Ключова е способността на обществото не само да намира опора в непреходни темели като обединението, независимостта, чистата и свята република, но и да ги отстоява, да не позволява изблици от агресивна мръсотия да цапат истината, светлината, достойнството. Безкрайно важна е и ролята на истински независимите и смели журналисти, които не се купуват и продават, които не се боят да помагат на обществото да вижда отровата зад сенките и лъжите. Отвратително е, когато тази отрова ги залива с помия чрез свои „медийни” наемници, но това издава и страха ѝ от истинската журналистика, за която всеки ден е Ден на независимостта.

На 22 септември се навършват 116 години от обявяването на независимостта на България. Независимостта, която е не просто червена дата в календара, а и всекидневен изпит за всички ни. Все по-труден – на фона на драматични геополитически трусове и разломи и на дълбока вътрешнополитическа криза у нас.

В такива периоди ключова е способността на обществото не само да намира опора в непреходни темели като обединението, независимостта, чистата и свята република, но и да ги отстоява, да не позволява изблици от агресивна мръсотия да цапат истината, светлината, достойнството.

Безкрайно важна и потребна е и ролята на истински независимите и смели журналисти, които не се купуват и продават, които не се боят да помагат на обществото да вижда отровата зад сенките и лъжите. Денят на независимостта е постоянното всекидневие и постоянната битка на автентичната журналистика. Уви, все по-малко са нейните рицари... А отровата все по-агресивно завладява „медии” и дребни души, приели да се хранят от нея.

Отвратително е, но е факт – вече се утвърди през годините цяла тенденция: неудобни по една или друга причина журналисти да бъдат заливани с помия, език на омразата и откровени лъжи от „колеги”, които дори не се и свенят от лъщящата си функция в обслужване на купилата ги отрова.

Настъпателно се ширят и долнопробни манипулации на образи на известни журналисти чрез технологии на изкуствения интелект – буквално вчера станахме свидетели на поредна такава гавра и на бързото ѝ тиражиране в отзивчиви към поръчки сайтове. СБЖ винаги е осъждал решително такива възмутителни посегателства, винаги е водил битка срещу разпространението на фалшиви новини и клеветнически кампании срещу изявени имена в журналистиката. Осъждаме и сегашния дезинформационен удар.

Все повече всичко това – от подкопаването на държавността до срива на доверието в журналистиката – започва да прилича на покушение именно срещу независимостта на България.

Но настървението, с което се действа, издава и страх. Страх, че държавността все пак разполага и с институции, неподатливи към отрова и агресия. Страх и от въпреки всичко оцеляващата истинска журналистика, за която всеки ден е Ден на независимостта. Страх и от едно може би объркано накъде да насочи възмущението си общество, което обаче пази непокътнат и непоклатим своя вътрешен пиетет към обединението, независимостта и чистата и свята република.

В това е силата ни.

 

Снежана Тодорова,

председател на УС на СБЖ