Да интервюираш диктатор или автократ, който едновременно очарова и ужасява света – трябва ли това да е мечтата на всеки журналист? 

 В „Интервютата на Хитлер. Диктаторът и журналистите” Лутц Хахмайстер - медийният експерт, починал през август, анализира срещите на лидера на Националсоциалистическата германска работническа партия (НСГРП)  с чуждестранната преса, пише newsroom.de, позовавайки се на КНА.

„Всеки чуждестранен кореспондент, който е бил в Германия през онези години, е получавал като основна професионална задача да се срещне с Адолф Хитлер“ - пише италианският журналист Филипо Бояно в книгата си от 1944 г. „По следите на парадните крачки“.

„Интервютата на Хитлер“ има за цел да покаже как диктаторът се е отнасял спрямо чуждите медии, пише Кристиане Лаудаг. Хахмайстер свързва това с фундаменталния въпрос: трябва ли, или не трябва да се интервюира диктатор или автократ? И как се избегва цитиране?

„Хитлер не обичаше журналистите – пише Хахмейстер. - От една страна, защото не обичаше да го прекъсват, а от друга, защото не беше наясно с „расовия“ произход на журналистите от други страни, особено от демократичните“. Освен това той не говорел с репортерите, а се отдавал на дълги монолози. Но тъй като Хитлер признавал пропагандната новинарска стойност на интервютата за чужди медии, той се есъгласявал.

Хитлер е дал повече от 100 интервюта за чуждестранната преса през политическата си кариера. Авторът обаче почти не е намерил интервюта в германската преса. Качествените демократични вестници първоначално не са се интересували от „провинциалния националистически политик“. След 1933 г. германските вестници вече не са от значение за него, тъй като НСГРП с нейния централен орган „Völkischer Observer“ доминира над пресата в Германския райх.

Интервютата, които могат да бъдат намерени в книгата, са проведени между 1922 и 1944 г. Първото е с Хитлер, който все още е провинциален политик в Мюнхен по това време, на американския журналист Карл фон Виганд, който работи за пресгрупа “Hearst”. Последното е от март 1944 г. Шведският кореспондент на „Stockholms Tidningen” Кристер Йедерлунд интервюира Хитлер по телефона. Интервюто е било разпространено чрез German News Office, официалната пресагенция на нацисткия режим. Става дума за Финландия и мирните преговори.

Според оценката на Хахмейстер интервютата ясно показват стратегически интерес. Хитлер води около 60 разговора с англо-американски журналисти, 17 с италиански и 8 с френски. Италианските журналисти са стратегически важни за Хитлер до 1933 г. - Мусолини вече е на власт, а Хитлер вижда в него конкуренция. Интервютата с медии от Япония, Испания или Португалия не са имали значение.

Отначало на диктатора се плаща за интервюта, за да се допълни оскъдната хазна на НСГРП. След 1930 г. Хитлер и служителите му контролират интервютата - журналистите трябва да задават въпроси предварително и да чакат разрешение за среща.

За свои интервюиращи Хитлер предпочита кореспонденти с германски предци или поне германски звучащи имена, включително различни американски журналисти като фон Виганд, Луис П. Лохнер, ръководител на берлинския офис на Associated Pres до 1942 г., и Пиер Дж. Хус, гл. от берлинския офис на International News Service. Според Хахмайстер само Лохнер и фон Виганд са участвали в около една трета от американските разговори с Хитлер.

Накрая Лутц Хахмейстер разглежда въпроса дали журналистическите интервюта с диктатори и автократи изобщо имат смисъл. Той се пита дали пропагандната печалба за диктатора е по-голяма от всички краткосрочни новини и изключителни, сензационни репортажи.

Като положителен пример Хахмейстер цитира интервюто на италианската журналистка Ориана Фалачи с иранския революционен лидер аятолах Хомейни от 1979 г. Това е „забележителен документ за журналистическа почтеност и компетентна и безкомпромисна журналистика, велик момент в историята, който е валиден и днес“. Той отдава това на упоритото безстрашие и отличната подготовка на Фалачи.

Според Хахмайстер по-лоши от провалените интервюта с диктатори са интервютата, в които журналистите са безкритични към своите събеседници.