На 30 септември се навършват 25 години от кончината на големия приятел на България, българолюбецът и световно признат учен акад. Дмитрий Лихачов.

И днес написаното от акад. Лихачов звучи актуално и ни кара да черпим поуки от неговите уроци за доброто и прекрасното и да се стремим да опазваме културата и духа, които са ни съхранили в бурите на войните и сред натиска да бъдат заличени цивилизационните ни устои.

Преди много години Дмитрий Сергеевич написа: „Културата – това са светините на народа, на нацията. Тя е крехка. Пазете я!“

Акад. Лихачов беше влюбен в България и едва ли има друг чуждестранен учен, който така ревностно да е защитавал нашето място на световната културно-историческа сцена, като него.

Няма друг световен учен, който с такава любов и пиетет да изследва и пише за нашата история, за старобългарската литература, за делото на Пресветите братя Кирил и Методий и техните ученици. Написаното от академика е красив калейдоскоп от научни заключения с вплетени в тях любов към страната ни, преклонение пред нейното достойно историческо минало и това, което тя е дала на другите народи. 

Ненапразно той нарече България Държава на духа. Коя друга държава по света може да се похвали с такава оценка! Дори и онези, които са били най-велики империи, не са оценявани така! И това го направи Дмитрий Лихачов!

Ще си позволя само да цитирам още няколко негови разсъждения, които ясно говорят за мястото на нашата страна в световната история, култура и духовност и за силата на българското слово: „Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейният дух – Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата.“

Ето още какво казва акад. Дмитрий Лихачов за ролята на България в разпространението на църковнославянския език:

„Църковнославянският език, пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно – чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовната ценност на онова, за което се е говорило и писало на този език. България даде на източните славяни висшия слой на езика, „полюса на духовността“, обогатил извънредно нашия език, вдъхнал му нравствена сила и способност да възвисява мислите, понятията и представите. Това е езикът, на който са били доверявани най-възвишените мисли, на който хората са се молили и на който са писани тържествени слова. Той през цялото време е бил „редом“ с руския народ и го е обогатявал духовно.“

 Неслучайно акад. Дмитрий Лихачов е сред стоте най-забележителни учени на ХХ век, защото той е мъдрец и философ.

Нека си припомним неговите

„Десет заповеди за човечността“,

които акад. Лихачов пише по време на едно от своите посещения в България:

1. Не убивай и не започвай война.

2. Не мислете за своя народ като за враг на другите народи.

3. Не крадете и не присвоявайте труда на брат си.

4. Търсете само истината в науката и не я използвайте за зло или за личен интерес.

5. Уважавайте мислите и чувствата на вашите братя.

6. Почитайте родителите и предците си и пазете и почитайте всичко, което те са създали.

7. Почитайте природата като своя майка и помощник.

8. Нека твоята работа и мисли са работа и мисли на свободен творец, а не на роб.

 9. Нека всички живи същества живеят, нека всички въображаеми неща се мислят.

10. Нека всичко бъде свободно, защото всичко се ражда свободно.