На 12 октомври т. г. след дълго боледуване е починал завършилият през 1981 г. Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Кл. Охридски” палестински колега Уалид Дасуки, съобщи семейството му. Той бе женен за българката Вени Дасуки, с която имат син и дъщеря. От години семейството живее в село Дрен, Радомирско. Там на 14 октомври, понеделник, от 15.00 часа ще се състои и поклонението и погребението на Уалид Дасуки. Поклон!
Уалид Дасуки е роден през 1946 г. в палестинското рибарско селище Тантура, разположено на средиземноморския бряг на около 20 км от Хайфа.
Тантура става печално известна по времето на „Накба” – прогонването и репресиите срещу палестинското население от страна на израелската армия през 1948 г. Тогава в Тантура са избити между 200 и 250 палестинци, предимно млади мъже, а селището, в което са живели около 1500 души, е разрушено. Днес на неговото място има два израелски кибуца, които носят същото име.
В палестински източници има много данни за „клането в Тантура”, но в израелското общество за него се заговаря публично едва в края на 90-те, когато израелският студент от Хайфа Теди Кац посвещава на тази тема дипломната си работа, събирайки в нея много свидетелства, а вестник „Маарив” разказва за това. През 2022 г. излиза и документалният филм „Тантура”.
Именно от това трагично прочуло се селище е родом Уалид Дасуки, който е бил съвсем малък по време на онези събития. За да се спаси, семейството му се изселва в Сирия. Установяват се в центъра на столицата Дамаск. Още съвсем млад, Уалид се присъединява към Сирийската комунистическа партия. Приобщава към нейните идеи и други свои връстници сред палестинските бежанци. Между тях е и станалият по-късно известен писател и публицист Рашад Абу Шауар.
От 1972 г., когато е основано списанието „Филастин Ат-Таура”, орган на Организацията за освобождение на Палестина (ООП), Уалид Дасуки става негов кореспондент. Същата година е основана и Палестинската информационна агенция УАФА. И за списанието, и за агенцията отговаря отдел „Обединена информация” на ООП, в който работи Уалид.
През 1975 г. той получава стипендия, за да следва журналистика в България. Пристига у нас и една година учи български в Института за чуждестранни студенти (ИЧС) в София. От 1976 г. е студент във Факултета по журналистика на СУ „Кл. Охридски”. Жени се за българската Вени, раждат им се момиче и момче – Надя и Ясен. По време на следването Уалид работи за УАФА.
Дипломира се като журналист през 1981 г. След това започва работа в Бюрото на ООП в София. След 1988 г., когато България признава Държавата Палестина, и до пенсионирането си работи в палестинското посолство у нас.
Със своя дълбок интелект и с човешкия си финес, със сърдечността и всеотдайността си, със своята почтеност и последователно отстояване на каузата на народа си, Уалид бе обичан и уважаван и от палестинци, и от българи. Уалид остана в родината на жена си, бе щастлив със семейството си и бе обграден тук с топлотата на много приятели, но той винаги носеше в душата си и болката за своята Палестина...
От години здравето му беше влошено и практически не напускаше село Дрен, където се бяха установили с Вени. Именно тя, неговата вярна спътница, разгласи и вестта за кончината му на 12 октомври... Тези дни нейният профил във Фейсбук е изпълнен със съболезнования от близки и приятели.
СБЖ също поднася най-дълбоки съболезнования на семейството на Уалид Дасуки, на близките, приятелите, колегите му и на цялото палестинско землячество у нас. Светла да е паметта му! Дълбок поклон!
В памет на УАЛИД ДАСУКИ предлагаме няколко негови авторски есета в превод на Мая Ценова:
НАД ПАЛЕСТИНА ВАЛИ КРЪВ
Нощем облаците се скупчват в небето. Ще се надигне бурен вятър, ще изтръгне от корен мълчанието и тишината, ще разтопи камъни и дървета.
В началото, в началото на началото, Каин анулира брата си и върху праха му съгради царство: Дейр Ясин, Куфр Касим, Кибя, Сабра и Шатила.
И беше кръв, и беше река от сълзи.
Твоят брат, Каине – той е ненужен. И на теб, на теб единствен принадлежи всичко: земята, небето, водата, въздухът.
А ти, Каине, си длъжен на децата на брата си. Не оставяй от тях нито едно живо. И винаги помни: оцелява най-силният, че най-силният е най-достоен.
Каине, Каине, убивай. Че с убийство, не с хляб ще живееш, с убийство, не с любов ще живееш.
Каине, ей, Каине, стани и руши. Разруши Газа и Хеброн, разруши Рамалла и Калкилия. И Тулкарм. Разруши Наблуси, момчето ми, сетне убий Месията в люлката му, а пък в Дженин не оставяй камък върху камък, синко.
Каине, чуваш ли ме? Казвам ти, Каине, избий ги всичките, за да бъдеш.
БУРЯТА
В нощта войниците, идещи от абсурда на поверието, влизат в затворите на своите танкове. Възсядат смъртта и заминават за ада.
Засаждат огън във всеки прозорец в Дженин. Раздават лудостта на своите снаряди на камъни и пътища, на птички и дървета. Не пропускат дете, нито жена, нито старец.
По време на почивката войниците отмиват кървите на Дженин от веригите на своите танкове.
Денят им бе пълен. Заповедите са изпълнени докрай. И Дженин сега в кръвта си се къпе.
Час след час, нощ подир ден, мъртвите се изправят от пепелта на смъртта като огнени птици, които се съпротивляват, съпротивляват, съпротивляват.
Дженин с голите си меса се вдига на съпротива.
Господарят на войниците побеснява. Град ли е това, или тези са хора от камък?
СЛЕД БУРЯТА
През деня цивилизованият Господар на земята се отдава на скуката; рутината и монотонността го стриват на прах.
Шахматна дъска е тоя свят и Господарят на земята мести пешките ѝ както си ще. Разглобява света. Сглобява го по свой ръст и според своите прищевки. Преузаконява законите.
А призори. По обед. Нощем. Цивилизованият Господар пребивава в оперативната стая. Безумната му фантазия изобретява най-модерни инструменти за разкрасяване и разрушение. А спомни ли си за мен, низпослава над мен милостта си: нова палатка за мен и умни наказания за децата на брат ми.
ДИАЛОГ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ
- Какъв е този глас? Кой е това?
- Това е палестинецът.
- Палестинецът? Защо ни буди? Не оповестихме ли ние края на историята? Убийте го!
- Убихме го, тогава той роди много деца!
- Убийте ги.
- Убием ли ги, машината ще спре и ние ще отидем на борсата за безработни.
- Ти, ти, палестинецо, аз не те разбирам. Какво искаш? Да не би да си дошъл да оповестиш присъствието си?
- Не, да оповестя своето отсъствие.
- Живей в отсъствие.
- Предпочитам да умра, присъствайки, да се живее в отсъствие е позорно, а смъртта присъствайки е възвестяване на Живота, прогласяване на достойнството.
- Ти, ти, палестинецо, откъде си дошъл?
- Не съм дошъл отникъде – винаги съм бил там. Той дойде при мен отвергнат и аз му дадох хляб и вода. Предоставих му сигурност срещу убийците му и покрив срещу голотата му.
- И какво искаш сега – къщата си?
- Не, една стая от моята къща, врата с ключ и тераса към морето, откъдето да съзерцавам дрямката на розата на духа нощем.
- Крадец. Крадец.
- Такъв си ти винаги. Моите истини за теб са измами, твоите лъжи са запретен закон.
- Кажи ми честно: дошъл си да търсиш отмъщение ли?
- Не, дойдох да търся справедливост.
- Боже мой, кой те научи на тази дума?
- Твоята несправедливост към мен.
- Убийте го, та да забрави справедливостта.
- Убихме го, тогава той научи друга дума: свобода.
- Убивахме го петдесет години, а той излезе от убийството и извика: Свобода!
- Убиец! Убиец!
- Аз убивам единствено убиеца в теб; убиецът, палачо, възпроизвежда единствено себе си.
- Терорист! Терорист!
- Значи така, аз съм терорист, ако се опитвам да живея, и съм терорист, ако се опитвам да умра. А изколването на цяло поле деца на Палестина е достижение на цивилизацията. Причина за гордост. Или може би милостив изстрел?
- Демагогия! Демагогия! Освободи ги от илюзията им тия палестинци.
- Така след четири хиляди години Палестина се превръща в илюзия, а за петдесет години псевдонимът ѝ става истина?
- Ти отваряш вратата към ада.
- Не, възстановявам си своите имена: Рамалла. Газа. Витлеем. Дженин.
- Това ли е всичко?
- Не, диалогът ни не е приключил. Чакай ни в Йерусалим, ние идваме.
Copyright © 2022 Съюз на българските журналисти. Изработка ApplaDesign.