамки и ограничения върху това мое право, както и да интерпретират тенденциозно съдържанието на отговора ми.

В моя отговор до NOVA не съм давала „инструкции и указания”, а съм отбелязала, че „приканвам колегията към по-внимателна проверка на фактите и повече критичност при позоваване на бездоказателствено лепене на етикети, откъдето и да идва то”. Практически същите принципи се съдържат и в Етичния кодекс на българските медии, подписан и от NOVA. По-специално – две под-алинеи от алинея 1 на член 1 на Етичния кодекс изискват медиите да предоставят на обществото точна и проверена информация, както и ясно да разграничават фактите от коментарите и предположенията.

Член 17, алинея 6 от ЗРТ също изисква: „Новините като информационни факти трябва да бъдат разграничавани от коментарите към тях”.

Освен това член 13, алинея 2 от ЗРТ гласи: „Доставчиците на медийни услуги са длъжни да използват точно и нетенденциозно получената информация”.

Ето защо смятам, че не моят отговор, в който приканвам колегията към спазване на изискванията на ЗРТ и на Етичния ктодекс на българските медии, „противоречи” на ЗРТ, а подходът на NOVA – както във визираното от мен предаване от 7 септември, така и в днешната реакция на телевизията на моето право на отговор.