На 28 септември, когато бе обявено, че при въздушна атака на Израел над централа на "Хизбула" в Бейрут е бил убит лидерът на ливанската шиитска групировка Хасан Насрала, журналистът Георги Милков разказа на своя профил във Фейсбук как през 1997 г. неговата колежка Миа Сантова се е оказала първият журналист въобще, допуснат да интервюира Насрала.

Ето какво разказва Георги Милков на профила си във Фейсбук:

Съобщението за гибелта на лидера на Хизбула шейх Хасан Насрала ме връща към незабравими спомени от журналистическата ми младост. През 1997 г. Миа Сантова - моя особено скъпа и до днес приятелка, а по онова време състудентка и съмишленичка във всевъзможни авантюри - направи интервю с шейх Насрала.

Това бе първото голямо интервю, дадено от него за чужд журналист. Хасан Насрала бе оглавил Хизбула само 4 години по-рано, след като израелците бяха ликвидирали предишния лидер Абас ал Мусауи. Имах малка роля в организирането на това историческо събитие. Нямам предвид убийството, а интервюто.

То стана покрай един арабски контрагент, с когото по онова време често си контактувах. Самият той легендарна фигура, някой ден ще го опиша в мемоарите си. Обаждаше се на стационарния телефон в "24 часа", за да ми сподели подробности за поредния атентат в Близкия изток.

Та с Миа трябваше да отидем в Бейрут и да направим интервюто с Насрала - аз за вестника, тя за Нова телевизия, където тогава работеше. Седнахме и подготвихме въпросите, докато чакаме нашия човек да ни потвърди, че хората в Бейрут са готови да ни приемат. Тук ще уточня, че аз бях на 24 години, а Миа още бе тийнейджърка. Получи се зелена светлина, че можем да тръгваме, но в този момент редакцията на "24 часа" категорично отказа да финансира този проект и аз си останах в София. В Нова телевизия май също не бяха много въодушевени, но Миа все пак замина за Ливан.

Тази невероятна лудетина, която тъкмо си беше боядисала косата в алено червено, трябваше да отиде в гнездото на страховитата ислямистка милиция в Южен Бейрут. Там ѝ се случиха неща, каквито нормалните хора обикновено гледат само по филмите. Сещате се - слагат те на задната седалка на мерцедес с тъмни стъкла и някой ти нахлузва чувал на главата, за да не виждаш къде отивате. После обикаляте като гламави известно време, спиране, тръгване, въртене из разни улици, за да не помниш и никаква ориентация за време и място у теб да не остане. Карат те да пишеш декларации, че не работиш за Мосад и всевъзможни такива шашкънии. После се чудиш какво да правиш с твоето копие от документа, да го пазиш ли, да го изгориш и пепелта да заровиш в саксията на фикуса в хотелската си стая? Или пък да го сдъвчеш и глътнеш?

Подложена на всякакви изпитания, Миа издържа геройски всичко, което се стовари на крехката ѝ глава. Но нещата не станаха толкова лесно, колкото си го представяхме в началото, а арабският ни контрагент ни пилеше нервите ужасно. Докато седеше сама в Бейрут в пълно неведение и без да знае ще се върне ли отново в София, нашият човек ѝ звънеше по телефона в хотелската стая и ѝ пускаше "Моя страна, моя България". Казвам ви, фамозен екземпляр!

В крайна сметка Миа премина всички психологически предизвикателства и накрая успя да направи почти едночасово интервю с Хасан Насрала. Най-дългото интервю, което той бе давал до този момент. В същото време се оказа, че Си Ен Ен, чакат вече няколко месеца в Бейрут за подобен удар, но Миа уцели джакпота.

Всъщност това интервю никога не е било излъчвано цялото. Едва няколко минути от този уникален материал видяха бял свят и то чак 10 години по-късно, когато през лятото на 2006 г. шейх Насрала обяви джихад и началото на тогавашната Израело-ливанската война.

На кадрите се видя как Миа, покрита с шал, изпод който искрят белоснежно лице и аленеещи букли, задава въпроси на шейх Насрала. Има неща, които самата Миа само може да опише и се надявам да го направи, защото са част от историята на българската журналистика.

Забавен момент от тази невъобразима среща е как по едно време на Миа, докато прави интервюто, ѝ пада кърпата и остава в цялата прелест на искрящата си прическа. Шейхът в този момент спира да говори и обръща главата си, за да не я гледа.
По-късно, вече прибрала се в хотела, на стационарния телефон в стаята ѝ звъни човек от Хизбула, който казва, че шейх Насрала отправя любезна покана за вечеря. Нашата героиня още по-любезно отклонява поканата с извинението, че смята да излети от Бейрут с първия полет. В такъв случай шейхът би се радвал да получите в дар от него един специален подарък, казва пратеникът.

Миа напусна Бейрут с касетите, на които бе записано интервюто с шейх Хасан Насрала и един коран в много луксозна подвързия.

Е, както често се казва в криминалните репортажи по отношение на покойника: Човекът бе много любезен, скромен, и винаги поздравяваше...