Романът на Ваня Петкова „Бог е Любов“ пробужда за истината в Деня на будителите

  • 01.11.2024
  • СБЖ

На 1 ноември 2024 година , в Деня на Будителите, излиза неиздаваният до момента, таен , скрит и недовършен роман на голямата българска поетеса Ваня Петкова „Бог е Любов“ / Житие на една свята грешница /, (изд. Книгомания).

Стилно оформеното издание от 250 страници излиза с мека корица и аткарктивен, грабващ дизайн – дело на Джозеф Ал-Ахмад, автор на цялостното художествено оформление на книгата и внук на авторката.

Премиерата на книгата в София ще се състои на 14 ноември от 18:30 ч. в литературен клуб „Перото“ в НДК.

Семейството на авторката и този път се придържа към нетрадиционното представяне на литературното произведение. Подготвени са много изненади, разкриващи често задаваните въпроси: Защо романът е бил скрит? От кого го е скрила Ваня Петкова? Защо не го е довършила, но е оставила плана в ръкописа си? Защо го пише над двадесет години? На всички тези въпроси членове на семейството на авторката ще отговорят на зрителите лично.

Много от отговорите поднася и късометражният документален филм на Християн Иванов, който за пръв път ще бъде прожектиран пред голяма аудитория.

В представянето ще вземат участие актрисата Михаела Павлова (позната от „София Ден и Нощ” и формата „Dancing Stars“) както и изгряващата Мария-Радена Божкова, завършила НАТФИЗ през 2023 г. в класа на проф. Атанас Атанасов. Професионалните актьори ще пренесат зрителите в няколко епизода от сюжета на една истинска история, на един реално изживян живот.

Предварително зная, че това искрено, кърваво писание няма да бъде публикувано тук, а може би ще бъде един ден, но това бе причината да не оформя тази писмена рана, символично наречена „книга“ или „дневник“ през тези 20 години.”  Това споделя за романа самата Ваня Петкова още през 1989 г.

Бог е любов“ е изповед на една свята грешница, както казва самата авторка. Защо грешница и защо свята? Това става ясно от съдържанието на тази изповед. Но дали лесно ще стигне читателят до границата между грешницата и светицата? Това вече е същността на въпроса, а отговорът е някъде там, между страниците на заплетения лабиринт на мисли, събития, герои и техните преживявания“, споделя журналистката Оля Ал-Ахмед, която е дъщеря на авторката и редактор на романа. Всъщност точно тя намира ръкописа преди време забутан в тайните скривалища в дома на Ваня Петкова в с. Езерово, където поетесата и писателка прекарва последните 9 години от живота си... В прашната стара зелена папка години наред се е криела истината за бурния и неразбран от обществото живот на голямата българска и световна поетеса, често наричана бунтарка.

Бог е Любов“ е истината на истините! „Бог е Любов“ е сага на човешките отношения в средата и края на XX век. „Бог е Любов“ е скритата изповед на една свята грешница, грешила, не защото иска да съгрешава, а защото са я тласкали към съгрешение, но тя намира в себе си сили да изповяда своето грешно житие. „Бог е Любов“ е незавършен откъс от един бърз, кратък и наситен живот, който изгрява като факла и рязко спира, оставяйки след себе си много въпросителни. „Бог е Любов“ е святата борба против атеизма, против режима, който те „хваща за гърлото“ и бавно те убива, против расизма и шовинизма. „Бог е Любов“ е разобличаването на фалшивата земна плътска любов и разкриването на пътя към Светлината, към най-святата и вечна Любов – тази към Бог!“ Така Оля Ал-Ахмед определя произведението на своята майка, поетесата Ваня Петкова.

Сред първите читатели на романа „Бог е Любов“ е журналистът Исак Гозес, чийто отзив стои и на гърба на корицата: „Книга като тази, която сега държите в ръцете си, не се пише нито в кабинети, нито на бюро, нито за един ден. Тя се пише цял живот, върху разранено коляно, което боли, и с ръце, които някога са били нежни, но вече са втвърдени от мазоли. В нея, въпреки че думата ЛЮБОВ е в заглавието, любовта, като че ли е най-малко. Тя  избива като нежно красиво цвете, но за малко. После то е утъпкано от тежките ботуши на завистта, изневярата, похотта, от всичко,  което го докосне.”.

Ваня Петкова (10.07.1944 г. - 26.04.2009) е българска поетеса и писателка. Родена в София, тя е от български, украински, руски и гръцки произход. Автор на 36 книги, издадени на 5 континента, и поезия, преведена на 13 езика, включително японски, арменски и арабски. Между 1968 и 1970 г. е на дипломатическа служба в културния отдел на Българското посолство в Судан, а от 1974 до 1978 в Хавана, Куба, където защитава докторска дисертация по латиноамериканска култура и изкуство.

През 1983 г. става единствената поетеса в света, изнесла три авторски рецитала по време на полет в самолет, за което е предложена за Рекордите на Гинес. Ваня Петкова, Елисавета Багряна и Блага Димитрова са единствените български поетеси, влезли в „Световната трансконтинентална енциклопедия за жените-поетеси и писателки“ през 1991 г. Носителка е на Националната литературна награда „Георги Джагаров“, на Националния почетен знак „Печат на Цар Симеон Велики“ и на званието „Обединител на култури“. През 2011 г. БАН вписва името ѝ в „Голямата енциклопедия България“ сред най-влиятелните личности в историята на страната ни.

Ваня Петкова остава траен отпечатък в модерната ни история като най-космополитната поетеса и писателка на България.