Най-богатият човек във Франция поема контрола над "Пари мач"

  • 02.10.2024
  • Le Monde/ AFP/СБЖ
  • Le Monde/ AFP/ СБЖ Майя Любомирска
Новият собственик на "Пари мач" милиардерът Бернар Арно.

Луксозният конгломерат LVMH, ръководен от Бернар Арно, придоби , “Paris Match”(„Пари мач“), известно с ексклузивите си за знаменитости, в сделка на стойност 120 милиона евро, обявена за първи път през февруари

„Пари мач“, лъскав френски седмичник, известен с ексклузивите си за знаменитости, във вторник, 1 октомври, стана част от медийната империя на най-богатия човек във Франция Бернар Арно, след престой под собствеността на десния магнат Винсент Болоре, съобщава в. „Монд“ в съвместна кореспонденция с АФП.

Луксозният конгломерат LVMH, ръководен от Арно, който редовно се бори с хора като Илон Мъск за титлата най-богатият човек в света, придоби изданието в сделка на стойност 120 милиона евро, обявена за първи път през февруари. В изявление от LVMH във вторник се казва, че “Пари мач“ официално е преминал под контрола на групата.

Както сайтът на СБЖ вече ви информира, Болоре, чиито консервативни възгледи са отразени от притежавания от него телевизионен канал CNews, през последните години е обвиняван в намеса в редакционната линия на седмичника, чийто тираж все още прехвърля 440 000 броя всяка седмица.

Основен продукт на френските павилиони за вестници, „Пари мач“ е много четен заради представянето на живота на културния и политически елит на страната и проявява ненаситен интерес към британското кралско семейство и други европейски монархии. Но също така е известен в цял свят с качеството на своята фотожурналистика, включително от военни зони.

LVMH, който вече притежава всекидневника Le Parisien(„Паризиен“) и бизнес вестника „Les Echos“(„Ехото“), заяви в съвместно изявление с предишните собственици, че сделката "бележи началото на нова глава" в историята на „Пари мач“, който е основан през 1949 г. Арно, чието семейно състояние се оценява на 190 милиарда долара според списание „Forbes“(“Форбс“), беше цитиран да казва, че придобиването ще позволи на „Пари мач“ "да ускори развитието си, особено в дигиталната сфера".

„Верен на своята история, но с поглед към бъдещето, аз съм напълно уверен, че екипите на “Пари мач“ ще съживят същността на познатия си слоган „тежестта на думите, шокът на снимките“, добавя Арно.

Както ще напишат френските медии,

придобиването на "Пари мач" е своеобразен десен дрифт.

Журналист от „Парип мач“, пожелал анонимност, каза пред AFP, че има „желание да се възстанови разцветът на седмичника“ и „следователно да се назначи отново“ след възстанови журналистическият екип, след през годините имаше многото журналисти и фоторепортери, които напуснаха изданието. Въпреки очакванията „все още нямаме много ясно формулирана редакционна стратегия“, добави журналистът. Редакционният екип също беше поканен на среща във вторник.

Но промяната беше "нещо като облекчение за редакцията", каза журналистът, посочвайки броя на кориците през последните месеци, посветени на теми за католическата вяра, към която Болоре принадлежи.

Както сайтът на СБЖ вече ви информира в края на миналата година журналистите на „Пари мач“ протестираха заради наложената воля на Венсан Болоре за тези религиозни корици. Особено безпокойство предизвика корица за лято 2022 г., посветена на ултраконсервативния кардинал Робърт Сара. Това наложи политическият и икономически главен редактор Бруно Жеуди да бъде заменен от бившия водещ на CNews Лорънс Ферари.

Болоре, чиято група Vivendi погълна медийните интереси на неговия колега магнат Арно Лагардере, както и CNews, сега контролира неделния вестник JDD и седмичника JDNews, които имат значително дясна ориентация. Междувременно CNews редовно е обвиняван от критиците, че е рупор на крайната десница във Франция.

Но Арно, който редовно се среща с президента центрист Еманюел Макрон, също е критикуван за отношението си към свободата на печата. Според специализираното издание „La Lettre“ милиардерът е забранил на ръководителите на LVMH да говорят пред седем медии от неговия  черния списък на издания. Това поставя на сериозно въпросът за свободата на словото и независимостта на редакционната политика и журналистите в изданията, които Бернар Арно притежава. А те съвсем не са малко.