Доц. д-р Александър Сивилов (с карираната риза вдясно) около два часа раздаваше автографи и разговаряше с читателите при представянето на книгата си "След края на историята" в Аулата на СУ

Премиерата на книгата на доц. д-р Александър Сивилов, за която предварително информира и сайтът на СБЖ, наистина събуди изключителен интерес, събирайки в Аулата много разнообразна публика – студенти и преподаватели, журналисти и общественици, почитатели на автора от изявите му в радиоефира, в телевизионни предавания и в канала му „Димна завеса” в YouTube.

Александър Сивилов е утвърден историк със специални интереси в изследванията си към СССР и Русия, Латинска Америка и САЩ. Завършил е съвременна история в Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”. Специализирал е в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов” през 2012, 2014 и 2018 г. През 2013 г. работи с проф. Питър Санчес в Университета „Лойола” в Чикаго. През 2015 г. е гост-изследовател в Университета „Мейджи” в Токио, а през 2023 г. – в Университета на Буенос Айрес в Аржентина и в Университета на Чили в Сантяго.

През 2013 г. излиза книгата на Сивилов „Първият 11 септември“, посветена на управлението на социалистическото правителство на Салвадор Алиенде в Чили, военния преврат срещу него от 11 септември 1973 г. и последвалата 17-годишна диктатура на генерал Аугусто Пиночет. Проучванията на историка водят и до второто му научно изследване, излязло през 2016 г. във внушителен том под зглавието „Прегръдката на мечока – СССР и Латинска Америка“.

Особеност в професионалния път на Александър Сивилов е, че той има и активно присъствие в медиите. Още скоро след дипломирането си в СУ започва да работи като парламентарен репортер в днес вече несъществуващия в. „Класа“. През 2010 г. получава възможност за академична работа в Историческия факултет на СУ, но не прекъсва и медийните си изяви. В следващите години публикува статии като автор в списанията „A-specto“ и „InGlobo“. Заедно с проф. Искра Баева създава и води историческо телевизионно предаване „За историята свободно“ по БСТВ, която днес вече не се излъчва.

Особено широка популярност му носи неговата рубрика „След края на историята“, която води от 2020 до 2024 г. като част от предаването „Политически НЕкоректно“ с водещ Петър Волгин по програма „Хоризонт“ на БНР. И именно 70 от историческите есета на Александър Сивилов, излъчени в тази рубрика, са събрани във взелата същото име – „След края на историята“ - негова книга, представена сега.

Премиерата на книгата стана и дебют на публикувалото я издателство „Книжен плъх“ / „Bookrat“ – новият проект, който Александър Сивилов стартира в своя професионален, творчески и житейски тандем със съпругата си гл. ас. д-р Сирма Александрова от НАИМ-БАН, негова незаменима половинка и в заснемането на видеокоментарите му за YouTube-канала „Димна завеса“.

Представянето на „След края на историята“ в Аулата на СУ вечерта на 18 септември (видеото е достъпно в YouTube) започна с встъпителни думи на автора. Той изрази радостта си, че залата е препълнена и че са се събрали хора очевидно със сходни интереси и вълнения, оформили се вече като общност около радиорубриката му, а след това и около „Димна завеса“.

Сивилов разказа накратко как се е родила идеята му да събере есетота си от ефира на БНР в книга и съобщи, че с видеопослание от Страсбург във вечерта ще се включи и вече станалият евродепутат Петър Волгин.

В излъченото си на екран в Аулата изказване Волгин припомни как се е запознал със Сивилов покрай книгата му „Първият 11 септември“ и направения в нея анализ на управлението на Алиенде и на последвалата диктатура на Пиночет с въведения от нея неолиберален модел, наложен по-късно и у нас. „Още тогава разбрах, че със Сашо е добре да се работи, защото разсъждава със собствената си глава,“ каза Волгин. И обясни, че поканил Сивилов през 2020 г. да води историческа рубрика в „Политически НЕкоректно”, защото търсел тъкмо независимо мислещ човек, способен да говори за историята, като образова публиката и ѝ показва връзката между минало и настояще.

Волгин похвали като „страхотна” идеята на Сивилов да събере радиоесетата си в книга, която според него така запазва и оригиналния дух на „Политически НЕкоректно”. За предаването, което още излиза, журналистът-евродепутат каза, че вече е превърнато в „зеленчук” и „винтче в системата”, след като е било лишено от първоначалния си замисъл.

За Александър Сивилов на събитието в Аулата говори и проф. Искра Баева, която го познава още като студент, преподавала му е, и е била и рецензент на докторантурата му, превърнала се по-късно в книгата „Първият 11 септември“.

„Много се радвам, че Аулата е пълна. Радвам се също, че такова представяне може да се проведе в СУ, че въпреки всичко сме запазили академичния дух на свобода, че се събираме, за да чуем хора, готови да покажат различна гледна точка и свободата на изводите, които човек може да направи,” каза проф. Баева.

Тя припомни, че е опознала Александър Сивилов, още докато е бил неин студент и е специализирал история на Русия и СССР. Посочи: „Беше от ярко изразяващите се студенти, винаги има такива. Интересуваше се от историята”. Проф. Баева разказа, как е била научен ръководител на дипломната работа на Сивилов, изследвал противоборството Михаил Горбачов-Николай Рижков, „което довежда до края на СССР”. Тя допълни: „Това е първата му зона на интерес. После спечели конкурс в нашата катедра за аспирант/докторант при проф. Драгомир Драганов. Понеже той се интересуваше от Испания и Латинска Америка, го пренасочи натам. Волгин говори достатъчно (във видеовръзката – б. р.) за книгата на Сашо „Първият 11 септември”. Тя беше резултат от дисертацията му на същата тема. Бях неин рецензент. Това стана второто поле на неговото развитие”.

Проф. Баева заостри вниманието на многобройната публика в Аулата към предговора и заключението в представяната на 18 септември книга на Сивилов „След края на историята”, в които са откроени важни за автора акценти – включително неговия път в журналистиката.

Проф. Баева изтъкна, че „историята е много интересна за учене, една от най-интересните специалности в СУ”, но после много малко студенти си намират реализация в тази сфера. Немалко от тях стават журналисти. Това е и началният път на Сашо, който отваря „нова врата” за него – за популяризиране на историята. „Ако историята остане само в академичните среди, тя не може да реализира мисията си да е учителка на народите, а е ценна точно с поуките си. Сашо тръгна именно по пътя на популяризирането ѝ,” каза проф. Баева.

Тя също така припомни и съвместното им предаване със Сивилов „За историята свободно” по спрялата вече БСТВ, където, „макар да имахме ограничения в избора на теми, нямахме ограничения какво ще говорим”. Според нея опитът от това предаване е помогнал много на Сивилов в рубриката му „След края на историята” в предаването по БНР, водено от Петър Волгин.

Проф. Баева отбеляза, че в книгата са събрани кратки исторически есета, подредени хронологично, както авторът ги е писал. Тя представи следната своя класификация: от общо 70 есета, 20 са посветени на руската и съветската история, 16 на българската, 10 на американската, а 24 разглеждат целия останал свят, като авторските симпатии са към испаноезичните страни. Разгледан е широк спектър от теми. Показано е как само образованието по световна история дава възможност да се види българската история в контекста на общото. Това „отваря пред Сашо широко поле за бъдеща дейност”, посочи проф. Баева, изтъквайки и значението на академичната свобода.

Вечерта продължи с отправени от Александър Сивилов и съпругата му Сирма Александрова благодарности към екипа на тяхното издателство „Книжен плъх”, публикувало „След края на историята”. Бяха представени и автори и книги, залегнали в плановете не издателството до края на годината. Например, „Тайните истории на НАТО” от швейцарския историк Даниел Ганзер, „Атомна война – един сценарий” от американската журналистка Ани Джейкъбсън, „Тайните помощници на Хитлер” от германската историчка Карина Урбах, „Епоха на крайности. 1914-1991” от британския историк Ерик Хобсбаум и др.

Подчертано бе, че издателството ще подкрепя и млади български учени – докторанти, чиито ценни трудове, плод на няколко години сериозни изследвания, често „потъват”, ако не бъдат издадени. Фокусът на „Книжен плъх” ще е към най-добрите докторски дисертации. Като пример бе спомената дисертацията на д-р Стефан Петров, работил и с проф. Баева, и с доц. д-р Сивилов. Трудът му разглежда Централните сили и Русия през Първата световна война.

Също така доц. д-р Александър Сивилов сподели пред хората в препълнената Аула на СУ своите възгледи за историята и за ситуацията в България. Според него науката у нас се политизира все повече. А и по принцип „в България винаги сме учили политическа история” без да осъзнаваме „другите фактори, движещи обществата”, като икономиката или социалните процеси. Сега обаче сме навлезли в период, в който „вече се поставя под въпрос свободното изразяване на мнение от историка и това е огромен проблем,” подчерта Сивилов. И добави: „Говори се за безпристрастния поглед на историка. Имам любим историк – Ерик Хобсбаум, който казва, че когато човек живее в историята, му е много трудно да гледа на нея без да е съпричастен с нея. Ние, занимаващите се със съвременна история, няма как да стоим настрани”.

Доц. д-р Александър Сивилов каза още: „Много хора ме обвиняват в носталгия към социализма, въпреки че съм хванал много малко от социализма в съзнателния си живот. За мен социалистическата идея не е успяла да се приложи на практика никъде в света. Идеолозите през XIX век са искали всички да имат равен старт в живота, хората да си помагат, да живеят в мир. Струва ми се важно да запазим това като идея. Но след като не сме живели в реализацията ѝ, това не е носталгия по миналото, а носталгия по бъдещето. Затова е важно да виждаме историята и проблемите, които сме имали – за да извлечем и поуките. Да търсим как да построим един по-хубав свят оттук нататък. Ето с тази мисъл историците могат да променят света”.

Доц. д-р Сивилов обобщи, че сред големите проблеми на съвременното общество е липсата на идеи. Стои се на нивото на XIX век, нищо ново не се появява. „Когато стигнем до такъв момент, често той ни води до катаклизми. Един от пътищата да го избегнем е да разпространяваме знанието, историята,” изтъкна Александър Сивилов.