В юбилейната за българската журналистика година с особена острота изпъква необходимостта да се следва достойно, с висок професионализъм и дълбока почтеност, нейният дълг на Будител, който отваря светли прозорци пред обществото дори и в най-тъмни времена. А ако ги затваря, това просто не е журналистика, още по-малко будителство за нещо добро

Посрещаме тазгодишния 1 ноември, Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, с два вълнуващи юбилея, които отбелязваме през цялата 2024-та: 180 години от зараждането на българската журналистика и 130 години на организираното журналистическо движение в България.

Непреходен е дългът ни да бъдем достойни за онези Будители и Журналисти, които често са били едно цяло и които са ни завещали толкова високи темели за следване. Стига да споменем дори само Христо Ботев с неговия вестник „Будилник”, с другите му издания, с огнената му публицистика, с епичната му саможертва...

Нека напомним, че Денят на народните будители е учреден през 1922 г. по предложение на Стоян Омарчевски, тогавашен министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски. Министерският съвет приема идеята му 1 ноември (19 октомври  по стар стил), денят на Св. Иван Рилски, покровителят на българите, да стане и Ден на народните будители.

А пък през 1907 г. тогавашното Дружество на столичните журналисти, основано през 1894 г. като първата журналистическа организация в България, обявява пак същия 1 ноември за Ден на българската журналистика. Когато взима това решение, дружеството е оглавявано от изключителния журналист и публицист Йосиф Хербст, който още не знае, че на 16 април 1925 г. ще се превърне в „безследно изчезнал”, но че и до днес ще ни свети известната му фраза за журналистиката: „Никому в угода, на никого напук”. Впрочем, изборът за професионалния ни празник се пада на 1 ноември, защото това е църковният празник  на Светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян.

Многозначително и символично е сливането на двата празника, на будителите и журналистите, в един ден – на 1 ноември. Историята е подредила сред будителите много личности на словото и на борческия дух, включително журналисти и публицисти. И повечето от тях са били безсребреници и идеалисти, отдадени на порива за свобода и независимост...

Дали сме достойни за техните завети днес, когато с особена острота изпъква необходимостта да се следва достойно, с висок професионализъм и дълбока почтеност, дългът на Журналистиката да е Будител, който отваря светли прозорци пред обществото дори и в най-тъмни времена?... А ако ги затваря, това просто не е журналистика, още по-малко будителство за нещо добро.

Не е журналистика, а е мрак и падение, когато известно медийно име откровеничи публично пред съмишленици и дипломати, от които очаква спонсорство, и си позволява да обобщава за цялата ни прекрасна иначе професия: „В крайна сметка ние сме бизнес, а бизнесите трябва да работят с подходящо финансиране“. Не е журналистика и когато екранни галеници поднасят като „интервюта” груби изблици на собствени или поръчани им пристрастия. Не е журналистика и предоставянето на обществото на частична, филтрирана, изкривена по напълно извънжурналистически критерии информация за сложната ни действителност.

Но днес е празникът не на тези деформации, а на истинската, будителската, Ботевската журналистика, която, за щастие, продължава да е жива и да се бори за истината. Трудно им е на нейните рицари, но и на Ботев не му е било лесно.

Бъдете силни, Ботевци, Безсребреници, Будители! България я има и ще я има, защото тя винаги е имала и ще има дъщери и синове като вас!

 

Снежана Тодорова,

председател на УС на СБЖ